Решение № 4784 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2017 г.

Решение № 4784 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Г. Л. Б." ЕООД, с ЕИК********* срещу решение № 481/24.01.2017 г. на Административен съд С. - Град, Т. отделение, 13 състав, постановено по адм. д. № 10198 по описа за 2016 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на "Г. Л. Б." ЕООД, подадено чрез адв. Панева против Акт за прихващане и възстановяване № П -22222516099278 - 004 -001/06.07.2016 г., издаден от В. Д. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП С. и М. М. - гл. инспектор по приходите, потвърден с решение № 1655/21.09.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 2108,38 лева. Касаторът обжалва решението на АССГ, като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че за д. п. м. 12.2009 г. "Г. Л. Б." ЕООД е декларирало ДДС за възстановяване, по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС, респективно от м. 01.2010 г. е започнала процедура по приспадане, приключила в края на м. 02.2010 г. В конкретния случай резултата по чл. 88, ал. 3 ЗДДС за д. п. м. 12.2009 г. е ДДС за възстановяване, на основание подадена СД по ЗДДС през м. 01.2010 г., поради което се прилага двумесечната процедура за възстановяване и в нейния край е останал невъзстановен данък. Позовава се на чл. 92, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗДДС. Моли чрез адвокат - пълномощника за отмяна на първоинстанционното решение и пререшаване на делото чрез отмяна на процесния АПВ. Ответникът по делото - дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП е оспорил жалбата с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрк. Кожухарова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на решението на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото са установени следните факти и обстоятелства: За м. 12.2009 г. "Г. Л. Б." ЕООД е подало СД по ЗДДС с вх. № 22151008640/13.01.2010 г., съдържаща деклариран резултат: ДДС за възстановяване в размер на 33992,54 лева. С АПВ № 1000633/27.01.2010 г. от декларирания данък са прихванати задължения в размер на 524,18 лева. Констатирано е, че от същия месец възникнала тримесечна процедура за приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Съгласно § 53 ПЗР на ЗДДС (в сила от 01.01.2010 г.) двумесечният срок по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС се прилагал за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г. За м. 01.2010 г. дружеството подало СД по ЗДДС с резултата ДДС за внасяне, за м. 02.2010 г. е деклариран ДДС за възстановяване, а за м. 03.2010 г. - ДДС за внасяне. На основание констатациите, съдържащи се в РА № 2151113862829.12.2011 г. и приетото в решение № 1098/25.02.2014 г. на АССГ, приходният орган е приел, че сумата, предмет на претенцията, участва в процедура по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС, възникнала през м. 12.2009 г. и приключила с подаване на СД по ЗДДС за м. 03.2010 г. Според органа, на "Г. Л. Б." ЕООД не трябва да бъдат възстановявани суми - ДДС главница 52 612,63 лв., във връзка с решение № 866/31.05.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - С. и искане по чл. 129 ДОПК с вх. № 2553 - 06 - 296/15.02.2016 г. С решение № 1655/21.09.2016 г. АПВ е потвърден изцяло. Административният съд е обсъдил в решението си ЗИД ЗДДС, (Д. В., бр. 95 от 1 ноември 2009 г.), влязло в сила от 1 януари 2010 г. Позовал се е на § 53, регламентиращ, че двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г. Според съда процедурата в процесния случай е започнала и възникнала през д. п. м. 12.2009 г. и протича по заварения ред. Решението е валидно, допустимо, но неправилно и като такова трябва да бъде отменено, след което да се отмени и оспорения АПВ. Впредвид естеството на акта, преписката трябва да се изпрати на компетентния административен орган със съответните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Фактите са безспорно установени, като спорът по делото е дали процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС в настоящият казус е двумесечна или е тримесечна, респективно дали тя следва да се счита за започнала през д. п. м. 12.2009 г. или през м. 01.2010 г. Основателен е доводът на касатора, че резултата по чл. 88, ал. 3 ЗДДС за д. п. м. 12.2009 г. е отразен в СД по ЗДДС, подадена на 13.01.2010 г. Ако се възприемат констатациите на приходните органи и мотивите на първоинстанционния съд това би означавало процедурата по чл. 92, ал. 1 ЗДДС да започне преди данъчният субект да е подал СД за съответния данъчен период, респективно преди да е ясно какъв е резултата за него. В случая СД за д. п. е подадена през м. януари 2010 г., поради което законовия двумесечен срок по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС е бил приложим при анализа на приходния орган по основателността на искането за възстановяване на ДДС в размер на 52 612,63 лева, ведно със съответните лихви. В този смисъл към преценката на основния спор по делото е неотносимо подаването на СД през м. 04.2010 г. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение