Решение № 13489 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2019 г.

Решение № 13489 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "САС груп" ЕООД, подадена от адв. - Г. Сланчев в качеството му на адвокат и процесуален представител на управителя на дружеството И. Каменов, против решение № 683/6.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11775/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0399815/16.10.2018 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи и оплаквания за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в писмен отговор, подаден от юрск. Тафров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата срещу заповед за наложена ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение - неиздаване на фискална касова бележка в проверявания обект на дружеството – сервиз за обслужване и ремонт на автомобили в гр. София, ул. "Градинарска" № 3, като се е позовал на констатациите при извършената проверка на 11.10.2018 г. При извършена контролна покупка на стока – добавка за автомобил на стойност 20 лв., не е издаден фискален бон от регистрирано в обекта фискално устройство. Извършена е проверка на фискалното устройство, при което е установено, че няма регистрирана продажба на посочената стойност. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни, при което е направил извод за законосъобразност на акта. Решението е правилно. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че е извършено нарушение по чл. 25, ал. 3 /ДВ, бр. 26 от 2019 г. / във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Посочената правна норма изисква независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. В процесния случай първоинстанционният съд обосновано е приел, че е налице фактическият състав на установеното нарушение. Не е спорна липсата на издадена касова бележка от работещото ФУ в обекта. Спорно е било налице ли е извършена покупко-продажба на стока, за която да е възникнало задължение за документиране по установения ред. Тезата на дружеството е, че лицето, предало стоката и приело сумата от 20 лв. не е служител на адресата на акта, не е оторизиран да извършва продажби, поради което не е възникнало задължение за издаване на фискален бон. С оглед доказателствената сила на протокола за извършена проверка като официален документ с констативен характер, подписан от двете длъжностни лица, както и от две други лица, находящи се в обекта и предвид дадените обяснения от същите две лица, едно от които служител на адресата на акта, се установява при условията на пълно доказване извършената продажба на стока на стойност 20 лв. Стоката е собственост на дружеството и е предадена на клиент в обекта стопанисван от дружеството, цената е получена и приета за дружеството, със знанието и санкцията на управителя на същото, т. е. действията от фактическа и правна страна са извършени от името и за сметка на дружеството. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила предвид недопускането от съда на гласни доказателства, тъй като обстоятелствата относно качеството и длъжността на лицето, осъществило предаването на стоката и приемането на цената в случая са били ирелевантни, а и в тази връзка са събрани писмени доказателства. Ирелевантно за състава на нарушението е и установената допълнителна касова разлика от 100 лева. Наложената принудителна административна мярка не е несъразмерна по смисъла на чл. 6 АПК и съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност като относно определения срок от 14 дни са изложени мотиви, същият се под средата на установения максимум и съответства на тежестта на нарушението. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповедта за налагане на ПАМ е постановено при спазване на материалния закон, същото е обосновано с установените и неопровергани данни за извършено нарушение на фискалната дисциплина от страна на проверяваното дружество, поради което следва да се остави в сила. Жалбата се явява основателна досежно решението в частта на определения размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение. Определеният размер от 500 лева не съответства на въведения такъв с приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 24 НБПП – от 100 лв. до 200 лв. за една съдебна инстанция.. С оглед фактическата и правна сложност за всяка една от двете съдебни инстанции се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, в който смисъл се редуцира определеният размер от първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение