Решение № 2850 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 35/2017 г.

Решение № 2850 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 35/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Диагностично-консултативен център - II Д." ЕООД със седалище и адрес в гр. Д., чрез управител и представляващ В. В. Т., чрез процесуален представител адвокат Д. Д. от ДАК срещу решение № 411/15.11.2016 г. на Административен съд Д. по адм. дело № 340/2016 г. С него се отхвърля жалбата на представляващия дружеството срещу Писмена покана рег. индекс № 2904-00-34/17.06.2016 г. на директора на РЗОК Д. за възстановяване на сумата от 4356.25 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Д., взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба срещу цитирана писмена покана, издадена от директора на РЗОК Д.. С нея се разпорежда възстановяване на суми поради надвишени регулативни стандарти за четвърто тримесечие на 2015 г. в частта за "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" бл. МЗ-НЗОК № 3 и "Медицинско направление за медико- диагностична дейност" бл. МЗ-НЗОК № 4. В мотивите си поканата се основава на констатациите от извършената финансова проверка и съставения протокол за неоснователно получени суми, съдържащ справките за превишението по конкретните пера и стойности. Възраженията са били за незаконосъобразност на поканата с искане за отмяната й на основанията посочени в чл. 146 АПК. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От фактическа страна е установено по стойност допуснатото превишение, включително и със заключение на съдебно медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда. При съобразяване на клаузите на индивидуалния договор, нормите на НРД и нормите на ЗЗО е прието, че превишението по стойност е правилно определено от административния орган и се дължи на основание договора и приложимите правни норми. При извършените фактически констатации е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Поддържаните доводи в касационната жалба на първо място се свеждат до това, че са поискани от органа допълнителни РС, които не били отпуснати в поискания размер, няма ясни правила и методика за разпределяне, което води ограничаване работата на лечебните заведения и препятстване на изпълнението на добрата медицинска практика. Тези доводи са неотносими към разглеждания спор. Заплащането на сумите по индивидуалния договор е вследствие спазване на клаузите по него и при нарушаване на тези клаузи следват последиците които са разписани в същия индивидуален договор. Поради това, когато са поискани допълнително и отпуснати допълнително стойности на РС, те стават неразделна част от договора, но когато те не са одобрени от административния орган, страна по договора, превишенията следва да бъдат възстановени. Какви са правилата за разпределяне на резервите на бюджета на РЗОК за конкретното тримесечие е извън предмета на настоящия спор, както и оценките за работата на лечебните заведения в рамките на този бюджет. Резервите в бюджета на РЗОК по тримесечие може да бъде разпределян когато е налице неусвоен бюджет, а при превишения на стойностите на РС от един, няколко или всички лечебни заведения този процес на преразпределение е неконтролируем от РЗОК, ако се допусне, че превишенията имат законово основание. Неоснователен и поддържания довод, че с лимитиране на медицинската помощ се ограничават правата на гражданите за достъп до извънболнична помощ. Регулирането на бюджета на отделните изпълнители на медицински дейности се основава на прогнозни и статистически данни от минали периоди и заложени стойности при сключване на индивидуалните договори. В този процес и двете страни постигат съгласуване на волята с подписване на договорите. Когато изпълнител на медицинска дейност е заявил допълнителни стойности извън договора, той може да обжалва отказа на административния орган, каквито данни няма по делото. Въпросите свързани с нарушения на договорните клаузи водят до последиците предвидени в него и нормативната уредба, а именно възстановяване на сумите по дейности които не са предвидени с него. В случая няма нарушения на Конституцията на РБ тъй като достъпът до медицинска помощ се регламентира в отделни закони, правила и договори с които се детайлизират правата и задълженията на страните в този процес. Ф. позоваването на норми от конституцията не е основание за неспазване на тези конкретни правила, както правилно е посочил и съдът в обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Доводите в жалбата относно разноските пред административния съд следва да се разгледат в отделно производство по реда на чл. 248 ГПК от съда, постановил обжалваното решение и не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение