Решение № 14758 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2010 г.

Решение № 14758 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по жалба на "Матерна ГмбХ Информейшън & Комюникейшънс" със седалище и адрес на управление гр. Дортмунд, Германия, подадена чрез пълномощник А. Р., против решение № 1066 от 14.09.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 582/2010 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Масларов се излагат подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон, наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на КЗК. Жалбоподателят твърди, че КЗК неправилно е отхвърлила възраженията за липса на мотиви при оценяване по показатели В1 и В2 и се е произнасяла по целесъобразността на извършеното оценяване от назначената от възложителя комисия. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира заплащане на направените разноски пред КЗК и пред съда. Ответниците - Комисията за защита на конкуренцията и кметът на община Пещера не изразяват становища по жалбата. Заинтересованата страна - "Контракс" ЕАД, гр. София оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Шиклева, която в съдебно заседание и с писмено становище развива подробни доводи за оставяне в сила на атакуваните решения на КЗК и на възложителя като правилни и законосъобразни. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1066 от 14.09.2010 г. КЗК е оставила без уважение жалбата на "Матерна ГмбХ Информейшън & Комюникейшънс" срещу решение № 43/6.07.2010 г. на кмета на община Пещера за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Създаване на система за електронно управление, включително осигуряване на достъп за уязвими групи и хора с увреждания. Внедряване, тестване и популяризиране на системата за електронно управление, в т. ч. обучение на екип от 10 експерти от администрацията на Община Пещера за работата на системата за електронно управление и обслужване на гражданите и бизнеса", открита с решение № 39/30.04.2010 на възложителя. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 122г, ал. 1, т. 1 от ЗОП и е приела, че всички релевирани с жалбата пред комисията оплаквания са неоснователни. В мотивите на обжалваното решение детайлно е изяснена фактическата и правна обстановка и са обсъдени всички възражения на жалбоподателя и правнорелевантните факти по преписката пред КЗК, от което е изведен извод за липса на нарушения при провеждане на оспорената процедура за възлагане на обществената поръчка и при издаване на процесното решение на възложителя за определяне на изпълнител на поръчката. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Това е така, защото твърденията, развити в жалбата, която е предмет на съдебното дело, са идентични с оплакванията, инвокирани в производството пред КЗК. По първото релевирано възражение за липса на мотиви КЗК точно е констатирала, че твърдението на жалбоподателя е в смисъл, че от протоколите на назначената от възложителя комисията не е видно въз основа на какви доказателства, съдържащи се в офертите на участниците е присъден съответния брой точки. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, защото в текста на процесното решение на възложителя № 43/6.07.2010 г. са вписани протоколите на конкурсната комисия от 2.07.2010 г. и от 25.07.2010 г., чрез което тези протоколи са станали неразделна част от оспореното решение. Именно горепосочените протоколи съдържат изискуемите мотиви и КЗК правилно е установила, че са изготвени в съответствие с текста на чл. 72, ал. 1 от ЗОП и притежават всички необходими реквизити, включително и кратко описание на офертите, които са оценени по критерия за оценка икономически най- изгодна оферта. Точно е констатирано, че по показатели В1 и В 2 в методиката не е описан начина, по който комисията следва да оценява офертите, а е посочено само, че при пълно съответствие с техническата спецификация съответният участник се оценява с 8, т., а при частично съответствие с техническата спецификация участникът получава 4, т. По показателя В2 в методиката е заложено, че при осигурен достъп на всички групи хора с увреждания съответният участник получава 8, т., а при частично осигурен достъп участникът се оценява с 4, т. Обоснован е изводът на КЗК, че е недопустимо обсъждането на одобрената от възложителя методика относно нейната законосъобразност, защото срокът за обжалването й е изтекъл към датата на предявяване на жалбата от "Матерна ГмбХ Информейшън & Комюникейшънс". При това положение КЗК разполага само с правомощие да провери доколко назначената от възложителя комисия е приложила правилно утвърдената с решението за откриване на процедурата методика, съобразно принципите за равнопоставеност на участниците и е оценила офертите в зависимост от оферираните от тях предложения по всеки един от показателите. В производството пред КЗК е безспорно установено, че в протокола на комисията от 29.06.2010 г. са вписани мотивите на комисията, въз основа на които е присъдила съответния брой точки на всеки участник, включително на жалбоподателя и класираните на първо и второ място участници. Оценяването е извършено съобразно данните, които са посочени в офертите на участници, които са описани в протокола на конкурсната комисия. Съдът не споделя становището на КЗК, че дори комисията на възложителя неправилно да е присъдила по-малък брой точки на жалбоподателя по двата горепосочени показателя, това нарушение е несъществено, доколкото след направените изчисления от КЗК, то не води до промяна в крайното класиране по отношение на класирания първо място участник. Настоящият съдебен състав счита, че с това заключение и с изчисленията относно евентуалния брой точки, които биха могли да получат участниците в процедурата при различно оценяване, КЗК е навлязла в пределите на целесъобразността, която е изключена от контрола, осъществяван от специализирания административен орган по обжалването. Следва да се има предвид, че колко точно точки се определят от всеки от отделните членове на конкурсната комисия при оценяването на предложението на съответния участник е преценка по целесъобразност и не подлежи на проверка, както от страна на КЗК, така и от съда, които осъществяват контрол само относно законосъобразност. Индивидуалното оценяване на всеки член на конкурсната комисия се обуславя от притежаваните от него експертни знания, възможности, професионален опит и квалификация в съответната област. Контролът по законосъобразност в тази хипотеза се осъществява относно стриктното спазване на предварително обявената методика и формули за оценяване и по прилагането на утвърдения критерий и показатели, като се проверява дали е определена оценка в точково изражение по всеки от показателите, дали не е въведен от оценяващата комисия нов показател или подпоказател при оценяването и дали не е допусната математическа грешка при изчислението на резултатите на отделните участници. В първоначалната жалба и в жалбата пред съда се развива тезата, че по показатели В3 "Брой работещи ел. услуги" и В5 "Минимално време за възстановяване на системата след срив", двама от членовете на комисията са подписали протокола с особено мнение, но комисията като цяло не се е възползвала от правото си в чл. 68, ал. 7 от ЗОП и не е проверила заявените от "Гравис България" АД и "Контракс" ЕАД нереални предложения, а ги е възприела и по този начин е предрешила изхода от класирането. КЗК подробно е анализирала приложената преписка с конкурсната документация и е установила, че единственото изискване, на което задължително следва да отговорят всички участници е да посочат брой работещи ел. услуги. Следователно в одобрената документация за участие не е налице изискване нито за минимален, нито за максимален брой работещи ел. услуги, които могат да оферират участниците, както и допълнителни изисквания, въз основа на които комисията на възложителя да съпостави доколко са реални представените от участниците предложения по този показател. От тук КЗК е извела вярно заключение, че назначената от възложителя комисия в пълно съответствие с обявените изисквания и с утвърдената методиката за оценка е допуснала и е оценила "Гравис България" АД и "Контракс" ЕАД въз основа на направените от тях предложения по горепосочените показатели. Фактът, че двама от членовете на комисията са подписали протокола от работата на комисията с особено мнение не налага извода, че констатациите на комисията по отношение на допускането до участие и оценяване на допуснатите участници са незаконосъобразни, както и до задължително прилагане на чл. 68, ал. 7 от ЗОП. Решението по протокола на комисията е прието с мнозинство от членовете на комисията по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗОП, което означава, че същото е постановено съобразно текстовете на закона. По отношение тълкуването и прилагането на чл. 68, ал. 7 от ЗОП правилно е преценено, че нормата е диспозитивна и урежда възможност за възложителя, но не му създава задължение да проверява заявени с офертите данни. Относно оценката по показател "Минимално време за възстановяване на системата след срив" точно е констатирано, че в документацията за участие възложителят е също не е посочил минимален или максимален срок и е оставил на преценка на всеки участник да оферира в зависимост от своите технически възможности минимално време по спорния показател. Следователно комисията правилно е приложила методиката за оценка и е оценила предложенията на всички допуснати участници, в зависимост от заявените от тях данни. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на КЗК не страда от инвокираните с жалбата пред съда пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски следва да се остави без уважение. Останалите страни нямат искане за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение