Решение № 5793 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2018 г.

Решение № 5793 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Б. срещу решение № 734 от 16.04.2018 г. по адм. дело № 276/2018 г. на Административен съд – Б., с което е отменено решение изх. № 1012-02-318#1/20.12.2017 година на директора на ТП на НОИ - Б. и разпореждане № 31/13.10.2017 година на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Б., и административната преписка е върната на административния орган – директора на ТП на НОИ- Б. за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата и в писмено становище от гл. юрисконсулт К. В. съображения се иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът – П. Енилов оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил решение изх. № 1012-02-318#1/20.12.2017 година на директора на ТП на НОИ - Б. и разпореждане № 31/13.10.2017 година на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Б., с което на П. Енилов на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.03.2017 г. и е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО. При постановяване на процесното решение първоинстанционният съд е приел, че изводът на административният орган е необоснован и е изпълнено условието за стаж от поне 18 години, действително изслужени като военнослужещ. Приел е, че следва да бъде зачетен стажът от 2-те години наборна служба- периода от 11.12.1981 г. - 10.12.1983 г. отслужен от Енилов като курсант във висше военно училище. Така постановеното решение е неправилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-02-4405/30.12.2016 година до директора на ТП - Б. на НОИ П. Енилов е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 10 във връзка с чл. 69, ал. 1 от КСО. Към заявлението били приложени военна книжка, трудова книжка и удостоверения от Националния военен университет, Държавна агенция "Архиви" и Оперативен архив на българската армия. От представените документи е видно, че в периода 29.08.1981 – 30.08.1986 година същият е следвал и завършил пълния курс на ВНВАУ "Г. Д." – Ш. в специалност "Радиотехнически войски – радиолокационна станция за страната". В рамките на този период – от 11.12.1981 година до 10.12.1983 година, той е бил и срочнослужещ на наборна военна служба в Българската народна армия. От 30.08.1986 година до 01.07.2003 година Енилов е бил на действителна военна служба като армейски офицер в две различни военни поделения. От 01.07.2003 година до 09.11.2004 година е работил на длъжност "куриер" в търговско дружество, а в периода 10.11.2004 година – 30.11.2016 година – като държавен служител, инспектор в инспекция "Дирекция по труда" – Б. В хода на административното производство е извършена проверка на документите, приложени към заявлението. Органите на НОИ са приели, че Енилов има зачетени 16 години 10 месеца и 1 ден осигурителен стаж като "военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България", което е по - малко от изискуемите се 18 (осемнадесет) години "стаж в специалните ведомства" по чл. 69, ал. 1 от КСО. С разпореждане № 31/13.10.2017 година на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Б. на същия е отказано отпускането на пенсия за ОВС на основание чл. 69, ал. 1 от КСО, а е отпусната пенсия на основание чл. 69б ал. 1 от КСО. Към момента на издаване на разпореждането Енилов е имал навършени [възраст]. Разпореждането е било потвърдено от директорът на ТП на НОИ – Б. С. въпрос по делото е стажът на Енилов в периода 11.12.1981 - 10.12.1983 година. През този период Енилов е отбил редовната си военна служба в рамките на обучението си като курсант, т. е. бил е на действителна военна служба през периода 11.12.1981 - 10.12.1983 година. Този период е зачетен от жалбоподателя като осигурителен стаж по чл. 81 изр. 1 от ППЗП (отм.);. Неправилен е извода на първоинстанционният съд по отношение на уважената претенция за зачитане на осигурителен стаж на наборна военна служба при условията на първа категория. В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба се е регулирала от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (ЗВВСНРБ). Според разпоредбата на ЗВВСНРБ (отм.); военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. От последното изречение следва, че курсантите от военни училища в срока на обучението им не са от състава на свърхсрочнослужещите. Тези различия в статута намират отражение и при зачитането на прекараното време на военна служба като трудов стаж. По отношение на свръхсрочнослужещите е налице полагане на труд на щатна длъжност срещу възнаграждение, върху което същите се осигуряват, при което им се зачита трудов (осигурителен) стаж и то от първа категория. При срочно служещите положението е съвсем различно. Периодът прекаран в редовна военна служба се зачита за трудов стаж по силата на специалната разпоредба на чл. 81 от ППЗП (отм.); , а не във връзка с положен труд, изплатено възнаграждение и проведено осигуряване. С изменението на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); , съгласно Д. вестник, бр. 76 от 1996 г., за трудов стаж трета категория е било зачетено времето освен изслужената наборна военна служба и приравнената на нея на курсанти и школници за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. Уредбата е възпроизведена и в чл. 44 от действащата Наредба за пенсиите. Вложеният в разпоредбата смисъл е за зачитане за трудов стаж на срока на наборната военна служба. Наборната военна служба се отслужва след навършване на пълнолетие. В случаите когато лицата постъпват на обучение като школници и курсанти наборната военна служба се счита отслужена в рамките на срока на обучението. Курсантите през посочения период имат статут на учащи се във висше учебно заведение. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че правилно директорът на ТП на НОИ-Б. е потвърдил разпореждане № 31/13.10.2017 година на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Б., с което на Енилов на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.03.2017 г. и е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО. Решението на директора на ТП на НОИ е издадено при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е уважил жалбата, Административен съд – Б. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно. П. Енилов следва да заплати на ТП на НОИ-Б. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100, 00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,