Решение № 5083 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2011 г.

Решение № 5083 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 16, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 и чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мишел Г. К. Каленс в качеството му на законен представител на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, гр. София срещу решение № 365-ОЗ от 17.06.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ Управление "Застрахователен надзор". С обжалваното решение на застрахователното дружество е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, чл. 303, ал. 1 във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, необоснованост, нарушение на материалния закон и нецелесъобразност. За обосноваване на наведените доводи са направени твърдения относно това, че при образуване на административното производство не са събрани никакви доказателства, те не са били обсъдени, поради което неправилно се приеме, че има противоречие между раздел II, т. 10.5.1 на Общите условия по автомобилна застраховка "Каско" и чл. 105, ал. 5 КЗ и чл. 6, т. 3 от Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. На следващо място се твърди, че не са били налице законните предпоставки на чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 КЗ за прилагане на принудителната административна мярка. Подържа се, че на застрахователното дружество е наложено и административно наказание, като по този начин са му наложени две наказания за едно и също нарушение. В тази връзка се моли, съда да разгледа и възраженията срещу акта за установяване на административно наказание. По изложените съображения се моли, съдът да отмени обжалваното решение. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Намира я за неоснователна. В писмено становище излага съображения, които противопоставя на твърденията съдържащи се в жалбата. Моли, жалбата да не се уважава и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира подадената жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение заместник - председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, чл. 303, ал. 1, във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 КЗ, във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания е приложил принудителна административна мярка на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, като го е задължил в срок от 30 дни от получаването на решението да приведе Раздел II, т. 10.5.1 от Общите си условия по автомобилна застраховка "Каско" в съответствие с разпоредбите на чл. 105, ал. 5 от Кодекса за застраховането (КЗ) и с разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, наричана само "Наредбата". В мотивите на решението е посочено, че Петър Димитров Кременски е сезирал КФН с жалба с вх. № 91-02-359 от 25.02.2011 г. относно неоснователно отказано изплащане на застрахователно обезщетение от страна на "ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД, по заявена от него на 28.12.2010 г. претенция, в резултат на настъпило застрахователно събитие-увреждания на лек автомобил, причинено от неизвестен извършител в паркирано състояние на увредения автомобил на застрахованото лице, и на основание сключен договор за застраховка "Автокаско". КФН е изискала от "ДЗИ-Общо застраховане" писмени обяснения и цялата документация във връзка с щета № 44011411004118. От тях е установила, че застрахователят като се е позовал на Раздел II, т. 10.5.1 от Общите условия на застраховка "Каско" е отказал изплащането на дължимото застрахователно обезщетение с писмо с изх. № 92-124 от 7.01.2011 г. При анализ на събраните в хода на проверката документи и писмени обяснения е констатирано, че Раздел II, т. 10.5.1 от Общите условия на застраховка "Каско" противоречи на чл. 105, ал. 5 КЗ и на чл. 6, т. 3 от Наредбата. Според чл. 105, ал. 5 КЗ застрахователите са задължени да не изискват доказателства, за снабдяването с които пред потребителя на застрахователната услуга стои нормативна пречка. Разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Наредбата поставя нормативно ограничение пред съставянето на документи за повреди на моторни превозни средства, възникнали в паркирано състояние. Поради това е направен извод, че "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, като е задължило по силата на общите си условия Петър Димитров Кременски да изиска документи за настъпилото застрахователно събитие от органите на МВР, в нарушение на законова разпоредба е изискало доказателство, с което потребителят на застрахователната услуга не би могъл да се снабди, поради съществуваща нормативна пречка. Поради това, с оглед на защита правата на потребителя на застрахователната услуга и чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, чл. 303, ал. 1 във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 КЗ, заместник-председателят на КФН ръководещ Управление "Застрахователен надзор" е взел решение за откриване спрямо "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка. За откритото производство застрахователното дружество е било уведомено, като в 3-дневен срок е представило обяснения и възражения по започналото административно производство. Направените възражения са обсъдени от заместник-председателя, който ги е намерил за неоснователни, след е разгледал всеки един пункт от тях. И е изложил съображения. Като краен извод е взел обжалваното решение, с което е приложил принудителната административна мярка на застрахователното дружество. При спазване на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК настоящият състав като обсъди приложените писмени доказателства и възраженията на жалбоподателя намира следното от правна страна: Решението е издадено от компетентен орган и е валидно. То е издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление "Застрахователен надзор" в изпълнение на правомощието му по чл. 302, ал. 2 КЗ. При издаването му са спазени изискванията, предвидени в чл. 303 КЗ, тъй като решението е взето след обсъждане на доказателствата и възраженията на застрахователното дружество, а то е уведомена за административното производство. Решението е мотивирано. Неоснователно е оплакването в жалбата относно това, че доказателствата събрани в хода на производството не са били обсъдени. Това оплакване е в противоречие с приложените към делото и описани доказателства в мотивите на решението. Неоснователно е твърдението, че Раздел II, т. 10.5.1 от Общите условия на застраховка "Каско" не са в противоречие с чл. 105, ал. 5 КЗ и чл. 6, т. 3 от Наредбата. От данните по делото се установява, че застрахователното дружество се е позовал тъкмо на условията, визирани в посочената точка от раздела на общите си условия и е поискало от потребителя на застрахователната услуга представянето на документи, за настъпилата щета по автомобила му, който е бил в паркирано състояние. Такива документи той не е могъл да представи поради съществуващата нормативна пречка. В тази връзка всички възражения в жалбата на тази плоскост са неоснователни и се опровергават от приложените писмени доказателства. Неоснователно е и оплакването, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдението се опровергава от обстойните мотиви на обжалваното решение и цитираните доказателства, събрани в хода на административното производство, приложени по преписката. За започналото административно производство застрахователят е бил уведомен, представил е исканите доказателства, включително е направил и възражение, което е обсъдено в мотивите на решението. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на решението. Административният орган като е описал всички доказателства, събрани в хода на процедурата, които е обсъдил, след което ги е съпоставил с приложимото материално право, е извел обосновани правни изводи, правилно е приложил материалния закон. Фактическите основания, послужили за издаване на обжалваното решение са доказани. Въз основа на тях той черпи и правомощието си по закон да приложи принудителната административна мярка. Неоснователно е и последното оплакване относно налагането на административно наказание, чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение. Двете производства са независими едно от друго и законодателят не е предвидил възможност за алтернативното им налагане, а за кумулиране. Целите, които се преследват са различни. С прилагането на принудителна административна мярка се цели преустановяване на противоправното поведение, докато с акта за установяване на административно нарушение - санкциониране на нарушителя, в резултат на което той е длъжен да търпи съответните неблагоприятни последици в имуществената си сфера. Поради това няма сместване на установените обстоятелства, довели до двете различни производства, тъй като те са едни и същи, а целите са различни. По изложените съображения решението е правилно, обосновано и законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. Направеното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора и чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК следва да се уважи. Жалбоподателят следва да заплати на КФН разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение