Решение № 3865 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2016 г.

Решение № 3865 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булмекс 2004" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "П. С." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя М. С. М., подадена чрез пълномощник адвокат Г. А. против Решение № 656/24.03.2016 г., постановено по административно дело № 3448/2015 г. по описа на Административен съд - В.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 031301477/25.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., в частта потвърдена с Решение № 559/04.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В.. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът в нарушение на материалния закон е достигнал до неправилни изводи, приемайки че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактурите, като за всеки доставчик се твърди реално осъществяване на доставките на стоки или услуги. По изложените съображения, се иска отмяна на съдебното решение, след което спорът да се реши по същество, като се отмени ревизионния акт. От процесуален представител на ответната страна - главен юрисконсулт А. П. е постъпила писмена защита, с която касационната жалба се оспорва и се излагат доводи в подкрепа на оспореното съдебно решение, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 4 352,32 лева. В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството, развило се пред Административен съд - В. е второ по ред, след връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на този съд. В изпълнение на указанията на касационната инстанция, съдебният състав е приел, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, след което е извършил проверка и за неговата материална законосъобразност. Приел е също така, че актът е издържан във формата, предвидена в чл. 120 от ДОПК, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения. Първоинстнационният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, като е извършил верни фактически установявания по отношение на отделните доставки, по които на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от "М. Д. Б." ООД с предмет доставка на олио, от страна на получателя са представени единствено фактурите и счетоводни справки за отразяване на доставките. Същото важи и за доставките с предмет "рафинирано олио" по фактури, издадени от "И. С." ЕООД. Фактурите, издадени от "Коп билдинг" ЕООД са за доставка на "тухли четворки и транспорт". Този доставчик отново не е открит и не е представил документи относно доставките, от страна на ревизираното лице са представени само фактурите. Доставчиците "Росстрой" ЕООД и "Репсола" ЕООД са издали фактури с предмет "външна услуга", които не са представени, както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство. Установено е също така, че тези фактури не са отразени от доставчиците в справките - декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди. Ревизираното дружество претендира право на приспадане на данъчен кредит по 2 броя фактури с предмет "доставка на стоки", с доставчик "Совите" ЕООД, копия от които отново не са представени, както и придружаващи ги документи. На следващият доставчик "Евро строй транс" ЕООД е била извършена насрещна проверка относно декларираните от него доставки на "дизелово гориво" с получател "Булмекс 2004" ЕООД, като е установено, че стопанисва под наем бензиностанция. Извършена е проверка и на предходния му доставчик "Зараагро" ЕООД, от който са представени документи за ВОП на дизелово гориво от гръцко дружество, които обаче са относими към "Ин агро експорт" ЕООД, като получател на територията на страната. Въз основа на установените факти, правилно съдът е приел, че от страна на ревизираното лице не е доказан фактът на реалното извършване на услугите и предаване на стоките, които са предмет на спорните фактури. По отношение на фактурите, издадени от "М. Д. Б." ООД, "И. С." ЕООД, "Коп билдинг" ЕООД и "Евро строй транс" ЕООД, не са били представени съпътстващи фактурите документи, които да удостоверят спорния факт по предаване и получаване на стоките или по извършване на услугите. Не е доказано по безспорен начин, че същите реално са получени от дружеството - жалбоподател и са били в неговия патримониум, тъй като липсват доказателства за транспортирането, доставянето, предаването, съхраняването на стоките. Относно спорните доставки на олио, не може да се приеме наличност на този вид стока при получателя съгласно счетоводното му отчитане при получателя, тъй като вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установило, че липсват инвентаризационни описи на активите на дружеството, доказващи фактическата им наличност. Както правилно е приел съдът, счетоводното отразяване на фактурите от получателя, не е достатъчно да обоснове реалност на доставките само на това основание, още повече, че съгласно приетото по делото експертно заключение, счетоводството на ревизираното лице не е било редовно водено, което лишава счетоводните справки от доказателствена сила. По отношение на доставките, претендирани да са извършени от "Росстрой" ЕООД, "Репсола" ЕООД и "Совите" ЕООД, съдът е развил и допълнителен мотив за законосъобразност на ревизионния акт, а именно наличие на основанието по чл. 71, т. 1 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като от страна на "Булмекс 2004" ЕООД не са представени самите фактури. Основно и формално изискване за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на данъчен документ, който да отговоря на изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, поради което при липса на такъв документ, това право не може да бъде упражнено. Относно фактурата, издадена от "Търговска база 7" ЕООД, имаща за предмет "аванс", съдебният състав е възприел изводите на приходните органи за наличие на основание за отказ на правото на данъчен кредит, позовавайки се на закона и на приложима за случая практика на СЕС. З. да се възстанови платения от получателя данък по фактура за авансово плащане е необходимо изпълнението на две условия: плащането следва да е извършено и доставката, за която се отнася същото да е реално осъществена. В конкретния случай втората предпоставка не е налице - доставката за която е платен авансът не е била извършена, тъй като дружеството - доставчик е дерегистрирано по ЗДДС, изпаднало в неплатежоспособност, по отношение на същото е открито производство по несъстоятелност, платената авансова сума е отразена като дължима на ревизираното лице, което е включено в списъка на приетите и предявени вземания от синдика. При тези факти, правилно съдът е приел, че рискът от данъчни загуби не е отстранен от издателя на фактурата и няма как да бъде отстранен, поради което единственият способ за коригиране на фактурата е на получателя да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и извършеното тълкуване от Съда на Европейския съюз на разпоредбите на Директива 2006/112, които изискват да се извърши корекция на приспадането на ДДС по фактура за авансово плащане по доставка, която не е извършена, въпреки, че доставчикът е този, който дължи данъка и не е възстановил авансово платената сума. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 264,24 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и редуцирано на основание чл. 9, ал. 3 от същата наредба, тъй като на проведеното открито съдебно заседание пред касационния съд, не се е явил юрисконсулт. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,