Решение № 1270 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2020 г.
ВАСII отделение01.02.2021 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 491 от 30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1405/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1270 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Плевен, представлявана от кмета, против решение № 491 от 30.07.2020 г. по адм. дело № 1405/2019 г. на Административен съд –Плевен, с което е изменено решение по протокол № 3/09.04.2019 г. на комисията по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) при община Плевен, съобщено с писмо изх. № ТСУ-26-2658/22.11.2019 г., в частта относно размера на обезщетението за учредените в полза на "Булгартрансгаз" ЕАД, гр. София сервитутни права върху имотите на "Адванс Терафонд" АДСИЦ, гр. София. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на комисията да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Адванс Терафонд" АДСИЦ, гр. София оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът "Булгартрансгаз" ЕАД, гр. София не оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд- Плевен е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че са налице основания за изменение на решение по протокол № 3/09.04.2019 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Плевен, съобщено с писмо изх. № ТСУ-26-2658/22.11.2019 г., в частта относно размера на еднократното обезщетение за учредяване на сервитутни права в полза на "Булгартрансгаз" ЕАД за прокарване на трасето на северния (магистрален) газопровод до българо- сръбската граница върху поземлени имоти, собственост на"Адванс Терафонд" АДСИЦ, гр. София, както следва: 0, 711 дка от поземлен имот с идентификатор 62116.8.77, представляващ нива с площ от 3, 707 дка в м. "Чуката", в землището на с. Ралево, община Плевен; 2, 331 дка от поземлен имот с идентификатор 17258.32.24, представляващ нива с площ от 5, 001 дка в м. "Среден ред", землище на с. Горталово и върху 1, 339 дка от поземлен имот с идентификатор 17258.40.15, представляващ нива с площ от 4, 998 дка в м. "Чуката", землище на с. Горталово, община Плевен, като се увеличи размера на обезщетението, както следва: за ПИ 62116.8.77 - от 622, 00 лв. на 654, 00 лв.; за ПИ 17258.32.24 - от 2095, 00 лв. на 2283, 00 лв. и за ПИ 17258.40.15 - от 1008, 00 лв. на 1278, 00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, приложима на основание чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), изготвянето на оценки и определянето на размера на обезщетенията се извършват по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. Размерът на обезщетението се определя при прилагане на определени критерии, установени в текста на чл. 65, ал. 1 ЗЕ, а именно: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В случая административният съд достига до правилния извод, че приетото от органа и определено от оценителя обезщетение за процесните имоти е занижено и не представлява справедлива пазарна цена, тъй като оценката е изготвена съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, която в конкретната хипотеза не се прилага, тъй като сервитутът е учреден в полза на търговско дружество, а на не държавата (арг. чл. 1, т. 3 от наредбата) и в методиката за оценка не са използвани актуални данни (средната годишна рента е по данни на НСИ за 2017 г., вместо към датата на решението). При тези констатации законосъобразно е преценено, че размерът на обезщетението следва да бъде определен, като се увеличи съобразно стойностите, посочени в заключението на повторната съдебно - оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Попова. Същото е съобразено с критериите, визирани в чл. 65, ал. 1 ЗЕ, а използваният алгоритъм за оценка се основава на методите на директна капитализация на дохода, при който са използвани статистически данни за 2019 г. и на метода за пазарните сравнения, като са взети предвид пазарните цени и сделки със земеделски земи със сходни характеристики в околните землища. При определяне на размера на обезщетението е отчетено също, че сервитутните права са безсрочни, засягат повече от 20 % от площта на всеки от имотите, като преминават през средата на всеки от земеделските имоти и поставят забрани за застрояване, извършване на определени дейности и засаждане с трайни насаждения, които ограничават правата на собственика и възможностите за ползване на имотите. Съобразявайки изложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че заключението отразява пазарните стойности на учредените сервитутни права. Ето защо, като достига до заключение, че оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ следва да бъде изменено, като определената оценка бъде увеличена съобразно действителната пазарна цена на сервитутните права, установена със заключението на посочената по–горе съдебно-оценителна експертиза, съставът на Административен съд – Плевен постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, разноски на ответника "Адванс Терафонд" АДСИЦ, гр. София не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,