Решение № 13145 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2009 г.

Решение № 13145 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Тихомир Атанасов Петров - полицейски инспектор III степен в отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция" - МВР от гр. София, срещу решение № 8104 от 18.06.2009 г., по адм. д. № 8998/2008 г. на ВАС, трето отделение. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, като смята, че обжалваното решение е правилно. Представителят на ВАП изразява становище, че жалбата е неоснователна, и излага доводи, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решене е отхвърлена жалбата на Тихомир Атанасов Петров от гр. София против заповед № К-1763 от 05.04.2007 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година", на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), като служителят е предупреден, че при установяване на друго, извършено от него нарушение по чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Един от основните аргументи за неправилността на обжалваното решение, посочени в касационната жалба и в съдебното заседание е, че съдът, както и административният орган, автор на обжалваната пред тричленния състав заповед, не са изложили конкретни обстоятелства и мотиви, изразяващи конкретни нарушения на служебната дисциплина. Тези твърдения са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е обсъдил фактическата обстановка около извършеното нарушение, която жалбоподателят не оспорва. В разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР се сочат реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Един от тях е посочване на разпоредбите, които са нарушени. Изпълнението на това изискване обаче не следва да се възприема единствено като посочване на конкретен номер на член, регламентиращ задължението, което е нарушено. В конкретния случай е налице описание на нарушението, от което следва, че е наказано бездействието на лицето. Описанието на ПТП-то направено в двата акта за установяване на административно нарушение (АУАН), във връзка с изготвянето на които е наложено дисциплинарното наказание, не отразява конкретно и точно обстоятелствата, при които е анализирано нарушението и е установен извършителя. Като не е сторил това жалбоподателят е нарушил служебните си задължения за обективно изясняване на спорни моменти по административно-наказателните преписки, респективно обективно отразяване на тези моменти в издадените въз основа на тези производства актове. Тези задължения са регламентирани освен в Закона за движение по пътищата и Закона за административните нарушения и наказания, са възпроизведени и в заповед № 337/26.04.2006 г. на началника на направление "Пътна полиция - КАТ" - СДВР и заповед № 68517.08.2006 г. на директора на Столична дирекция "Полиция". Съставените АУАН с оглед на тяхната презумптивна доказателствена сила и предвид издаденото впоследствие наказателно постановление, несъмнено са довели до накърняване на правата на Евгени Иванов. Същият има право на защита чрез съдебно обжалване на наказателното постановление, издадено въз основа на така съставения му акт. За да се осъществи ефективно тази защита обаче е важно обстоятелствата, при които е разкрито извършването на нарушенията да са отразени точно и обективно. Поради това законосъобразно административно наказващият орган е подвел посочените обстоятелства под хипотезата на чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. От изложеното следва, че така постановеното решение е правилно. Законосъобразността на заповедта, предмет на съдебния контрол е преценена съобразно изискванията на закона. Събраните по делото доказателства са обсъдени прецизно и въз основа на точния им анализ е направен правилен извод, които настоящата инстанция споделя. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия