Решение № 13463 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1182/2020 г.

Решение № 13463 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1182/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационната жалба на С. Нешков, лишен от свобода, понастоящем в Затвора [населено място], против решение № 6737/11.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6279/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - началник на Затвора [населено място] в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Маринова оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София-град в производството по чл. 256 от АПК е разгледал иска на С. Нешков, относно неоснователно бездействие на началника на Затвора [населено място], изразяващо се в недопускането му до работа след издадена Заповед № 61/14.02.2019 г. от началника на Затвора [населено място], докато трае обжалването на процесната заповед. Съдът, позовавайки се на разпоредбите на чл. 110, ал. 3 и чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС, както и на съдебната практика на Върховния административен съд (Определение № 4727/1.04.2019 г. по адм. дело № 2925/2019 г. на ВАС) е приел, че жалбата е неоснователна доколкото и на основание чл. 110 и сл. от ЗИНЗС подаването на жалба срещу процесната заповед не спира изпълнението на обжалвания акт, респективно липсват правни основания да се приеме, че спрямо жалбоподателя Нешков е извършено неоснователно бездействие от страна на началника на Затвора [населено място], изразяващо се в неизвършване на фактически действия по допускането му до работа. Въз основа на това е отхвърлил подаденото от Нешков искане. Решението е правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. С атакуваното решение е било отхвърлено като неоснователно подаденото от Нешков искане вх. № 15841/23.05.2019 г. за произнасяне на съда, с което да бъде задължен Началника на Затвора да го допусне до работа, докато трае обжалването на процесната заповед. Обосновано съдът е преценил, че жалбата на Нешков е неоснователна, доколкото и на основание чл. 110 ЗИНЗС и сл. подаването на жалба срещу Заповед № 61/14.02.2019 г. на Началника на Затвора не е довело до спиране изпълнението на обжалвания акт, респективно липсват правни основания съдът да приеме, че спрямо жалбоподателя е извършено неоснователно бездействие от страна на началника на Затвора [населено място], изразяващо се в неизвършване на фактически действия, по допускането му до работа, докато трае обжалването на посочената по–горе заповед. Правилен, е изводът на съда за отхвърляне като неоснователно подаденото от Нешков искане, като за да обоснове правните си изводи за това, съдът е изложил обстойни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо да бъдат приповтаряни. Въз основа на изложеното, настоящият състав на ВАС, счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,