Решение № 1012 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8806/2018 г.

Решение № 1012 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8806/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационна жалба на М. Димитров от [населено място], чрез процесуалния му представител майка му Ц. Димитрова срещу допълнително протоколно решение № 124 от 31.05.2018 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 4382 по описа за 2013 г. на същия съд, 33 състав, с което е отхвърлено искането на М. Димитров за допълване на решение № 100 от 05.01.2018 г. на АССГ, 33 състав по адм. д. № 4382/2013 г., както и е отхвърлено искането на М. Димитров за поправка на очевидна фактическа грешка в същото решение по молби на Димитров от 09.02.2018 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, както в частта, с която е отхвърлено искането за допълване на решение, така и в частта, с която е отхвърлено искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Твърди се, че при постановяване на решението, чието допълване се иска съдът не се е произнесъл по оспорването в цялост, тъй като не се е произнесъл по отношение на законосъобразността на оспорената заповед в частта и досежно одобряване на кадастралната основа на регулационния план. Твърди се неправилност на отхвърленото искане за допълване на решението и относно твърдяни пороци на приетите по делото СТЕ и ТТЕ и "несвързаните и недоказани твърдения на вещите лица", както и искането на съда да се произнесе по тези пороци. Твърдят се и допуснати очевидни фактически грешки досежно определянето на местоположението имота, предмет на спора, в местност или махала "Старата махала" или м. "Брего". Иска оспореното допълнително протоколно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на АССГ за допълване на решението № 100 от 05.01.2018 г., както и за отстраняване на твърдяните очевидни фактически грешки. Ответникът Кметът на район "Нови Искър" при Столична община, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното допълнително протоколно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 176, ал. 2 от АПК (в редакцията преди изменението от ДВ бр. 77 от 2018 г.), от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното допълнително протоколно решение от 31.05.2018 г., с което са отхвърлени исканията на М. Димитров за допълване и поправка на очевидни фактически грешки в решение № 100 от 05.01.2018 г., съдът е приел, че исканията са допустими, но неоснователни. За да достигне до този извод съдът е посочил, че и двете искания и за допълване и за поправки на очевидни фактически грешки се отнасят изцяло до мотивите на решение № 100 от 05.01.2018 г. Посочил е, че доколко тези мотиви съответстват на постановения диспозитив на решението е предмет на касационен контрол на решението. Посочил е, че предметът на делото е определен съобразно определение № 2649 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2014 г. и именно в рамките на този предмет АССГ се е произнесъл с решение № 100 от 05.01.2018 г., а именно в рамките на предявеното искане за обявяване на нищожност на заповед № РД – 16 – 077 от 09.04.1990 г. на ИК на ОбНС "Нови Искър", с която е одобрен застроителния и регулационен план на с. Войнеговци в частта й относно УПИ II – 48, кв. 31 по плана на с. Войнеговци. Посочил е, че с решението АССГ е отхвърли жалбата на М. Димитров срещу посочената заповед в цялост, поради и което е приел, че не е налице непълнота в произнасянето. Посочил е и че не е налице обект на поправка по реда за отстраняване на очевидна фактическа грешка, тъй като не се установява и не се твърди допусната грешка или неточност в някоя част от решението съобразно реквизитите на решението по чл. 172а от АПК. Посочил е, че поисканото отстраняване на очевидни фактически грешки касаят изцяло несъгласие на жалбоподателя с изложените мотиви – фактически установявания и правни изводи, но това несъгласие би било предмет на касационно оспорване на решението. Решение е правилно. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК "Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение". Видно от цитираното тази разпоредба е приложима, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. В конкретния случай правилно съдът е приел, че предметът на оспорване е определен с влезнал в сила окончателен акт, а именно определение определение № 2649 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2014 г., а именно прогласяване на нищожност на заповед № РД–16–077 от 09.04.1990 г. на ИК на ОбНС "Нови Искър", с която е одобрен застроителния и регулационен план на с. Войнеговци в частта й относно УПИ II – 48, кв. 31 по плана на с. Войнеговци. Видно от решение № 100 от 05.01.2018 г. АССГ се е произнесъл по така определение предмет на оспорване, като е отхвърли жалбата на М. Димитров срещу посочената по – горе заповед в цялост. Правилен е извода на съда относно това, че с искането за допълване се навеждат съображения за несъгласие на жалбоподателя с мотивите в това решение, като това несъгласие ще е предмет на касационното му оспорване, но не може да бъде предмет на преразглеждане по реда на допълване на съдебното решение. Съгласно чл. 175 от ал. 1 АПК "По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности". Т. е. очевидна фактическа грешка е налице, когато се установи писмена грешка или грешка в пресмятането или неточност от този вид. В искането на Димитров за отстраняване на очевидна фактическа грешка не се твърди неточност в пресмятане или допусната друга писмена грешка в решението, а искането отново касае, както е приел и АССГ, несъгласие на страната относно изложените мотиви, включително начина на преценка на приетите по делото СТЕ и ТТЕ. Посочените от Димитров основания за очевидна фактическа грешка, не представляват такава, поради и което правилно съдът е отхвърлил и това искане, като в съответствие със закона е посочил, че наведеното и по този ред несъгласие с мотивите на решение № 100 от 05.01.2018 г. ще бъдат преценявани при касационното оспорване на решението. По изложените съображения оспореното допълнително протоколно решение № 124 от 31.05.2018 г. като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация Кмета на СО – район "Нови Искър" за присъждане на разноски по делото като същото следва да бъде уважено в минимален размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,