Решение № 15 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5432/2014 г.

Решение № 15 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5432/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производство по чл. 290 - 293 ГПК. [фирма] С./ П. АД/ чрез юрк. К. В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 180 от 07.04.2014 г. по [населено място] . д . Nо 1055/2013 г. на ОС- Плевен по иск по чл. 109 ЗС. Поддържа, че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата, които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи, монтиране на климатична инсталация /външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС? В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация А. В., приподписана от адв. Н. Д. - АК П., с който отговор се поддържа довод за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, респ. се навеждат доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и се излагат обстойни доводи за неоснователност на доводите по същество на касационната жалба. Претендира разноски по делото по представения списък на разноските. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291, т. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд - в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по уважения иск по чл. 109 ЗС, с който П. АД С. е осъдена да премахне изградените сервизно помещение и офис от стълбищната площадка на първия етаж на съществуваща административна сграда с идентификатор 03366.602.164.1, изградена в ПИ в [населено място] ул. "И. В. " 2; да премахне рампа за инвалиди и стълбище към входа на офиса на банката /като възстанови съществуващото преди това стълбище/; да премахне 10-бр. външни тела за климатици, разположени от външна страна на северната фасада на сградата, граничещи с лятна градина - ПИ с идентификатор 03366.602.199 [населено място], собственост на ищеца; да възстанови комините за общо ползване и премахне изградена канализационна система, заустена във водосточната тръба от северната страна на сградата. За да уважи исковете по чл. 109 ЗС, решаващият съд е приел, че извършеното от П. АД С. преустройство на наетите етажи на административната сграда/ собственост на участващите по делото трети лица -помагачи/, изразяващо се в изграждане на външно стълбище с рампа за лица с увреждания от южната фасада, преустройство на сервизно помещение и офис на първия етаж, преграждащи достъпа на стълбището до таванското подпокривно пространство, премахване на комините, поставяне на външни тела на климатиците по северната фасада и изграждане на частична канализационна система, заустена във водосточната тръба от северната страна на сградата съставляват действия, с който се пречи на ищеца А. В. да упражнява правомощията си на собственик на МАЗЕ, преустроено в кафе-дискотека и съответно на идеални части от общите части на сградата и на собственик на съседен / от север/ ПИ с идентификатор 03366.602.199 [населено място] - лятна градина функционално обслужваща обект/ в режим на етажна собственост с преустроените помещение, наети от Банката / кафе-дискотека, намиращи се в мазето на сградата, собственост на същия и притежаващите от него идеални части от общите части на сградата. По поставените правни въпроси При съществуващ спор относно правото на собственост и неговите принадлежности/ спомагателни помещения, общи части и др./ ищецът по иска с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост на обекта, който е подложен на неоснователното въздействие от поведението на ответника и с което поведение се пречи на упражняване правото му на собственост. В хипотезите, когато засегнатото право на собственост е по отношение на обект, намиращ се в режим на етажна собственост, ако твърденията по исковата молба касаят засягане упражняване правото на собственост на общите части, за ищеца е достатъчно да се докаже правото си на собственост по отношение на самостоятелния обект в етажната собственост, а правото на собственост на общите части на сградата могат да бъдат дефинирани именно като производни на тази собственост в контекста на чл. 38 ЗС. В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице в т. ч. и съсобственика, което лице макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т. е. препятства или ограничават възможността на собственика/ другия съсобственик да се упражнява правото на собственост определена степен. Установяването на твърдяните действия, като положително осъществени във времето факти, израз на евентуално неправомерното въздействие от страна на лицето-ответник подлежат на надлежно доказване от ищцовата страна с установените за това в гражданско-процесуалния закон доказателствени средства. Доказателственото значение на прието експертно становище в рамките на висящия исков процес е дефинирано с чл. 195 и сл. ГПК. Съдът изслушва депозираното писмено становището в присъствие на страните, но в процеса на анализа на доказателствата сам преценява дали ще базира изводите си на експертните заключения или не. В рамките на устната защита на експертното становище, назначеното вещо лице може да даде становище и по проблем, която надхвърля предметната рамка на поставените задачи, но е пряко свързан с възложената му задача. Ако даденото"заключение" на вещото лице по естеството си съставлява свидетелски показания за факти и обстоятелства, които са му станали известни в процеса на изготвяне на заключението, то без съмнение, същите не могат да се ценят като надлежно събрани по делото гласни доказателства и доколкото съдебното решение би било базирано на такива обяснения- свидетелски показания на вещо лице експерт, би било порочно. Конкретно поставеният въпрос дали изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи съставлява ли действия по възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС, принципно не може да съставлява нарушаване на правото на собственост на собствениците в етажната собственост, но конкретният по делото отговор винаги следва от преценката на съда в контекста на конкретно доказаните факти, установени по делото и съпоставени в императивните изисквания на Наредба Nо 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, което Наредба в интерес на обществото и премахване на всякакви дискриминационни елементи за хората с увреждания, създава норми за ограничаване упражняване правото на собственост. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените общи мотиви, настоящият състав приема касационната жалба за частично основателна. Обжалваното въззивното решение, в частта, с която е уважен иска на А. В. по чл. чл. 109 ЗС и ответникът П. АД С. е осъдено да премахне изградените сервизно помещение и офис от стълбищната площадка на първия етаж на съществуваща административна сграда с идентификатор 03366.602.164.1, изградена в ПИ в [населено място] ул. "И. В., както и да премахне рампа за инвалиди и стълбище към входа на офиса на банката /като възстанови съществуващото преди това стълбище/, е неправилно. При постановяване на съдебното решение, нито първата инстанция, нито въззивната инстанция при преценка налице ли е незаконно вмешателство и пречене упражняване правото на собственост по отношение на притежаваните от ищеца, собственик на търговски обект в приземния етаж, общи части от сградата външна врата, стълбище към тавана и таванското подпокривно пространство на съществуваща административна сграда с идентификатор 03366.602.164.1, изградена в ПИ в [населено място] ул. "И. В., са съобразили основния факт, че ищецът А. В. е собственик на самостоятелен / преустроено избено помещение / обект- кафене в режим на етажна собственост със лица, собственици на самостоятелни обекти на етажа - бивша административна част от сградата. Съгласно чл. 38 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи са земята, върху която е построена сградата, основите външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, трегерите плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, инсталации и др., като общия елемент, който ги обединява законодателят дефинира чрез критерия "всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване". А. В. е собственик на идеална част от избен етаж / МАЗЕ/, понастоящем ПИ- сграда с идентификатор 03366.602.164.1 по КК и КР на [населено място], бивша битова сграда на ликвидираното АПК. Останалата част от сградата е закупена от третите лица, наемодатели на ответното акционерно дружество - Б., като няма спор относно обособеността на обектите, собственост на ищеца и на наемодателите на ответника П. АД. Закупеното като мазе избено помещение е преустроено в "клуб-дискотека", като в последствие ищецът е придобил собствеността на дворно място - ПИ с идентификатор 03366.602.199 с предназначение "лятна градина" към клуб-дискотеката. Без доказателства по делото, с които по безспорен начин да се установи какъв е вида и обема на общите части, принадлежност към обекта, собственост на ищеца В., при липсата на първичния Договор от 15.08. 1995 г. за продажба на избените помещения на бившата битова сграда на АПК в [населено място] като обособен самостоятелен търговски обект на основание чл. 48, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съдилищата/ районен и окръжен/ са приели, че А. В. е титуляр и на правото на собственост по отношение на таванското помещение на сградата като обща част и респ. е титуляр на общи части, съставляващи вътрешната стълбищна клетка и външен вход на сградата. Изводът на съда относно принадлежността на посочените общи части е направен в нарушение разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на базата на предположение от страна на съда въз основа на едно непълно и неточно анализиране на констативния НА No 79/07.02.2003 г. и превратното разбиране на разясненията по т. 4 на ТР No 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и без да се съобрази нормата на чл. 38 ЗС в насока кои са онези помещения които служат за общо ползване. В процеса не е спорен факта, че А. В., по силата на сделката от 1995 г., чрез търг е придобил собствеността на ? идеална част от спомагателните помещение на сграда / бивша битова сграда на АПК/ - "МАЗЕ", като обособен обект на сделката. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ППЗСПЗЗ не създава основание за придобиване на собственост по см. на чл. 77 ЗС, а само сочи, кои са имуществените права на бившите ТКЗС/ АПК/, подлежащи на разпределение или продажба. За да се приеме, че сделката по Договора от 15.08.1995 г. в полза на А. В. е произвела вещно-транслативния си ефект, следва същият договор да има годен предмет - т. е. самостоятелен обект на правото на собственост. Логично е да се приеме, че по този договор "МАЗЕТО", като предмет на сделката, може да бъде предмет на валидно разпореждане само и доколкото зимничното помещение има статут на самостоятелен обект на правото на собственост, в резултат на одобрени строителни книжа и промяна на функционалното му предназначение за обект за търговска дейност. Без данни дали при промяната на мазето, като принадлежност към главния обект- административните помещение на сградата, наред с новия обект се прехвърлят и прилежащи части, като общи части по своето предназначение -каквото помещение е подпокривното пространство, всеки извод на съда/ какъвто е направен/ в положителна насока, без да почива на установени факти и доказателства, е в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Решаващият въззивен съд е подвел под хипотезиса на чл. 38 ЗС факти, които не са доказани по делото, като е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Правото на собственост, придобито от ищеца А. В. по силата на сделката от 1995 г., доколкото няма спор за действителността на сделката въпреки липсата на техническата документация съгласно изискванията на чл. 48а от ППЗСПЗЗ за обособяване на мазето в самостоятелен обект на правото на собственост и за промяната на неговата функционална характеристика от принадлежност към административната сграда в търговски обект, касаят само обекта "мазе" и онези общи части, които пряко произтичат от създадената по силата на това разпореждане етажна собственост, без да засягат онези части на сградата, които не са в обема на разпореденото право на собственост- а именно административната част и нейните принадлежности в т. ч. и подпокривното пространство. След като няма доказано, при условията на пряко и главно доказване, придобиване от страна А. В. на общи части по предназначение като стълбище и подпокривно пространство, които да съставляват принадлежност към собствения му обект- МАЗЕ, то и извършените преустройства от страна на ответника П. АД, по силата на наемните правоотношения със собствениците на процесните общи части съответно на стълбищната площадка за нуждите на банковия клон и изграждане на офис, не засягат по никакъв начин правото на собственост респ. на общите части, принадлежност към обекта в приземния етаж. Изложените мотиви, че А. В., по силата на притежаваната собственост на търговския обект в приземния етаж е съответно priori носител и на правото на собственост на всички общи части на сградата според неоспорената констатация по констативния НА No 79/2003 г., са неправилни, тъй като тълкуването касаещо обема и вида на общите части на всеки един от собствениците на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост не е въпрос на оспорване и преклузия за това от гл. т. на процесуална защита на ответника, а е въпрос на решаващия съд на правилно прилагане на материалния закон при точното подвеждане на установените факти спрямо фактическия състав на правната норма. С изградената външна рампа за инвалиди, съгласно изискванията на закона и транспонираната европейска директива за създаване на условия достъпна среда на гражданите с недъзи, майките с деца и други категории граждани със специални нужди, от страна на ответника-търговско дружество фактически е реализиран принципа за недискриминация и създаване на условия за равни възможности на всички граждани за достъп до съответната институция респ. сграда, с обществени функции. Както е прието с общите мотиви, по силата на Закона за интеграция на хората с недъзи и съответната Наредба Nо 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, в интерес на обществото и премахване на всякакви дискриминационни елементи за хората с увреждания, са създадени правни механизми, които могат в някаква степен да ограничат правото на частна собственост, в името на обществения интерес. Реализираният строеж, съобразно одобрени технически книжа, по изпълнение на нормативни изисквания не може да съставлява неоснователно вмешателство по см. на чл. 109 ЗС. Приемайки обратната теза, решаващия съд е поставил незаконосъобразен съдебен акт и в тази част. С мотивите на Решение от 25.11.2010 г. на ЕС по правата на човека в Страсбург по дело "Милеви и др. срещу България", Европейският съд налагат по-широк аспект на критериите при защитата на правото на собственост в контекста на чл. 8 от ЕКПЧОС "Всеки има право на зачитане на неговия личен живот и ... жилище". Така в хипотезите съсобственост - когато се търси защита от съда на основание чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност към жилището в етажна собственост, поведението на ответника- съсобственик следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл, че собственикът на част от недвижим имот не може да извършва действия, които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен имот. т.е. не се касае само до неоснователни действия, а и до такива действия, който надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика. От гл.т. на собственика, търсещ защита, установеното действие от страна на ответника следва да е от естество /по характер и тежест/, че да налага намесата на съда, като преценката на последния налага да бъдат съобразени интензивност, продължителност на неудобството, физическо и психическо въздействие. От гл. т. на тези критерии, извършеното преустройство на общите части - външни стени, изразяващо се в монтиране на 10-бр. външни тела за климатици, разположени от външна страна на северната фасада на сградата, граничещи с лятна градина - ПИ с идентификатор 03366.602.199 [населено място], собственост на ищеца, и преработка на комините за общо ползване и изградена канализационна система, заустена във водосточната тръба от северната страна на сградата, правилно е прието от решаващия съд като действия, с които неоснователно се препятства упражняване правото на собственост на ищеца по отношение на тези общи части, а искът му по чл. 109 ЗС за ограничаване на това вредно въздействие като основателен и доказан. Решението на въззивния съд, като правилно-законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По отношение на направените разноски - с оглед на постановения правен резултат, настоящата инстанция намира, че всяка от главните страни по делото следва да поеме направените от нея за защита по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия