Решение № 11026 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7677/2010 г.

Решение № 11026 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7677/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет против решение № 4539 от 8.04.2010 г. по адм. дело № 12727/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е обявено за нищожно решение № 401 от 3.09.2009 г. на председателя на ДАБ. Релевира доводи за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че административният орган се е произнесъл по молбата за предоставяне на бежански статут при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което този въпрос е окончателно разрешен. На второ място е приел, че мотивите за отказ да се предостави хуманитарен статут са повторени, без да са изпълнени указанията на съда, дадени в отменителното му решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 87 от ЗУБ. Образувано е по жалба от Саид Ахмад Саид Абу Уарде против решение № 401 от 3.09.2009 г. на председателя на ДБ, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърдял е, че при връщането на преписката за ново произнасяне във връзка с предоставянето на хуманитарен статут, административният орган не е изпълнил указанията на съда, дадени в отменителното му решение, поради което административният акт е незаконосъобразен и нищожен. Позовал се и на наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е палестинец без гражданство, роден в град Газа, Палестинска автономия, мюсюлманин - сунит, женен. Напуснал е родината си през 2006 г. и е пристигнал в РБългария нелегално от Република Турция. С влязло в сила решение № 137 от 13.04.2007 г. на председателя на ДАБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение № 381 от 16.07.2008 г., влязло в сила на 18.05.2009 г. е отказано предоставяне на статут и на съпругата му - Рашида Сафир - гражданка на Мароко. На 4.02.2008 г., Саид Ахмад Саид Абу Уарде е подал нова молба за предоставяне на статут, която има характер на последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби. Проведена е нова процедура и интервю и е издадено решение № 205 от 7.05.2008 г. на ДАБ, с което е постановен нов отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Актът е обжалван пред Върховния административен съд, пред който е образувано адм. дело № 8799/2008 г. на трето отделение. Първоинстанционното производство е приключило с решение № 13418 от 8.12.2008 г., с което жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Жалбоподателят е обжалвал решението с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Пред него е образувано адм. дело № 353/2009 г. Петчленният състав се е произнесъл с решение № 5175 от 21.04.2009 г., с което е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта, в която на жалбоподателя е отказано предоставяне статут на бежанец. В същото време обаче е приел неправилност на обжалваното съдебно решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на заявителя против отказа на ДАБ да му предостави хуманитарен статут. При отмяната на съдебния акт в тази му част е решил спора по същество и е приел незаконосъобразност на решение № 205 от 7.05.2008 г. на председателя на ДАБ досежно отказа да предостави на Саид Ахмад Саид Абу Уарде хуманитарен статут. Върнал е преписката на компетентния административен орган с указания да се съберат доказателства за обстановката в Палестинската автономия и да се прецени налице ли са основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на хуманитарен статут. При връщането, административният орган отново е обсъдил изцяло бежанската история и данните, дадени от заявителя във всички проведени с него интервюта в периода от 2007 до 2009 г. Приел ги е за недостоверни и с решение № 401 от 3.09.2009 г. е отказал за трети път предоставяне статут на бежанец. Отделно от това е обсъдил и състоянието н Палестинската автономия, съобразно личната бежанска история. Допълнително се е съобразил с изготвената справка вх. № 2327 от 7.08.2009 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при Министерския съвет и е обосновал извод, че не е налице нито една от трите хипотези на чл. 9, ал. 1 от закона за предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения е отказал предоставяне и на такъв. При тези данни по делото, тричленният състав е приел, че оспореното решение в частта му, в която е налице отказ за предоставяне статут на бежанец е постановено при липса на подадено заявление и при наличие на влязло в сила решение на същия орган, с който е оставено без уважение същото искане на Саид Ахмад Саид Абу Уарде и се явява нищожно. Отделно от това е обсъдил доводите в касационната жалба, че при новото произнасяне административният орган не е изпълнил задължителните указания във връзка с тълкуването на закона, дадени в мотивите на отменителното решение на петчленния състав при обсъждане предоставянето на хуманитарен статут. Съобразил е, че трите хипотези на чл. 9, ал. 1 са въведени в условията на алтернативност, а не на кумулативност, но не били надлежно обсъдени от административния орган. На следващо място е приел, че справката, на която той се е позовал, макар и да е изготвена с нова дата, не съдържа данни за промяна в обстановката. Решението на ДАБ в тази му част е квалифицирано, като противоречащо на съдебно решение на основание чл. 177, ал. 2 от АПК и също е прието за нищожно. По тези съображения, съдът е обявил за нищожно оспореното решение на председателя на ДАБ в неговата цялост. Така постановеният съдебен акт е правилен в частта, в която е обявена нищожност на акта за отказ да се предостави статут на бежанец и неправилно в частта, в която е обявена нищожност на акта, съдържащ отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган се е произнесъл при липса на валидно сезиране по молба от Саид Ахмад Саид Абу Уарде за предоставяне на бежански статут. Заявлението за това е подадено от лицето на 4.02.2008 г. и образуваното въз основа на него административно производство е приключило с отказ, обективиран в решение № 205 от 7.05.2008 г. на председателя на ДАБ. Отказът е влязъл в сила с постановяване на решение № 5175 от 21.04.2009 г. по адм. дело № 353/2009 г. на петчленния състав на ВАС. Поради това повторният отказ, обективиран в решение № 401 от 3.09.2009 г. е нищожен. Като го е обявил за такъв, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази му част ще следва да се остави в сила. По отношение на отказа да се предостави хуманитарен статут, административното производство е останало висящо и с оглед указанията на касационната инстанция, решаващият орган поотделно е обсъдил всяка една от хипотезите на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. За целта е съпоставил от една страна личната бежанска история на заявителя, съобщена от него в проведените интервюта и от друга - обстановката в Палестинската автономия. Обосновано е прието, че по отношение на него не са налице хипотезите на т. 1 и т. 2 от закона. Основната част от мотивите на административния акт съдържа обсъждане на данните за предоставяне на хуманитарен статут въз основа на т. 3 на цитираната разпоредба. Това е извършено в изпълнение на указанията на петчленния състав, дадени в отменителното му решение. При обсъждането също е анализирана личната история на бежанеца и е съпоставена с обстановката в страната му по произход. По този начин административният орган е съобразил практиката на останалите европейски страни след февруари на 2009 г. за оценка на молбите. Тя се съдържа в приложената нова справка относно ивицата Газа от 7.08.2009 г. В нея изрично е отразено, че изявления, основаващи се на общото положение сами по себе си не дават основание за предоставяне на статут. Особено съществени за настоящия случай са указанията, че въпреки неблагоприятната обща икономическа и хуманитарна ситуация в ивицата Газа, затрудненията, които изпитва населението не са достигнали до минималното ниво на опасност от тежки посегателства. Поради това предоставянето на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация е подходящо, само ако заявителят посочи такива лични факти и обстоятелства, които при завръщането му биха го поставили в приложното поле на чл. 3 от ЕКПЧ. Административният орган е анализирал тази практика и е обсъждал обстановката в Палестинската автономия съобразно неговите твърдения. При това не е установил тежки и лични заплахи срещу живота и личността му, като гражданско лице поради насилие в резултат на вътрешната обстановка. По този начин са спазени и указанията на петчленния състав да се съберат нови доказателства за ситуацията, които да се обсъдят при новото произнасяне във връзка с предоставянето на хуманитарен статут. При произнасянето във връзка с хуманитарния статут административният орган правилно е приложил материалния закон и е постановил законосъобразен акт. Не е налице твърдяното от заявителя отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбата му се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,