Решение № 7803 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2017 г.

Решение № 7803 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), подадена чрез редовно упълномощения процесуален представител юрк. М. Л. - Т., против решение № 1937 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 92/2016 г. по описа на Административен съд Б., в частта, с която е отменено оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. с изх. № 02-020-6500/9794 от 19.11.2015 г. издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", по отношение на БЗС/парцели 55350-286-1-2 и 55350-48-1-2. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалния закон, неспазване на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди неправилно приложение на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и счита, че от събраните по делото доказателства, категорично се установя, че неразрешената в полза на нито един от бенефициерите застъпване на площи, правилно са приети от административния орган като недопустими за подпомагане площи. Счита също така, че административният орган може да преценява само формалната редовност на документите и не е в правомощията му да преценява законосъобразността на представените документи, както и да дава превес на който и да е от тях. Моли съда, да отмени обжалваното решение в оспорената част. Претендира присъждане на сторени съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответникът - А. С. С. от гр. С. Влас, общ. Несебър, ул. Б. №..., чрез писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението в оспорената част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага становище, че административният орган е следвало в съответствие с чл. 9, ал. 2 и 4 АПК да укаже на жалбоподателя ангажирането на доказателства в подкрепа на застъпваната теза относно процесните 2 БЗС, респ. съгласно чл. 36 и чл. 35 АПК да изиска доказателства от община Несебър с оглед на изясняване на конкретните части от посочените имоти, които са били предоставени под наем на жалбоподателя и "Кондор" ООД в идеални части. Счита, че правилно е прието от Административния съд, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на административния акт и за връщането на преписката за ново произнасяне. Предлага оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С оспорената част на решение № 1937 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 92/2016 г. по описа на Административен съд Б., съдът е отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000/60ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. с изх. № 02-020-6500/9794 от 19.11.2015 г. издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта в която на А. С., е отказано финансово подпомагане по отношение на БЗС/парцели 55350-286-1-2 и 55350-48-1-2 и е върнал преписката за ново произнасяне от компетентния орган, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултата решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на когото изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", със Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г., допълнена със заповед № 03-РД/323#1 от 11.06.2015 г., е делегирал правомощието за издаване и подписване на уведомителни писма от вида на процесното. Приел е, че оспореното уведомително писмо е постановено в предвидената от законодателя писмена форма и съдържа реквизитите на административен акт регламентирани в чл. 59 от АПК. За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Относно процесните в настоящото производство два парцела БЗС/парцела 55350-286-1-2 и 55350-48-1-2, заявени от земеделския производител като площи от имот с кадастрален номер 55350-203-18, вещото лице е потвърдило отразеното в уведомителното писмо. Установил е, че застъпванията са потвърдени едновременно и от двамата бенифициери като всеки от тях е представил договор за наем на земеделската земя и в този случай застъпените площи се приемат от ДФ "Земеделие" за недопустими за подпомагане. В хода на съдебното производство, по реда чл. 192 от ГПК, съдът е изискал от О. Н. сключените от нея договори за отдаване под наем на недвижими имоти, включително и за имот с кадастрален номер 55350-203-18. По делото са представени тези договори, заедно със сключените към тях анекси и споразумения, които са вписани в Служба по вписванията гр. Н. От тях е установено, че за имот с кадастрален номер 55350-203-18, за 2014 г. са били налице два действащи договора. Първият договор № 28/13.05.2010 г., сключен с А. С. е за част от имота с площ от 78 000 кв. м. ид. ч, като целият имот е с площ от 83 748 кв. м. Съгласно представения анекс от 28.05.2012 г., предметът на договора е променен като на Стойков се предоставят под наем вече 27 000 кв. м. ид. ч. от имот с кадастрален номер 55350-203-18, целия с площ от 83 748 кв. м., тоест през процесната 2014 г., той е ползвал на правно основание само 27 000 кв. м. от този имот. Вторият договор № 62/30.09.2013 г. е сключен с "Кондор" ООД, като той има за предмет и част от имот с кадастрален номер 55350-203-18, а именно 56,747 ид. ч./83,747 дка. Предвид събраните доказателства съдът е установил, че "Кондор" ООД е представило пред административния орган различен договор от този, който е представила О. Н., като екземплярът представен от дружеството пред ДФ "Земеделие" е за ползване на целия имот с кадастрален номер 55350-203-18, а екземплярът представен от О. Н. пред съда, е за 56,747 ид. ч./83,747 дка от имота. В заключение съдът е счел, че след като този екземпляр от договора е вписан в Служба по вписванията гр. Н., следва да се приеме, че дружеството "Кондор" ООД е ползвало на правно основание само 56,747 ид. ч./83,747 дка от имот с идентификатор 55350-203-18, а не целия имот. Приел е, че административният орган е бил длъжен, в изпълнение принципа на служебното начало, да изясни всички относими за спора обстоятелства, в рамките на административното производство и да отстрани противоречията, което задължение в случая не е изпълнено, поради което е отменил уведомителното писмо в тази част. Решението в оспорената частта е неправилно по следните съображения: От данните по делото се установява, че А. С. е земеделски производител, регистриран в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 243841 и за кампания 2014 г. е подал заявление до Д. фонд "Земеделие" Разплащателна агенция с УИН 02/030414/91848 от 25.03.2014 г., с което е заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания в т. ч и по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/Е-за земеделски земи" (Н2000) по отношение на 12 посочени в приложената към заявлението таблица на използваните парцели за 2014 г. Видно от данните по делото до А. С. е изпратено уведомително писмо изх. № 02-020-6500/7927 от 22.08.2014 г., с което е уведомен, че при извършена административна проверка на подаденото от него заявление е установено наличието на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин в т. ч и по отношение на БЗС № 55350-286-1 и БЗС № 55350-48-1. По отстраняване на така установеното застъпване са представени декларации за изясняване принадлежността на площи както от А. С., така и от Кондор ООД. И двамата земеделски производители са приложили договори и анекси за отдаване под наем на общински мери и пасища, сключени с О. Н. От представените в административното производство договори и анекси е видно, че за процесната 2014 г. Стойков е ползвал под наем 27 000 кв. м. ид. ч. от имот с кадастрален номер 55350-203-18, целия с площ от 83 748 кв. м., а "Кондор" ООД е ползвал целия имот с кадастрален номер 55350-203-18 от 83 748 кв. м. Заключението на вещото лице е потвърдило това застъпване. Въз основа на така представените доказателства административният орган не е могъл да направи категоричен извод кой от двамата земеделци е действителен ползвател на застъпените терени, поради което е приел, че спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен и е отказал подпомагане, позовавайки се на чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая именно при извършени кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. Правилно в тази връзка е направеното в обжалваното решение отбелязване, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площ не е отстранено. Съгласно чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 3), ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен. В същия смисъл следва да се тълкува и приложимата редакция на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания според която, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Д. Р. (ЕС) № 640/2014 и отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. Предвид изрично установения от законодателя начин за установяване на правото на ползване за определен парцел, първоинстанционният съд неправилно се е позовал на представените по делото от община Несебър документи и въз основа на тях е обосновал направените фактически и правни изводи. По делото липсва спор, че при извършените кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициери са констатирани описаните по-горе застъпвания. В тази връзка и по повод изпратените на двамата земеделски производители, уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, всеки от тях е потвърдил застъпванията, представяйки документи, удостоверяващи правото му на ползване върху заявените от него земеделски земи. Така представените пред административния орган сключените договори за наем и анекси към тях сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частно правни субекти, който нито административния орган, нито съдът в административния процес е компетентен да разреши. Единствената възможност в този случай, която е имал административният орган е да приеме, че земеделските производители не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС и да приеме за недопустима застъпената площ и за двамата бенефициери. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. и чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Необосновано с оглед данните от приобщената административна преписка и заключението на изслушаната СТЕ, както и противно на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, решаващият състав е приел, че застъпването на площите е следвало да бъде прието за отстранено в полза на А. С., и че именно той е доказал че е ползвал 27,000 ид. ч./83,747 дка от имота на валидно правно. Поради това съдебно решение в оспорената част като неправилно следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и е налице основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че процесното уведомително писмо в частта, с която е отказано финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/Е-за земеделски земи" за кампания 2014 г., по отношение на БЗС/парцели 55350-286-1-2 и 55350-48-1-2, е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби поради което и в тази част жалбата на Стойков следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в определен от съда размер общо от 200 лева - по 100 лева за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и 230 лева депозит за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение