Решение № 298 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6521/2007 г.

Решение № 298 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6521/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр.59/2007 г./ във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. К. Р. от гр. В., срещу решение от 7.02.2007 г. по гр.д. № 387/2005 г. на Смолянски окръжен съд, с която след като е отменено решението от 5.01.2005 г. по гр.д. № 545/2003 г. и присъединеното към него гр.д. № 637/2003 г. на Смолянски районен съд, е постановено ново решение по допускане на делбата. Поддържа се, че решението е неправилно и по съображенията, изложени в жалбата се иска да бъде отменено. Ответницата по жалба Д. Д. К. я оспорва като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила по съображения в писмено възражение. Ответниците по жалбата Н. Д. С., Р. Н. К., Т. Н. К., А. К. С., В. К. Д., С. М. С., Т. М. К., А. Р. Р., Н. Р. В., Г. С. Р., П. С. Р., С. С. К.,П. Ю. Р., З. Ю. Р. и Р. Ю. Р. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Производството е делбено, в първа фаза - по допускане. С атакуваното решение въззивният съд след като е отменил решението на районния съд е постановил ново решение по допускане на делбата на земеделски земи - шест ливади в м."К" и три ливади в м."А" в землището на гр. С. Приел е, че е налице съсобственост между страните по делото и че следва да се допусне делбата в съответствие с разпоредбите на ЗН. За да допусне делбата съдът е приел от фактическа страна, че недвижимите имоти, предмет на делбата, са възстановени в стари реални граници с решение № 1123/12.12.1996 г. на ПК- С. на наследниците на Д. К. С., починал на 24.03.1971 г. и оставил за наследници по закон съпруга Р Д. С. и шест деца, които са наследниците по закон и на съпругата, починала през 1982 г. Сънаследницата Ш. Р. е сключила на 22.10.1996 г. с Ю. П. Ц. писмен договор с писмена заверка на подписите за безвъзмездно прехвърляне на наследствените си права на Ю. Ц. На 29.07.1997 г. е извършена доброволна делба между сънаследниците без участието на Р., а с участието на Ц. При тези фактически данни въззивният съд е приел от правна страна, че делбените имоти са новооткрито наследство на общия наследодател Д. Приел е, че извършената доброволна делба от 29.07.1997 г. е нищожна поради неучастието в нея на сънаследницата Ш. Р., тъй като тя не е прехвърлила наследствените си права на сина си Ю. Ц. с представения договор от 22.10.1996 г. След възстановяването на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ шестте му деца са наследили по 1/6ид.част /за частите им като преки наследници на общия наследодател и за частта на Р. С. /, а дяловете на починалите деца на общия наследодател се наследяват от наследниците им - по правилата на чл. 5 - 10 от ЗН. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Правилно е прието, че Ш. Р. - дъщеря на общия наследодател, не е прехвърлила наследствените се права върху процесните имоти на сина си Ю. П. Ц. Относно вида на договора правилно въззивният съд е изходил от съдържанието му, а не от наименование, което страните са му дали като договор за продажба на наследство. Сключеният договор е безвъзмезден, поради което правилно е прието, че не е договор за продажба за наследство по смисъла на чл. 212 от ЗЗД, тъй като липсва един от съществените елементи на договора за продажба - цената. Правилно е прието, че не може да се приеме, че сключеният договор е договор за дарение на наследствени права, поради това, че не е сключен в нотариална форма, която е форма за действителност на сделката за дарение на недвижими имоти, съгласно чл. 18 от ЗЗД. Облекчената форма по чл. 212 от ЗЗД се отнася само до продажбата на наследство, но не и до останалите престационни договори на наследство, в което са включени и недвижими имоти. Облекчената писмена форма с нотариална заверка на подписите на договарящите, представлява изключение от правилото на чл. 18 от ЗЗД, изискващо нотариална форма за действителност на сделките за прехвърляне на недвижими имоти и вещни права върху тях. С оглед изключителния характер на нормата тя не може да се прилага разширително или по аналогия по отношение на останалите престационни договори за наследство, когато в тях са включени недвижими имоти. Правилни са съображенията на въззивния съд, че дори и при редовен договор за продажба на наследство, той не би имал действие за земеделските земи на наследодателя, собствеността върху които не е била възстановена на неговите наследници към момента на сключване на договора. Продажба на наследство, съставено и извършено след одържавяване или включване в ТКЗС или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти - чл. 90а от ЗН /ДВ, бр. 60/92 г./. Вън от приложното поле на чл. 90а от ЗН остават случаите, когато договорът за продажба на наследство е сключен след като е възстановена собствеността на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ - с влязло в сила решение на ПК /ОСЗГ/. Това произтича от обстоятелството, че реституцията на земеделските земи, дори в случаите когато се възстановяват в стари реални граници не настъпва по силата на реституционния закон, а по силата на решението за възстановяване на собствеността на ПК/ОСЗГ, нега ОСЗ/ в стари реални граници, което има конститутивно действие /ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС/. Не може да бъде споделен довод, че по силата на договора от 22.10.1996 г. Цветков е придобил правото на възстановяване на собствеността, тъй като този довод не намира опора в съдържанието на договора, нито в закона - ЗСПЗЗ, в който субектите на правото на възстановяване на собствеността са изчерпателно посочени. По настоящото дело твърдението на ищцата е, че съсобствеността върху делбените имоти не е прекратена, тъй като в предходната делба от 29.07.1998 г. не е участвала съделителя Ш предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН тя е нищожна, поради което не е налице законова пречка да се поиска делба на имотите, тъй като съсобствеността не е ликвидирана. Действително в предходната делба не е участвала Ш. Р. и това води до нейната нищожност, тъй като последната не се е разпоредила валидно с наследството от баща си. В случая правилно въззивният съд е приел, че не се касае до продажба на наследство съгласно чл. 212 ЗЗД, при която хипотеза делбата се извършва с участието на купувача на наследството. Затова, предходната делба, извършена с участието на Ю. Ц. и без участието на Ш. Р. е нищожна. Не може да бъде споделен довод, че Ц. е участвал в предходната делба като пълномощник на Р. Доводът не се подкрепя от съдържанието на договора за доброволна делба, в която Ц. е участвал като титуляр на собственически права върху възстановените имоти, а не като пълномощник на съделителката Р. Неоснователен е доводът, че ищцата няма правен интерес да оспорва редовността на договора за продажба на наследство и валидността на извършената доброволна делба, след като е участвала в делбата. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗН е категорична, че "делбата е изцяло нищожна". С оглед рационалното основание за тази нищожност - чл. 26 от ЗЗД, всеки един от участниците в предходната делба може да се позовава на нищожността на предходната делба поради неучастие на всички съделители и да иска прекратяване на имуществената общност. С оглед изложеното, като е приел, че е налице съсобственост между страните по делото и е допуснал делбата на процесните имоти, съдът е постановил правилно решение. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение