Решение № 10919 от 27.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2010 г.

Решение № 10919 от 27.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "БВГ Синема" АД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Райко Алексиев" № 26, бл. 3, вх. "В" срещу решение № 794 от 8.07.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С оспорваното решение Комисията установила извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 47, ал. 5 от Закона за защита на конкуренцията и му наложила имуществена санкция в размер на 7 520 лв. Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Комисията постановила акта си, без да разгледа и обсъди всички налични доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност. Не обсъдила твърденията на рекламната агенция "Скрийн Брадърс" ООД в контекста на всички доказателства по преписката. Не провела редовно производство по издаване на акта, което довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че тъй като в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) не е предвидено специално производство приложение намират общите разпоредби на АПК, които не са спазени. Счита, че провеждането на санкционно производство без осигурено право на защита е в противоречие с основните начала на правото. Твърди, че нарушенията на логическите и опитни правила довело и до нарушение на материалния закон. Комисията не изискала допълнително информация относно самоличността на лицето, дало разрешение за заснемане, както и относно работното време и режима на достъп и охрана до пързалката. Не посочила коя точно част от необходимата информация липсва и не дала указание в тази насока. Счита, че определеният максимален размер на наложената санкция не съответства на целта на закона и не отчита конкретното финансово състояние на дружеството. Моли съда да отмени обжалваното решение. Алтернативно поддържа искане за намаляване размера на наложената санкция. Ответникът по жалбата - Комисията за защита на конкуренцията, счита същата за неоснователна. Административното производство е проведено по реда на глава седма на Закона за защита на конкуренцията, а не по АПК, като са спазени разпоредбите на специалния закон. Що се отнася до твърдението за непълнота на доказателствата сочи, че именно поради това поведение на управителя на дружеството е наложена санкцията. Безспорно е, че жалбоподателят бил наясно за снимания на собствената му площадка клип. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита жалбата на "БВГ Синема" АД за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: В Комисията за защита на конкуренцията е образувано производство по искане на "Мобилтел" ЕАД срещу "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК) с твърдение за нарушение по чл. 29 ЗЗК. Комисията установила от фактическа страна, че "Мобилтел" ЕАД сключило тригодишен договор с "БВГ Синема" АД за съвместно организиране на проект за изграждане на ледени пързалки в гр. София. Една от пързалките е пред Народния театър "Иван Вазов". По силата на договора "Мобилтел" ЕАД има ексклузивно право да разполага рекламни пана около пързалките, да участва в събития, организирани на пързалките и да популяризира името и дейността си. "Мобилтел" ЕАД твърди пред Комисията, че БТК възложила изработването на рекламен клип за предплатената си услуга "Vivacom Get Bonus", който е заснет на ледената пързалка пред Народния театър. Становището на "БВГ Синема" АД е, че "екип на незнайно коя медийна агенция през нощта заснела кадри, които след това са монтирани като клип", за който "нито са питани, нито уведомявани". За изясняване на фактите Комисията поискала информация от засегнатите лица и установила, че рекламния клип е възложен на агенция с подизпълнител "Скрийн Брадърс" ООД. Получената от нея информация сочи, че след осъществен контакт с управителя на ледената пързалка е разрешен безвъзмезден достъп от 20.00 часа на 22.12.2010 г. до 04.00 часа на 23.12.2010 г., когато снимките са направени. Въз основа на така установените факти Комисията приела, че е налице противоречие между твърденията на жалбоподателя и на "Скрийн Брадърс" ООД. Приела, че дори и изрично формално разрешение за снимане да не е давано, обосновано може да се приеме, че снимачните дейности са извършени при знанието и без противопоставянето на "БВГ Синема" АД, което прави неверни твърденията за незнание и липса на разрешение. Въз основа на това направила извод за непредставяне от страна на жалбоподателя на достоверна информация по поставени от Комисията въпроси, засягащи съществени за производството факти, както и за възпрепятстване на Комисията да установи фактите и да извърши пълен, точен и обективен анализ. С оглед на това и на основание чл. 100, ал. 2, т. 3 ЗЗК наложила на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1 % от приходите на дружеството. Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата на "БВГ Синема" АД за неоснователна по следните съображения: Преди всичко следва да се посочи, че спецификата на обществените отношения, предмет на регулиране със Закона за защита на конкуренцията, е обусловила не само материалната компетентност на Комисията, но и създаването на специално административно производство, в рамките на което тази компетентност се реализира. С оглед на това при провеждане на производство по реда на Закона за защита на конкуренцията приложение намира общия принцип в правото - lex specialis derogate legi generali. Дотолкова, доколкото специалният закон не препраща към общия приложението на последния е изключено. С цел обективност на извършваната от Комисията дейност по проучване законодателят е създал изрично задължение на всички лица - чл. 46 ЗЗК, за оказване на съдействие на органа. Нещо повече, определил е и качеството на информацията, която те са длъжни да предоставят. Информацията трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща. Неизпълнението на това задължение е скрепено със съответно наказание - имуществена санкция, съответно глоба. Разбира се, преценката за качеството на информацията е на органа, но тази негова преценка, с цел защита правата на задълженото лице, подлежи на съдебен контрол. В оспорваното решение органът изложил подробно фактическите и правни основания, обусловили извода му за нарушение на чл. 47, ал. 5 ЗЗК. От доказателствата по делото е видно, че той правилно установил фактите и направил въз основа на тях обоснован извод. Безспорно, с писмени доказателства, са установени договорните отношения на жалбоподателя с "Мобилтел" ЕАД предоставящи му право на ексклузивно ползване на ледената пързалка. Безспорно е установено също, че на ледената пързалка, стопанисвана от жалбоподателя и предмет на договора, е заснет рекламния клип на конкурент. От информацията, предоставена от лицето, снимащо рекламния клип, е видно, че първо, за достъпа до пързалката е осъществен контакт с представител на жалбоподателя, второ, получено е разрешение за снемане, трето, определен е точен времеви период на снимане, четвърто, този времеви период е повече от осем часа, пето, участвали са значителен брой лица - над 50 човека. Както посочила в решението си и Комисията тези факти са в противоречие с твърденията на жалбоподателя, че без знанието му неизвестно кой и кога снимал рекламния клип. Съпоставката на така установените факти, извършена при отчитане характера на съоръжението - ледена пързалка, което означава безспорно специални изисквания за експлоатиране, поддържане, достъп, охрана, правят обоснован извода на Комисията за неизпълнение на задълженията на жалбоподателя по чл. 47, ал. 5 ЗЗК. Доводите, които жалбоподателят излага за необоснованост на оспорения акт свързани с несъбирането на достатъчно информация относно лицето, с което е осъществен контакт и което разрешило ползването на пързалката, относно неговите правомощия, относно фирмата, осъществяваща охрана на пързалката са не доводи за необоснованост на акта, а доказателство за нарушението. Именно тази информация жалбоподателят е следвало да предостави на Комисията, за да може тя релевантно да установи относимите за главното производство факти. Няма как, освен чрез жалбоподателя, тази информация надлежно да бъде получена. И Комисията сторила именно това - поискала относимата информация. Като се задоволил да предостави отговор, в който посочил, че без знанието и разрешението на ръководството екип на незнайно коя агенция през нощта заснел кадри, които след това монтирал като клип, жалбоподателят по собствена воля реализирал поведение, което осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 47, ал. 5 ЗЗК. Излишно е да се сочи, че именно ръководството на едно акционерно дружество е това, което носи отговорност за всяко едно действие, в т. ч и фактическо, от името и за сметка на дружеството, както и че съгласно чл. 237, ал. 2 от Търговския закон членовете на ръководните органи на дружеството са длъжни за изпълняват функциите си с грижата на добър търговец. Като не предоставил никаква информация относно релевантни за извършвано от Комисията проучване за допуснато нарушение по Закона за защита на конкуренцията жалбоподателят осъществил нарушение на чл. 47, ал. 5 ЗЗК С оглед на това доводът му за материална незаконосъобразност на оспорения акт е неоснователен. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че Комисията не му указала коя точно информация не предоставил и не му дала указания в тази насока. Видно от комуникацията между органа и жалбоподателя предметът на искана информация е достатъчно ясен и точно формулиран. Жалбоподателят е този, който знае подробностите, не Комисията. За Комисията е налице обективния факт на направени на стопанисваната от жалбоподателя пързалка снимки. Ако тя знаеше всички подробности, свързани със заснемането, нямаше да иска информация от жалбоподателя. Интерес на жалбоподателя и въпрос на личната му преценка е дали и в какъв обем ще предостави информация, но право на Комисията е, ако установи, че информацията не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 5 ЗЗК, да му наложи съответната санкция. В случая, доказателствата по делото установяват, че жалбоподателят не изпълнил законовото си задължение. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите, че не е уведомен за започналото главно производство по чл. 29 ЗЗК, че не му е осигурено участие в това производство и не са извършени процесуални действия по чл. 43 и 45 АПК са неоснователни, защото жалбоподателят не е страна по главното административно производство. То е образувано по жалба на "Мобилтел" ЕАД срещу действия на конкурент. Именно поради това Комисията не е била длъжна нито да го информира за започналото производство, нито да му осигури участие в него. Що се отнася до твърденията за нарушение на чл. 43 и 45 АПК то същите са неприложими в производството по Закона за защита на конкуренцията. Тези норми на основния процесуален закон регламентират действията на административния орган по събиране на доказателства в хода на образувано административно производство. В Закона за защита на конкуренцията обаче е създаден специален ред за събиране на доказателства, в т. ч. и нарушената от жалбоподателя разпоредба на чл. 47, ал. 5 АПК, който обезпечава именно това. Поради това приложение намират разпоредбите на специалния, не на общия закон. Жалбоподателят е сезиран надлежно с искане от Комисията за предоставяне на информация. Това искане поставя началото на отношенията между него и органа, т. е. той надлежно е информиран за започване на производство, страна по което е той. Друго, нарочно уведомяване, че е образувано производство и ще му бъде поискана информация досежно него нито правно, нито житейски е обосновано. Видно от искането на органа в него жалбоподателят надлежно е информиран за относимите досежно защитата на неговите права факти - посочен е предметът на главното производство и са му посочени последиците от неизпълнение на задължението. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за нарушеното му право на защита. Самият факт на настоящото съдебно производство оборва това негово твърдение. Обстоятелството, че решението на Комисията за налагане на имуществена санкция за нарушение на чл. 47, ал. 5 ЗЗК не подлежи на административен контрол е въпрос на законодателно решение. Всички актове на Комисията подлежат само на съдебен контрол, което е пряка последица от характера на органа като колективен, независим специализиран орган - чл. 3, ал. 1 ЗЗК. За цитираните от жалбоподателя основни начала на правото и конституционни права по чл. 56 и 122 от Конституцията е релевантно правото му на съдебно оспорване на административния акт, което видимо той има и реализира. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение в частта досежно размера на наложената санкция. Това негово твърдение е и необосновано. Жалбоподателят единствено твърди, че санкцията не съответства на чл. 20 от Методиката за определяне размера на имуществените санкции и глоби по ЗЗК. Конкретни доводи за това негово твърдение няма. Видно от мотивите на оспорваното решение Комисията, в съответствие с методиката, отчела характера, значението и необходимостта на исканата от жалбоподателя информация за проучването и изрично обосновала изключителната й значимостта, тъй като засяга основни факти. Не е отчела наличието на каквито и да било смекчаващи доказателства - такива не се сочат и от жалбоподателя. Като отегчаващо обстоятелство приела поведението на жалбоподателя, който въпреки повторно поисканата информация не коригирал поведението си. Така направената оценка на релевантните за определяне размера на наказанието факти съдът приема за правилна и обоснована, поради което не намира основание за промяна размера на наложената санкция. Видно от изложеното инвокираните от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита на конкуренцията, поради което оспорването на "БВГ Синема" АД като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Комисията за защита на конкуренцията адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наред № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,