Решение № 5826 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2012 г.

ВАСVIII отделение25.04.2013 г.докладчик Калин Куманов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2566 от 11.05.2012 г., постановено от Административен съд - гр. София по адм. д. № 6531/2011 г.

Мотиви

Решение № 5826 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виктор Тодоров Христов от гр. София, ул. "Проф. д-р Д. Атанасов" № 9, подадена чрез пълномощника адв. Богацевски, срещу Решение № 2566 от 11.05.2012 г., постановено от Административен съд - гр. София по адм. д. № 6531 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 2001008829/10.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 801/16.05.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, относно начислен данък върху добавената стойност в размер на 7569.06 лв. за данъчен период м. декември 2007 г. и лихва за забава от 2875.80 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора ревизиращият орган неправилно е определил субекта на задължението за косвен данък. Изтъква, че в хода на ревизията не са събрани достатъчно доказателства да се установи, че субект на вътреобщностното придобиване (ВОП) е именно той, а не лицето Иван Божков Иванов. Настоява, че именно последният следва да се приеме за дължащ косвения данък. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени оспореният административен акт. Претендира разноски. В с. з. касационният жалбоподател се явява лично и с процесуалния си представител адв. Богацевски, който поддържа жалбата. Касаторът в с. з. излага становище, че е срещнал неразбиране от страна на приходната администрация, като е бил посъветван да извърши регистрация на закупеното МПС, за да спази двуседмичния срок за регистрация по Закона за движение по пътищата. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП - в с. з. чрез пълномощника си юрк. Згурева оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. АССГ е установил, че с РА за данъчен период м. декември 2007 г. на касатора е начислен ДДС в размер на 7569.06 лв. във връзка с установено ВОП на нов автомобил Пежо 407 1.6 D с рег. № СА 0777 МК. В хода на ревизионното производство ревизираното лице е представило договор за покупко-продажба 13.12.2007 г. (Kaufvertag) на лек автомобил Пежо 407 с превод на български език; свидетелство за регистрация на МПС част I, № NEA-К-0-347/07-00087 от 13.12.2007 г. на немски език, с превод; свидетелство за регистрация на МПС, част II на немски език, с превод; договор за покупко-продажба на МПС от 15.12.2007 г., свидетелство за регистрация на МПС, част I, банково бордеро от 18.12.2007 г. на Прокредит банк за извършено плащане на МПС. От тях е установено, че съгласно договор за покупко-продажба от 13.12.2007 г. (Kaufvertag) жалбоподателят чрез Иван Божков Иванов е закупил в Германия, гр. Офенбах посочения автомобил от Андрия Павлович, и същия ден Иванов го е регистрирал в тази държава, като не е вписан като собственик на автомобила. На 17.12.2007 г. Иван Иванов в качеството на пълномощник на жалбоподателя е регистрирал същия автомобил в България, като в подаденото заявление № 074134217150 е посочил жалбоподателя Христов като собственик на автомобила. В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на Иван Божков Иванов, при която е установено, че за закупуване на автомобила Иванов действал като пълномощник на жалбоподателя. В тази връзка е издадено нотариално заверено пълномощно № 5434/7.12.2007 г., съгласно което жалбоподателят е упълномощил Иван Иванов да закупи лекия автомобил от името и за сметка на жалбоподателя, да достави автомобила в България, да го регистрира в КАТ, като получи регистрационните талони на негово име. При проверката Иванов е дал обяснения в смисъл, че издаденото в Германия свидетелство за регистрация част II е за целите на издаване на транзитни номера, с които автомобилът е транспортиран до България. В свидетелството е отбелязано, че притежателят на свидетелството за регистрация не е идентифициран като собственик на превозното средство. Ревизиращият орган е приел, че е налице извършена от жалбоподателя вътреобщностна доставка на ново превозно средство, облагаема с нулева ставка на ДДС, при която данъкът се дължи от придобиващия независимо от обстоятелството дали същият е регистрирано лице по ЗДДС. С оглед на това е начислил ДДС в посочения по-горе размер, както и лихва за забава. В първоинстанционното съдебно производство по искане на оспорващия е изслушана СГЕ, която е дала заключение, че подписът за "упълномощител" в пълномощното, с което Виктор Тодоров Христов упълномощава Иван Божков Иванов, вероятно е положен след отпечатъка от печат, находящ се в долния ъгъл на пълномощното Административен съд - гр. София е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е споделил възприетата от органа по приходите дължимост на данъка именно от жалбоподателя като титуляр на ВОП. Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба е изцяло неоснователна. Административният съд правилно е очертал спорния предмет по делото - кое е лицето, осъществило вътреобщностното придобиване на процесния автомобил. Няма спор, че автомобилът е ново превозно средство съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 17, б. "а" от ДР на ЗДДС. Понятието ВОП има легално определение в чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, според което това е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка; като за ВОП се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. Фактите по далото сочат, че в случая е осъществено транспортиране на ново превозно средство от територията на Федерална Република Германия до територията на България. Приложимите законови разпоредби относно ВОП сочат, че всяко нерегистрирано по ЗДДС закон лице и всяко регистрирано по чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99 лице, което извърши ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2, е длъжно да го декларира в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването или доставката е станал изискуем по чл. 63 (чл. 168, ал. 1 - 4 ЗДДС). Данъчното събитие при ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, а при транспорт на стоки данъчното събитие възниква на датата, на която приключва транспортът на територията на страната (чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС). Най-сетне при ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по ЗДДС лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем (чл. 91, ал. 1 ЗДДС). Съотнасяйки издерените приложими мотериалноправни норми към фактите по делото, административният съд е ценил пълномощното с нотариална заверка от 7.12.2007 г., с което жалбоподателят и настоящ касапор е упълномощил Иван Иванов да закупи от негово име и за негова сметка от чужбина лек автомобил, марка и модел по негов избор, като го достави в Република България, да представлява упълномощителя пред КАТ с право да регистрира закупеното на негово име МПС, с право да получи регистрационните талони и табели на същото, да съставя, подписва, подава и получава всички документи, необходими за реализиране на правата, дадени му с пълномощното. Правилно Съдът е приел, че не Иванов, а касаторът е получател по доставката, тъй като името на последния фигурира като собственик в заявленията за регистриране на МПС както в Германия, така и в България. Без значение е фактическото транспортиране на автомобила да територията на България от пълномощника, тъй като то е в изпълнение на упълномощителната сделка. В договора за покупко-продажба от 13.12.2007 г. (Kaufvertag) купувач е жалбоподателят, а не пълномощникът. В същия смисъл са и обясненията на пълномощника, събрани в хода на ревизионното производство. Правилно и съобразно нормата на чл. 202 ГПК Съдът е обсъдил заключението на вещото лице в съвкупност с другите доказателства, събрани по делото. Ето защо е законосъобразен крайният извод на АССГ, че ВОП на процесния автомобил е осъществен от жалбоподателя, макар и чрез пълномощник. Ревизионният акт е законосъобразен, поради което правилно е бил потвърден. Предвид гореизложеното решението на АССГ не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, доколкото в производството пред първата инстанция такова вече му е присъдено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1