Решение № 9617 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2017 г.

Решение № 9617 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващи по АПК. Образувано е по жалби на Е. Б. П. и Висш съдебен съвет срещу Решение № 5281 от 22.08.2017 г. по адм. дело № 11660/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. В първата жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът от една страна е определил неправилно размера на присъденото обезщетение от 2500 лева и отхвърлил предявеният иск до пълния му размер без да се съобрази с наложената съдебна практика и при несъобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Неправилно съдът приел, че не са налице доказателства във връзка с претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване в ДМС за 2014 г. Моли съдебното решение да бъде отменено в оспорената част и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Пренендира присъждане направените по делото разноски пред двете инстанции. Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител В. твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост в частта в която на Попов е присъдено обезщетение в размер на 2500 лева за претърпени неимуществени вреди. Излага доводи по същество като иска отмяна на съдебния акт в атакуваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от Е. Б. П. против Висш съдебен съвет за сумата от 962 лева, търсено обезщетение за имуществени вреди настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на ВСС - Решение по протокол № 19/09.04.2015 г., представляващи неизплатено ДМС за 2014 г. ведно със законна лихва върху сумата считано от 01.01.2015 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 14000 лева претендирано обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на същия незаконосъобразен акт на административния орган, ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.03.2016 г. до окончателното и изплащане. С оспореният пред настоящата инстанция акт първоинстанционния съд е осъдил Висш съдебен съвет да заплати на П. сума в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Решение по т. 41 от Протокол № 19/09.04.2015 г. на ВСС отменен по съдебен ред, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.03.2016 г., като е отхвърлил иска в останалата му част до 14000 лева. Отхвърлил е предявения от П. иска за присъждане на сума в размер на 962 лева, представляваща претърпени от лицето имуществени вреди от неизплатено ДМС за 2014 г. ВСС е осъден да заплати на лицето разноски съобразно уважената част от иска в размер на 168,76 лева. П. е осъден да заплати на ВСС разноски в размер на 50,13 лева. За да постанови решението, съдът е приел за установено, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, а именно Решение на ВСС по т. 41 от Протокол № 19/09.04.2015 г., с който на П. е било наложено дисциплинарно наказание "Порицание". Във връзка с воденото въз основа на Заповед № ЛС - 538/28.02.2014 на Главния прокурор на Р България дисциплинарно производство не е изплатено ДМС за 2014 г. С влязло в законна сила на 22.03.2016 г. Решение № 3217 от същата дата по адм. дело № 14580/2015 г. по описа на Върховен административен съд решението, с което на П. е наложено дисциплинарно наказание е отменено. Вземайки предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД регламентиращ опрделяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди по справедливост и предценяйки доказаните от Попов настъпили вреди пред явяващи се пряка и непосредствена последица от отменения административен акт първоинстанционния съд е определил обезщетение в размер на 2500 лева, което е адекватна компенсация за търпяните от П. вреди. Взето е предвид, че в резултат на продължителното дисциплинарно производство и наложеното в резултат на него наказание ищецът е търпял вреди изразяващи се в стрес, нарушение на съня, разочарование, обида и възмущение, както и уронване на репутацията и името му на добър професионалист сред колегите. Претенцията за възстановяване на настъпили в резултата на незаконосъобразния акт имуществени вреди е определена като неоснователна поради липсата на доказателства за нейния размер. Жалбата е подадена от страни в първоинстанционното производство имащи правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и сроковете по АПК, поради което са допустими. По същество са неоснователни по следните съображения: Както правилно е преценил първоинстанционният съд, за да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на отменен по съответния ред административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод на административна дейност, вреда настъпила в резултат на незаконосъобразния акт действие или бездействие и пряка и непосредствена причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилата вреда. Конкретния случай безспорно е налице отменен административен акт. В резултат на този акт лицето - ищец в първоинстанционното производството е претърпяло неимуществени вреди, изразяващи в безпокойство, промяна на в начина му на живот, в личната му самооценка и оценката на част от колегите. Налице са и доказателства за наличието на причинно следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и търпяните от П. негативни чувства и преживявания. При така установеното, първоинстанционния съд е мотивирал обоснован извод за основателност на претенцията на лицето за репариране на търпяни от него неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимото обезщетение, са взети предвид всички относими към конкретния случай факти и обстоятелства свързани с интензитета на негативните усещания у П., тяхната продължителност, както и генералното им влияние върху състоянието на психиката му, през периода от образуването на дисциплинарното производството до влизане в сила решението с което е отменен акта за налагане на дисциплинарно наказание. Настоящият състав намира, че определения размер на дължимото обезщетение от 2500 лева е съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, т. е. че представлява справедливо обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди. Правилно първоинстанционния съд е определил като неоснователен иска в частта в която се претендира изплащане на търпени от П. имуществени вреди в размер на 962 лева, настъпили в резултат на неизплатено допълнително материално стимулиране за 2014 г. В хода на производството, ищецът не е представил доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че би получил тази сума, ако не е издаден отменения от съда акт за налагане на дисциплинарно наказание. Както е описал и първоинстанционният съд, размера на ДМС се определя от административния ръководител, съобразно конкретни факти и обстоятелства характеризиращи работата на съответния магистрат. Настоящата инстанция следва да допълни и това, че ДМС не се дължи на магистрата по силата на закон, а както беше описано може да му бъде изплатено при позитивно становище на административния ръководител и то при преценка на постигнатите в работата резултати през отчетния период. По делото е приложено заявление от П. до Главен прокурор на Р България, вх...дирано под № 5000 от 18.04.2016 г. по описа на ВКП, с което магистрата е поискал изплащане на определена сума /съвпадаща по размер с предявения в настоящото производство иск/, но липсват данни и подкрепени с доказателства твърдения за начина на определяне на размера на търсеното допълнително материално стимулиране, основателността на искането и съответно санкция на правоимащия орган - съответния административен ръководител. Липсват данни за предприети последващи действия от магистрата за търсене на реално изплащане на суми за ДМС за 2014 г. Липсата на доказателства за дължимост на обезщетението, неговия размер и обоснованост не са дали възможност на първоинстанционния съд да се произнесе в полза на ищеца, поради което в тази част иска е правилно отхвърлен като неоснователен и недоказан. В исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вредите, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване с относимите, допустимите и необходимите доказателствени средства и доказателствената тежест е върху ищеца, вкл. и за търсените за репариране имуществени такива. За да удовлетвори претенцията, пред съда следва да е безспорно установено, че такива вреди в действителност са претърпени, т. е. ищецът да е доказал съществуването им, което в случая не е направено. Жалбата на Попов срещу решението, касаеща присъждането на разноски в полза на ВСС е основателна и следва да се уважи. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Разноски на ответниците по жалбата на същото основание не се дължат и в настоящото производство. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение