Решение № 3548 от 4.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас против Решение 758 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело 825/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът не е възприел правилно фактите по делото и така не е формирал мотиви съобразно релевантните твърдения на страните. Молбата е за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото от директора на ТП на НОИ Бургас решение. Ответникът, П. Финдулов, чрез адв. М. Стоянов, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отменено Решение 1012-02-182#1 от 15.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане 2112-02-1251#3 от 17.03.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Бургас, а преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне по подаденото от П. Финдулов заявление с вх. 2112-02-1251 от 24.11.2022 г., съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От фактическа страна по делото е установено, че на 24.11.2022 г. П. Финдулов е подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 74 от КСО. Към заявлението си Финдулов приложил три удостоверения, образец УП-3, удостоверение от Държавен военноисторически архив Велико Търново (ДВИА) и Експертно решение 3721 от 17.11.2021 г. на ТЕЛК. С решението на ТЕЛК П. Финдулов е бил освидетелстван с 50 % трайно намалена работоспособност (ТНР) за срок от три години - до 01.11.2024 г. и дата на инвалидизацията - 05.01.2017 г. При служебна проверка е било установено, че с Експертно решение 0696 от 28.03.2017 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас при освидетелстване на П. Финдулов е била установена 52 % ТНР с дата на инвалидизацията - 05.01.2017 г. и срок на инвалидизацията до 01.03.2018 г. С Разпореждане 2112-02-1251#3 от 17.03.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Бургас, на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, е отказано на П. Финдулов отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Пенсионният орган е приел, че към датата на инвалидизиране 05.01.2017 г., Финдулов е на възраст [заличен текст] и положеният действителен осигурителен стаж до датата на инвалидизирането е в размер на 01 година 04 месеца и 16 дни. Изложил е мотиви, че на лицето не се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като няма пет години осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, от които една трета трябва да е действителен осигурителен стаж чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. Разпореждането е обжалвано от П. Финдулов пред директора на ТП на НОИ Бургас, който се е произнесъл с Решение 1012-02-182#1 от 15.04.2022 г., с което е оставил в сила Разпореждане 2112-02-1251#3 от 17.03.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Бургас, като приел, че обжалваното разпореждане е съответно на приложимия в случая материален закон, а именно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, тъй като жалбоподателят, към датата на инвалидизиране 05.01.2017 г., няма положен осигурителен стаж от пет години така, както изисква правната норма. Първоинстанционният административен съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при неспазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. При постановяването на своя акт съдът е развил доводи, че приложима в случая е нормата на чл. 74, ал. 1, т. 1 от КСО, като е приел, че [заличен текст] е установена с представеното удостоверение от ДВИА, когато Финдулов все още е бил непълнолетен, а не към момента на инвалидизирането, както е приел административният орган. Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. П. Финдулов е подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В чл. 74, ал. 1 от КСО е посочено, че осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, какъвто е настоящият случай. Към момента на инвалидизирането си заявителят не е имал изискуемия стаж по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, поради което правилно е бил постановен отказ за отпускането на пенсия. Административният орган не е длъжен да изследва всяка една законова хипотеза, а да изясни относимите за казуса факти и обстоятелства и ги отнесе към съответната правна норма, което е и сторил. Както е посочено в касационната жалба, представеното по делото удостоверение от ДВИА не е акт, от който заявителят може да черпи права досежно отпускането на пенсия. В конкретния случай, меродавно е наличието на решение на ТЕЛК/НЕЛК, в което по силата на чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредба за медицинската експертиза се определя и началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране). Единствено решението на ТЕЛК/НЕЛК е признатият от закона административен акт, обвързващ административния орган относно установените в него факти, имащи значение при отпускане на пенсия в случай като настоящия. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 1 от КСО е неприложима и поради факта, че тя е относима за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа. От представеното по делото Експертно решение 3721 от 17.11.2021 г. на ТЕЛК е видно, че на П. Финдулов са определени 50% степен на увреждане за установената практическа [заличен текст]. В този смисъл, основателно е възражението на касатора, че за да е приложима посочената от съда норма, следва да е налице [заличен текст]. Предвид изложеното, настоящият състав на шесто отделение на ВАС намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане, са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което са законосъобразни. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение