Решение № 16045 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1822/2013 г.

Решение № 16045 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1822/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Джахиде Зюлкюфова Юсуфова - гл. специалист ТОК при кметсво с. Божурово, против решение по адм. д. № 165/2012 г. по описа на Административен съд - Разград. Иска отмяна с довод за незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че не може да бъде извършена административната услуга, защото наличните регистри за населението (семейни регистри) в кметството съществуват от 1968 г., а наследодателя на жалбоподателя е починал през 1964 г. В тази връзка извода на административния съд за липса на териториална компететност при издаването на спорния административен акт е незаконосъобразен. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-06 от 24 април 2012 г., удостоверенията не се издават, ако в регистъра за населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение. Иска се отмяна на решението. Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалбата на Кяни Сабриев Сюлейманов против изричен отказ на кметството да извърши административна услуга и да издаде удостоверение за наследници. За да уважи жалбата и отмени отказът, първоинстанционният съд е приел, че отказът е нищожен, защото в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК административният орган не е положил усилия да изпълни вменени му с нормативен акт задължения за проверка на данни от регистрите за населението по чл. 24 от ЗГР, а е отказал издаването на исканото удостоверение за наследници. Съдът е посочил в решението какви административнопроизводствените правила са нарушени и е направил анализ на приложимата нормативна уредба. Решението е правилно и следва да се остави в сила по следните съображения: Правилно съдът е приел, че издаването на удостоверение за наследници е административна услуга и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, защитата срещу който е по чл. 145 и сл. от АПК. Първоинстанционният съд е посочил кои точно административнопроизводствените правила са нарушени, Безпорно е, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението и в този смисъл са свидетелстващи документи. В случая смъртта е настъпила през 1964 г., към който момент кметството не е водило регистри, такива съществуват от 1968 г. Установено е по делото видно от писмо № УД-02-18-639 от 23.12012 г. на кмета на община Кубрат, че съгласно Закона за гражданската регистрация, регистрите по гражданско състояние - актове за раждане, граждански брак и смърт, за цялата община от 1911 г. се съхраняват в община Кубрат. След като този факт е станал известен на административния орган в хода на производството по издаване на исканото удостоверение той е бил длъжен на основание чл. 31, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 2, ал. 4 и § 3 от ДР на Наредбата да изпрати преписката на кмета на Община Кубрат за произнасяне по компететност. С оглед на това обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая административния орган е нарушил териториалната си компететност. Компетентността в административноправния смисъл на това понятие обхваща както кръга от въпроси, с които административния орган е оправомощен да се занимава, така и правомощията, с които органът разполага за решаване на тези въпроси т. е. тя е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Нарушаването и води до нищожност на издадения административен акт, както правлино е преценил административния съд. Затова постановеното решение, с което е обявена нищожността на обжалвания акт, поради това че е издаден от некомпетентен орган, е правилно и законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК