Решение № 642 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 345/2008 г.

Решение № 642 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 345/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. С., подадена от представителя му адвокат Б, срещу въззивно решение от 11.12.2007 г. по гр. д. № 2589/2006 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен. Това е така, защото не е настъпило отлагателното условие по предварителния договор - за покупка на друго жилище от продавача или приключване с влязло в сила решение гр. д. № 12739/1994 г. на СРС за обявяване за окончателен предварителен договор за закупуване на апартамент, находящ се в София, ул. "И". Освен това по делото няма доказателства наследството на продавача по предварителния договор за процесния апартамент да е било прието. Ответникът по касационната жалба Е. И. М., град С., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е отменил решение от 26.01.2006 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 5926/2005 г. и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е обявил за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключеният на 4.06.2000 г. предварителен договор, с който Д. Д. И., наследодател на касатора, продава на Е. И. М. недвижим имот - апартамент № 108, находящ се в град С., ж.к. "Х", бл. 24, вх. Д, ет. 7. Въззивният съд е приел, че предварителният договор съдържа всички необходими реквизити и са налице всички законови изисквания за обявяване на договора за окончателен по съдебен ред. Въззивното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за това, че не се е сбъднало посоченото по-горе отлагателно условие. По делото е установено, че с влязло в сила решение е обявен за окончателен предварителен договор за закупуване на апартамент, находящ се в София, ул. "И". Правилен е и изводът на въззивния съд, че за наследството на продавача по предварителния договор е назначен управител по реда на чл. 59, ал. 1 ЗН, поради което и не е било необходимо касаторът да приема наследството. От това следва, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.