Решение № 268 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2016 г.

Решение № 268 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 304 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на М. Г. Ж. срещу решение № 27/6.02.2015 г., постановено по гр. дело № 542/2014 г. на РС - Карнобат, потвърдено с въззивно решение № IV-65/17.06.2015 г. по възз. гр. д. № 645/2015 г. на ОС - Бургас. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 304 ГПК, във връзка с което са изложени обстоятелства, касаещи неконституирането на молителката /съпруга на ответника Г. Ж./ като необходим другар в процеса. Моли се съдът да уважи молбата за отмяна. Ответните страни - И. А. Щ., А. Ч. А., Т. Ч. К., С. Т. Г., представлявани от адв. С. Т., поддържат становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на молбата за отмяна. Ответникът Г. Т. Ж. не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното: Молбата за отмяна е допустима - постъпила е в предвидения по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок, при констатираната по делото липса на доказателства молителката да е узнала за атакуваното решение в по-ранен момент, от който да се отчита срокът за подаване на молбата. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна на поддържаното основание по чл. 304 ГПК по следните съображения: Молителката не е била конституирана като страна в производството, образувано по предявения от И. А. Щ., А. Ч. А., Т. Ч. К. и С. Т. Г. срещу съпруга й Г. Т. Ж. установителен иск за собственост на недвижимия имот /нива с площ от 11.281 дка в землището на [населено място], реституирана по реда на ЗСПЗЗ/, предмет на спора, за който ищците са поддържали, че са съсобственици с ответника Ж., респ. че последният не е изключителен собственик на имота на основание давностно владение, упражнявано в периода след 1998 г. и до 2013 г., когато се е снабдил с констативен нотариален акт № 105/4.04.2013 г. за придобито право на собственост по давност. Видно от представеното с молбата за отмяна заверено копие от удостоверение за граждански брак, молителката и ответникът Г. Ж. са съпрузи, чийто брак е сключен на 8.04.1984 г. Поради това и с оглед твърдяното и констатирано в представения нотариалния акт от 2013 г. придобивно основание /давност/, имотът е включен в режим на съпружеската имуществена общност, съгласно чл. 21 СК. Това обосновава наличието на необходимо другарство за двамата съпрузи по искове за собственост с предмет този имот, тъй като с оглед естеството на спорното право, решението трябва да е еднакво и за двамата съпрузи /чл. 216, ал. 2 ГПК/. В случая, възражението за давност е релевирано в процеса от ответника и решаващите мотиви за уважаване на предявения иск са свързани с неоснователността на твърдяното придобивно основание за право на собственост върху имота, като е постановена и отмяна на издадения констативен нотариален акт над размера на 1/6 ид. част. Постановеното с участието на единия съпруг влязло в сила решение обвързва и неучаствалия в производството съпруг, поради което защитата на правата на последния се реализира с искането за отмяна на решението. Съвместната собственост в този случай обуславя съвместна процесуална легитимация, така че общото предявяване на иска от или срещу двамата съпрузи е условие за допустимост на процеса, в какъвто смисъл е и разрешението по т. 12 от ППВС № 2/1977 г. Предвид изложеното, подадената на основание чл. 304 ГПК молба за отмяна е основателна и следва да се уважи, като се отмени влязлото в сила решение и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на молителката, като необходим другар на ответника /т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът дължи съответни указания към ищците за предявяване на иска и срещу съпругата на ответника, респ. при изпълнението им следва да се конституира същата като главна страна - ответник по делото и да се повторят извършените без нейно участие процесуални действия. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски, съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение