Решение № 10543 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2017 г.

Решение № 10543 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ "В. В.", с. К., община А., чрез процесуалният му представител адв. Белчева, срещу решение № 761 от 2.05.2017 г. постановено по адм. дело № 1919/2016 г. по описа на Административен съд - В., в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение № 369/27.04.2016 г., на орган по приходите при Д-я "Местни данъци" към община А., потвърден с Решение № Ж-48/1/13.06.2016 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община А., с който на лицето са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 1.06.2014 г. -31.12.2014 г. в размер на 2 278.31 лв. и лихви за забава за периода 1.06.2014 г. -5.02.2015 г. в размер на 100.86 лв и е осъден ЕТ "В. В." да заплати на община А. разноски по делото в размер на 401.16 лв. Счита, че решението, в обжалваната му част е недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи. Иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъде уважена първоначалната му жалба. Претендира присъждането на разноски. Постъпила е и касационна жалба от Началника на отдел "Местни данъци и такси" при община А., подадена чрез адв. Гюров, срещу цитираното решение, в частта му, с която е отменен Акт за установяване на задължение № 369/27.04.2016 г., на орган по приходите при Д-я "Местни данъци" към община А., потвърден с Решение № Ж-48/1/13.06.2016 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община А., в частта, в която на ЕТ "В. В."са определени задължения за данък недвижими имоти за периода 1.06.2014 г. -31.12.2014 г. в размер на 1 981.14 лв. и лихва за забава за периода 1.06.2014 г. -5.02.2015 г. в размер на 87.71 лв. Решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на задължение № 369/27.04.2016 г., на орган по приходите при Д-я "Местни данъци" към община А., потвърден с Решение № Ж-48/1/13.06.2016 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община А., с който на ЕТ "В. В." са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 1.06.2014 г. -31.12.2014 г., в размер на 1 981.14 лв. и лихва за забава за периода 1.06.2014 г. -5.02.2015 г. в размер на 87.71 лв. и задължения за такса битови отпадъци за периода 1.06.2014 г. -31.12.2014 г. в размер на 2 278.31 лв. и лихви за забава за периода 1.06.2014 г. -5.02.2015 г. в размер на 100.86 лв. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, но в нарушение материалния закон и на административно производствените правила в частта му относно определените задължения за данък върху недвижимия имот. Съдът е направил извод, че административният орган неправилно е смесил понятията "строеж" и "сграда", без да има идентичност между тях, съобразно разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съдът е приел, че процесният строеж представлява съоръжение за защита от нитратни замърсявания и като такъв не представлява сграда по смисъла чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и съответно в противоречие с материално-правните разпоредби са установени задължения за данък върху недвижимите имоти. Съдът е посочил, че тези изводи категорично се потвърждават и от назначените по делото СТЕ и повторна СТЕ. От друга стана съдът е приел, че с АУЗ е определен правилен размер на задължения за такса битови отпадъци и в тази си част жалбата е неоснователна. Съдът е приел, че в нормата на чл. 63 от ЗМДТ е употребена думата "имоти", т. е. ТБО се дължи за извършени услуги касаещи съответният имот, независимо дали е застроен или не, и дали се използва или не, а определящо е неговата данъчна оценка, която е сбор от данъчните оценки на разположените върху имота обекти, вкл. и навеса без оградни стени. По отношение на втората услуга - за обезвреждане на битови отпадъци, съдът е счел, че се дължи такава такса, тъй като не е налице изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. (за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо). От представените доказателства съдът е направил извод, че в процесния район е налице поддържане на депо за неопасни отпадъци в с. В., което е функциониращо, като то влияе благоприятно не само върху имотите, които го ползват, но и върху тези които не го ползват. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил оспореният АУЗ, в частта му са определени задължения за данък недвижими имоти за периода 1.06.2014 г. -31.12.2014 г. в размер на 1 981.14 лв. и лихва за забава за периода 1.06.2014 г. -5.02.2015 г. в размер на 87.71 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е направил законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. След обстоен анализ на приложимата материално правна уредба отнасяща се към настоящия казус, съдът е стигнал до извода, че АУЗ в частта му по отношение определените задължения за данък върху недвижим имот е приета и в противоречие с материалния закон. Позовал се е на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, според която обект на облагане с данък върху недвижимите имоти са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти, като нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ сочи като данъчно-задължени субекти техните собственици. За определяне на вида на строежа съдът е назначил съдебно-техническа експертиза и повторна такава, които сочат липсата на ограждащи стени на декларирания обект, което е показано на приложените към експертизите снимкови материали. Съдът правилно е посочил, че в случая административният орган е имал задължението преди да издаде съответния акт на основание чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, което той не е сторил. Правилен е и изводът на съда, че навесът без оградни стени не представлява обект подлежащ на данъчно облагане, тъй нормата на чл. 5, ал. 6 от Приложение 2 от ЗМДТ само посочва по какъв начин се определя данъчната оценка на такъв вид имот и има отношение евентуално при едно бъдещо прехвърляне на имота, където задължително се изисква наличие на данъчна оценка, но не определя, че е налице задължително облагане. Констатациите на органа в издаденият АУЗ в частта относно дължимите данъци се опровергават от събрания при съдебното оспорване доказателствен материал, вкл. и от заключенията на двете СТЕ. Правилно е първоинстанционното решение и в частта му относно определените задължения за такса битови отпадъци. Дължимостта на ТБО не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ в приложимата й редакция определя случаите, при които не се събира такса за някоя от услугите, а именно: т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 - за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В настоящият случай в установено, че ЕТ притежава недвижим имот, описан в подадената декларация, като фактът, че навеса не е сграда, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, за който не се дължи ДНИ, не води до извода, че не представлява недвижим имот, за който са дължими съответните такси за услугите посочени по-горе, тъй като последните се дължат и по отношение на поземлени имоти. Относно обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, касае посоченото в чл. 7, ал. 1 Закона за управление на отпадъците (ЗУО) задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, то нейната дължимост в процесния случай е налице. В настоящият случай е налице такова депо за неопасни отпадъци, поради което такса за тази услуга е дължима. Също така, поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в едно населено място, за да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. Размерът на ТБО, е определен правилно, което изцяло е потвърдено от заключението на назначената и неоспорена от страните по делото Съдебно-счетоводна експертиза. С оглед гореизложеното съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и правилно е приложил към тях релевантната правна норма. При извършената служебно проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски по компенсация не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение