Решение № 14027 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2020 г.

Решение № 14027 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Паскалева от [населено място] срещу решение № 55 от 16.03.2020 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело № 299/2019 година. С него е отхвърлена жалбата й срещу Заповед №РД15-1876/10.07.2019 г. на кмета на Община Сливен. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът – кметът на Община Сливен, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Стойчева, представя писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. По подробно изложени съображения в него претендира за оставяне в сила на решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението не страда от посочените в жалбата пороци, поради което същото следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба срещу решението на административния съд за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на С. Паскалева срещу Заповед №РД15-1876/10.07.2019 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено от жалбоподателката да бъде иззет имот – частна общинска собственост, актуван с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 2593/29.01.2010 г., находящ се в [населено място], [адрес] със застроена площ 71, 75 кв.м. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е извършил контрола за законосъобразност на акта по чл. 168, ал. 1 АПК след като е преценил относимите за правния спор доказателства. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, мотивиран е и съдържа фактически и правни основания. Актът е съобразен с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Аргументирано съдът е достигнал до извод, че заповедта е постановена при наличие на всички материални предпоставки за изземване на общинския недвижим имот, посочени в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Кредитирал е Акта за частна общинска собственост, чиято доказателствена сила не е била оборена в хода на съдебното административно производство, съответно за недоказан е приел основния отменителен довод на оспорващата, че имотът е нейна собственост. Твърденията й за принадлежността на правото на собственост върху този имот, сочели на спор за материално право, който следвало да бъде разрешен по общия исков ред, а не в хода на съдебното оспорване на заповедта по чл. 145 и сл. АПК. От относимите за спора доказателства е извел аргументи и съответно е приел за доказано, че Паскалева държи този имот на основание прекратен договор за наем. Последното обстоятелство е установено от влязлата в сила Заповед №РД 15-344/07.03.2017 г. на кмета на Община Сливен за прекратяване на възникналите по-рано наемни правоотношения по повод на същия имот. След този момент и доколкото лицето не е противопоставило свои права върху имота, процесният обект се държал без правно основание, т. е. налице била и втората законова предпоставка по чл. 65, ал. 1 ЗОС. Решението на Административен съд Сливен е валидно, допустимо и правилно. За да постанови решението в посочения смисъл, от фактическа страна съдът е приел за установено, че с Акт за държавна собственост (АДС) № 6351/20.05.1983 г. жилищният блок, в който се намирал и спорния имот, бил актуван като държавен. Апартаментите в него били предназначени за предоставянето им като ведомствени жилища на работещите в Завод "В. Коларов" (по-късно "Кварц" АД). През 1991 г. имотът е бил отдаден под наем на С. Паскалева. До 1998 г. отдаването под наем на имоти от жилищния фонд е било включено в предмета на дейност на "Комунални услуги" ЕООД. С решение на Общински съвет Сливен, правоприемник на жилищния фонд е станало общинското предприятие "Инвест Комплекс" ЕООД. На 04.06.2001 г. е бил сключен договор за наем между С. Паскалева, като наемател и Община Сливен, представлявана от "Инвест комплекс" ЕООД, като наемодател, за отдаване под наем на апартамент № 1, находящ се в [населено място], [адрес], със застроена площ 71, 75 кв. м. На 05.02.2009 г. е бил сключен последващ договор за новация № 400-55/1, с който Община Сливен е встъпила в правата на общинското предприятие "Инвест комплекс" ЕООД. Със Заповед № 30/01.06.2001 г. на изпълнителния директор на "Кварц" АД гр. Сливен, било разпоредено да се сключи договор за покупко-продажба на апартамента, в който тя е била настанена под наем. От направените отбелязвания на гърба на АДС № 6351/20.05.1983 г. се установява, че между посочените като продадени жилища в сградата, в периода 1980 – 1989 г. името на С. Паскалева не фигурира като купувач. От справка изх. № 9400-2791/1/12.02.2020 г. на началника отдел "Общинска собственост" при Община Сливен е видно, че в периода 1989 г. - 2009 г. Община Сливен не е извършвала разпоредителни сделки с процесния апартамент. На 13.11.2009 г. Паскалева е предприела действия за снабдяване с констативен нотариален акт за спорното жилище. Със Заповед №РД-15-52/14.01.2010 г. на кмета на Община Сливен, в изпълнение на процедура по чл. 15, ал. 4 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е било разпоредено да се съставят актове за частна общинска собственост за недвижими имоти в процесната сграда. В т. 10 от заповедта е записан и отдавания под наем имот, въз основа на което е съставен АЧОС № 2593/29.01.2010 година. Със Заповед №РД 15-344/07.03.2017 г., на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 7 ЗОС, както и чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 7 във връзка с чл. 19, ал. 1 от Наредба за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, кметът на Община Сливен е разпоредил да се прекратят наемните правоотношения със С. Паскалева за общинското жилище, която е следвало да го освободи в едномесечен срок след прекратяването на наемните правоотношения. Тази заповед е била обжалвана пред Административен съд Сливен, като по образуваното пред него адм. дело № 77/2017 г. с решение № 170/17.10.2017 г. заповедта е била отменена. Решението по горепосоченото административно дело на Административен съд Сливен е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 1784/11.02.2019 г. по адм. дело № 13810/2017 г. е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил жалбата на С. Паскалева. С оспорената в настоящото производство заповед е било разпоредено от кмета на Община Сливен спорният имот да бъде иззет от С. Паскалева, поради това, че се държи без правно основание. При така описаната фактическа обстановка обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС, послужили като основание за издаване на заповед №РД15-1876/10.07.2019 година. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост, и че същият се владее или държи без правно основание от лицето. Както правилно е изтъкнато в обжалваното решение, актът за частна общинска собственост представлява официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която е обвързваща за съда, докато констатациите в акта не бъдат оборени по предвидения правен ред. В случая това не е било сторено от жалбоподателката, чиято е била доказателствената тежест в хода на съдебното административно производство. Паскалева не е противопоставила свои субективни права, които да изключват владението, респ. държането на имота без правно основание, като елемент от фактическия състав на изземването по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Правилно административният съд е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тази причина е отхвърлил жалбата на Паскалева като неоснователна. Ето защо доводите на касатора са неоснователни, а решението на съда е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и с оглед своевременно направено искане за присъждане на разноски и осъществено процесуално представителство за ответника по касация, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен разноски по делото, представляващи дължимото се юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, което в случая възлиза на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение