Решение № 7191 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2010 г.

Решение № 7191 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областният управител на област с административен център-Стара Загора срещу решение № 302 от 3.11.2009 г., постановено по адм. д. № 199 по описа за 2009 г. на Административен съд-Стара Загора. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, чл. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местностите: "Братоев трап", "Кладенчето", "Лозята", "До село", "Реката" в землището на с. Ново село в частта й за имоти № 42 и 47 от масив 62, като в отменената част е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, обжалвана за имоти с № № 43, 44, 45, 46, 49 и 50 от масив 62. Жалбата срещу заповедта на областния управител в частта й за имоти с № № 48, 114 и 119 в масив 62 е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, като в тази част производството е прекратено. Съдът е осъдил областния управител да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски от 42 лв. В касационната жалба не е направено разграничение за частта от решението, която се обжалва, но от изложеното в обстоятелствената й част може да се направи извод, че предмет е първата част от решението, с която съдът е отменил заповедта на областния управител за двата имота в масив 62 и му е върнал преписката. В нея се съдържа оплакване за недопустимост и неправилност на решението, като се сочат касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени със законните последици. От ответницата Донка Колева Георгиева, чрез адвокат-пълномощника й, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище за недопустимост на касационната жалба, като просрочена. Алтернативно е изложено становище и по съществото й, като се твърди, че тя е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски. Останалите ответни страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура на първо място намира касационната жалба за процесуално недопустима, като просрочена съобразно отбелязаните дати на изходящия й номер, пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е изпратена и печатът на деловодството в съда. По съществото на жалбата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда в обжалваната му част за правилно и законосъобразно поради това, че ползвателите на имоти с № 42 и 47 не са с трансформирано право на ползване в право на собственост. Процедурата за тях не е приключила, поради това, че заповедите на кмета се обжалват. Регистърът на имотите за тези два имота е съставен в нарушение на чл. 28, ал. 4 и сл. ППЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е изведена с изх. № 782 и дата 20.11.2009 г., но върху нея печатът на деловодството в съда е с дата 19.11.2009 г. Това е денят, в която изтича 14-дневния срок за обжалване на решението. Пликът с пощенско клеймо с дата 26.11.2009 г. вероятно е съдържал преписи от касационната жалба, предназначени за връчване на останалите страни в производството. Това личи от сгъването на листата, вероятно поставени в пощенския плик. При тези данни касационната жалба е подадена в законния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбата е подадена и от надлежна страна, поради което следва да бъде разгледана по същество. Донка Колева Иванова е обжалвала заповед № 52 от 13.02.2009 г. на областния управител на Старозагорска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местностите "Братоев трап", "Кладенчето", "Лозята", "До село", "Реката" в землището на с. Ново село в частта й за имоти с № № 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 114 и 119. В жалбата се е твърдяло, че собствеността върху тези имоти е възстановена с решение на поземлената комисия на наследодателя на жалбоподателката. Тези имоти неправилно не са образувани като един имот, а в регистъра на имотите неправилно за собственици са записани други лица. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че Донка Колева Иванова е наследник на Кольо Николов Бонев. На него с решение № 29059 от 27.07.1994 г. на Поземлена комисия-Ст. Загора на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ ме у възстановено правото на собственост върху вписаните 16 имота, част от които попадат в територия по § 4. Съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието без оспорване. От него е установил пълна идентичност между имотите, признати за възстановяване с решението на поземлената комисия и имотите с номерата им по плана на новообразуваните имоти, предмет на жалбата. При изработването на плана на новообразуваните имоти в масив 62, предмет на жалбата, не е констатирано допуснати нарушения на чл. 28 ППЗСПЗЗ. На следващо място съдът е установил, че за три имота с № 48, 114 и 119 в масив 62 подадената жалба е била процесуално недопустима, защото тези имоти в регистъра на имотите, неразделна част от плана, са записани на името на наследодателя на жалбоподателката. Съдът е приел, че за Донка Иванова липсва правен интерес от оспорването на заповедта в тази й част, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. За имотите с № № 43, 44, 45, 46, 49 и 50 от масив 62 съдът е отхвърлил жалбата, защото за тези имоти заинтересованите страни са се легитимирали с нотариални актове за собственост. Само за два имота с № 42 и 47 в същия масив 62 съдът е приел, че жалбата е основателна, защото заповедите на кмета на общината, с които е било признато трансформирането на правото на ползване в право на собственост, са обжалвани в съда и процедурата по трансформацията не е завършила, тя е висяща. Отразяването в регистъра на имотите на Валентин Христов и Димитър Семов за собственици на двата имотна съдът е приел като нарушение на закона, извършено със заповедта на областния управител в тази й част, поради което я е отменил. Постановеното решение в обжалваната му част само за имоти с № 42 и 47 в масив 62 не е недопустимо, какъвто е първият релевиран довод в касационната жалба. Направените твърдения относно регистърът на имотите и констатиращото му действие са верни, но регистърът на имотите е неразделна част от плана на новообразуваните имоти, според чл. 28, ал. 4, изречение 3 ППЗСПЗЗ. Тъй като със заповедта си областният управител одобрява плана на новообразуваните имоти, който се приема от комисия - чл. 28б, ал. 2 и 7 ППЗСПЗЗ, то цялостното приемане на плана във всичките му етапи, с всички приложения, включително и техническото задание към изпълнителя, графичната и цифровата му част, подлежат на съдебен контрол. Заповедта на областния управител, с която се одобрява плана на новообразуваните имоти по правната си същност е индивидуален административен акт, но тъй като с нея се одобрява решението на помощния му орган, назначената от него комисия, работата на последната във всичките й фази подлежи на съдебен контрол. Твърдението за недопустимост на съдебното решение е в противоречие с § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Невярно е и следващото твърдение в касационната жалба, че решението на общинската служба по земеделие, постановено с правно основание в чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост върху земи, попадащи в терени по § 4, има силата на констативен нотариален акт, когато е придружено със скица за имота. Правото на собственост върху земите, попадащи в територия по § 4 се възстановява, съответно придобива със заповед на кмета на общината - § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Касационната жалба в частта й в която се навежда довод, че решението е постановено в нарушение на материалния закон е основателна, но не по направените твърдения в нея. Решението на съда в обжалваната му част е неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 28, ал. 10 ППЗСПЗЗ, което налага неговата отмяна и постановяване на друго при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Между страните не се спори, че за двата имота с № 42 и 47 от масив 62 по плана на новообразуваните имоти, кметът на общината е издал заповеди на основание § 62, ал. 3 във връзка с § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ - лист 60 и 61 от делото. И двете заповеди са с дата 10.09.2008 г., преди датата на заповедта на областния управител - 13.02.2009 г. Според чл. 28, ал. 10, т. 5 ППЗСПЗЗ определяща конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти, техническото задание съдържа списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Двете заповеди, с отразените в тях ползватели, на които е признато правото да придобият собственост са били част от техническото задание, към момента на изработването на регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, поради което за собственици на имотите са отразени лицата, посочени в заповедите на кмета. Вярно е, че процедурата по трансформацията на правото на ползване в право на собственост не е приключила, защото имотите не са оценени и заплатени, нито има издадена заповед на кмета по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но това не прави плана в тази му част незаконосъобразен, както неправилно е възприел съда. Към момента на изработването и приемането на плана от комисията, в това число и издаването на заповедта на областния управител, регистърът на имотите е отразявал фактическото положение, според издадените заповеди на кмета на общината и в съответствие с чл. 28, ал. 10, т. 5 ППЗСПЗЗ. Обстоятелството, че двете заповеди на кмета са обжалвани и са образувани дела, споровете по които не са приключили, не правят плана на новообразуваните имоти незаконосъобразен. В случай, че заповедите на кмета бъдат отменени, това би довело до основание за промяна на влезлия в сила план, при условията на § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 28в ППЗСПЗЗ. Към момента на приключване на устните състезания пред административния съд, заповедите на кмета не са отменени и са част от фактическите основания, послужили за вписване в регистъра. Неправилни са изводите на съда, че след като не е приключила процедурата по трансформацията на правото на ползване в право на собственост, ползвателите, с признати права по отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 62 не следва да фигурират в регистъра на имотите. Те трябва да бъдат вписани, като се посочи и основанието за това, каквото е изискването на посочената т. 5. Това налага отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора. Жалбата срещу заповедта на областния управител в частта й за имоти с № 42 и 47 по плана на новообразуваните имоти в масив 62 с твърдения, че неправилно за собственици на тези имоти в регистъра на имотите са вписани Валентин Христов и Димитър Семов е неоснователна и недоказана. Тези лица са вписани за собственици въз основа на издадени заповеди с правно основание в § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ от кмета на общината, които не са отменени и на основание част от техническото задание. Жалбата ще следва да се отхвърли и за тези имоти. Направеното искане от адвокат-пълномощника на Донка Колева Иванова за присъждане на направените разноски с оглед изхода на спора е неоснователно. Освен това пред касационната инстанция не са представени доказателства за сторени разноски от Донка Иванова. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение