Решение № 13812 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2013 г.

Решение № 13812 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/. Делото е образувано по молба на "Томопласт" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 199, ет. 3, ап. 12, представлявано от Марийка Атанасова Томова, с която на правно основание чл. 239, 1 от АПК се иска отмяната на влязлото в сила решение № 3735 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 14348/2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменено решение № 2034 от 24.09.2012 г., постановено по адм. дело № 3453/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив, в частта му в която по жалба на "Томопласт " ООД е изменен ревизионен акт /РА/ № 161102083/19.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, като вместо него в тази част е постановено ново, с което се отхвърля жалбата на "Томопласт" ООД гр. Пловдив против РА № 161102083/19.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1145/24.11.2011 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" пре ЦУ на НАП гр. Пловдив в частта му, с която на ревизираното лице са установени данъчни задължения: допълнително начислен ДДС за данъчни периоди прз 2006 г. в размер над 21456,51 лв. до 99250,17 лв. главница, съответно над 13 572,09 лв. до 62779,64 лв. лихви и корпоративен данък за 2006 г. над 16361,48 лв. до 74707,72 лв. главница, съответно над 9096,91 лв. до 41536,58 лв. лихви, като неоснователна. Осъдил е "Томопласт" ООД гр. Пловдив да заплати на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 3062,78 лв. -разноски по делото. В съдебно заседание и в представената писмена защита, молителя, чрез процесуалния представител адв. Илчев подържа молбата, като иска съдебното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на касационната инстация. Ответната страна- директорът на дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, при ЦУ на НАП със становище по молбата за отмяна от 24.09.2013 г. я оспорва като неоснователна, поради липса на предвидените в закона основания за отмяна на съдебното решение. Настоящия петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия, като съобрази, че молбата за отмяна е подадена в сроковете визирани в чл. 240 от АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес по чл. 238 от АПК и че е спазена формата на искането по чл. 241 от АПК, я намери като процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна Като основание на искането за отмяна, по аргумент на чл. 239, т. 1 от АПК се сочат и представят пред съда служебна бележка от 30.04.2013 г. от "Инвестбанк"АД клон гр. Велико Търново с която се представят 5 броя банкови бордера съответно 2 броя от 11.09.2006 г., от 13.09.2006 г., от 15.09.2006 г. и от 18.09.2006 г. Твърди се, че тези обстоятелства не са били обсъдени от съда при постановяването на решението чиято отмяна се иска. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради виновно поведение на страната спрямо собствения и интерес, нито пък да са резултат от порочни действия на съда, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, въпреки полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до момента в който най-късно е могла да стори това-моментът на приключване на устните състезания в последната инстация. В конкретната хипотеза, посочените писмени доказателства не са нито нови, нито новооткрити. Представените банкови бордера са на името на молителката Марийка Томова и са съществували далеч преди завеждане на делото през 2011 г. От друга страна, без да ги е представяла на съда, за което е нямало никаква непреодолима пречка, тя се е позовавала на информацията която се съдържа в тях. Съдът подробно е обсъдил тези нейни вържания в решението, чиято отманяна се иска, но не ги е кредитирал. При това положение, петчленният съдебен състав на Върховният административен съд намира, че не е на лице хипотезата на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,