Решение № 6651 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 915/2021 г.

Решение № 6651 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 915/2021 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С., чрез пълномощника му адв. С. Ю., срещу решение № 6956 от 04.12.2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 52 състав, постановено по адм. дело № 11323/2019 г., с което е отхвърлен предявения от касатора иск за сумата от 1 000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до предявяване на исковата молба - 16.09.2019 г., срещу Национална агенция за приходите (НАП), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължението му по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи, че правилно решаващият съд е приел, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), тъй като е налице бездействие на ответника, в качеството на държавен орган, да изпълни вменените му от чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от ОРЗД задължения. Оспорва се изводът на съда, че не са доказани останалите предпоставки за уважаване на иска - претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между тях и противоправното поведение. Сочи, че макар съдът да е обсъдил показанията на разпитания свидетел не ги е кредитирал в нарушение на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) като не е изложил мотиви в тази връзка. Оспорва се и изводът на съда, че описаното от свидетеля емоционално състояние на ищеца, (в касационната жалба навсякъде се употребява "ищца") противоречи на поведението му - същият не е направил нищо, за да установи какви конкретно данни са разкрити и да предприеме действия за ограничаване на възможните злоупотреби, а и вредите не са в пряка причинна връзка с изтичането на личните данни, тъй като са опосредени от неговата работа. В касационната жалба се сочи, на базата на съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по приложението на чл. 2, ал. 2 от ЗОДОВ, че когато се претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди, не са нужни формални, външни доказателства за установяване на същите. Иска се обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се уважи предявения иск за обезщетение, за периода от 15.07.2019 г. но настоящия момент, ведно със законната лихва върху сумата. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции по представения списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касация – Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я. Р., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в с. з. по същество. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от настоящия касатор срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до предявяване на исковата молба - 16.07.2019 г., изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните му данни, които неправомерно са разпространени, в резултат на неправомерно бездействие на НАП да изпълни задължението си да защити по сигурен начин данните, станало причина за пробив в информационната система на НАП. Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че на 15.07.2019 г. е изтекла информация от информационните масиви на НАП, съдържаща лични данни на общо 6 074 140 физически лица, от които 4 104 786 живи физически лица - български и чужди граждани, и 1 989 598 починали физически лица, по което не се спори. От представената извадка от получен SMS от дата 26.07.2019 г. съдът е установил, че по цитирания номер на заявка е отговорено, че "има неправомерно разкрити лични данни", като няма данни от кой телефонен номер е заявката, както и за кое лице се отнася. От справка на НАП от 14.07.2020 г. е видно, че за идентификатор [ЕГН] (ЕГН на ищеца Р. С.) са разкрити лични данни, които включват ЕГН и имена. По делото са приети писмени доказателства, от които се установява, че след изтичането на лични данни от информационните масиви на НАП, последната е информирала за това Софийска градска прокуратура и Комисията за защита на личните данни. Съдът е приел, че във връзка с установяване от ответника на предприемане на необходимите мерки за защита на личните данни, че доказателства не са представени в срока затова - до приключване на съдебното дирене. Представените писмени доказателства с писмената защита на ответника съдът не е обсъдил, тъй като не са представени в срок. За установяване на претърпените неимуществени вреди са допуснати гласни доказателства по искане на ищеца, но това доказателствено искане е оттеглено, чрез процесуалния му представител, свидетел не е доведен и разпитан, съответно с определение на съда, същият е заличен. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че предявеният иск е неоснователен. Съдът правилно е определил приложимия процесуален ред за разглеждане на иска - съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждате по реда на глава единадесета на АПК, като съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси по отношение имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Приел е, че в случая липсват предпоставки за ангажирането на отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изискващ да са налице в кумулация три предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или община, установено в хода на производството за обезщетение, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от отменения административен акт, съответно от незаконосъобразното действие или бездействие; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че същата е налице, тъй като е установено бездействие на ответника, в качеството на държавен орган, да изпълни вменените му от чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от ОРЗД задължения за предприемане на подходящи и ефективни мерки за защита на личните данни. По отношение на втората предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника, първоинстанционният съд е приел, че ищецът, чрез процесуалния си представител, неоснователно възразява, че обичайните вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, притеснение, стрес не следва да бъдат доказвани. Посочил е, че изтичането на лични данни в публичното пространство е нормално да предизвика емоционален дискомфорт у всеки човек, но съдебната практика възприема, че вредите не следва да са хипотетични и евентуални, а реални. Следва да бъде установено доколко фактът на неправомерен достъп до базата, съхранявани от НАП лични данни и публичното им отразяване се е отразил върху живота на ищеца - дали и как това е довело до влошаване на самооценката и самочувствието му, работата му, здравословното му състояние, отношенията с околните и прочие. В тежест на ищеца е да установи настъпване на вредите и в какво същите се изразяват. В случая не е установено настъпване на конкретни неимуществени вреди, в контекста и на конкретното му пасивно поведение - непредприемане на действия по установяване на това какви данни са разкрити, както и непредприемане на действия по предотвратяване на евентуална злоупотреба с тях. По тези доводи съдът е приел, че не е установено настъпването на неимуществени вреди, като е приел, че не е приложима и сочената от ищеца практика на ВКС, свързана с казуси, във връзка с наказателно преследване. При неустановяване на вреди, съдът е приел, че е безпредметно обсъждането на третия елемент от фактическия състав - наличие на пряка причинна връзка между незаконосъобразното поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат. Приел, че при липсата на установяване на която и да е от предпоставките на иска, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и е постановил оспорения понастоящем резултат. Обжалваното решение е валидно - постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид, подписано, както и допустимо - постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск, който въпрос е разрешен и с определение № 5163 от 29.04.2020 г., постановено по адм. дело № 2648/2020 г. по описа на ВАС. Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая с оглед качеството на администратора на лични данни – специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания (чл. 2, ал. 1 ЗНАП) правото да се претендира обезщетение за причинените вреди се упражнява чрез предявяване на осъдителен иск, подлежащ на разглеждане от административните съдилища по реда на АПК, с препращане към неуредените въпроси към ЗОДОВ и ГПК. Правилно решаващият съд е посочил, че за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Правилно съдът е приел, че в случая не е доказано наличието на втория елемент от фактическия състав на нормата на чл. 82, параграф 1 от ОРЗД - причинена материална или нематериална вреда. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба и в уточняваща молба от 08.11.2019 г. Правилно решаващият съд е приел, че в случая твърдените неимуществени вреди не са доказани. Съдът е уважил доказателственото искане на ищеца и е допуснал събиране на гласни доказателства за установяване на твърдените стрес, притеснения, страх, т. е. преживените негативни емоции и състояние, свързани с допуснатия пробив в информационната система на НАП и изтичането на личните му данни. Съдът е отменил определението си за допускане на свидетел, доколкото ищецът се е отказал от това си искане, видно от отразеното в протокола от проведеното на 18.11.2020 г. съдебно заседание. Поради това следва да се приеме за правилен изводът на съда, че твърдението за причинените неимуществени вреди е останало недоказано, поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението по чл. 154, ал. 1 от АПК по предявения осъдителен иск, доказателствената тежест за което е правилно разпределена от решаващия съд. Болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено поведение, като е необходимо то да е конкретно установено. В случая, преживените неимуществени вреди не могат да се предполагат, а още по малко - да се приемат за доказани, само на база обстоятелството, че тези вреди настъпват в резултат на неправомерния достъп до лични данни, поради твърдяното бездействие на администратора за предприемането на подходящите и ефективни организационни и технически мерки. В тежест на ищеца е да докаже дали са настъпили и в какво се изразяват негативните му преживявания, за да се приеме за основателна и доказана претенцията за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Сочената в касационната жалба практика на ВКС е неприложима. Предвид липсата на доказаност на втория елемент от фактическия състав на предявения иск, правилно съдът е приел за безпредметно обсъждането на третия елемент - наличието на пряка причинна връзка между неправомерния достъп до личните данни на лицето и увреждането в негов резултат, като изводът за неоснователност на предявения иск е правилен. В касационната жалба се сочи, че макар съдът да е обсъдил показанията на разпитания свидетел не ги е кредитирал в нарушение на чл. 172 от ГПК, като не е изложил мотиви в тази връзка. Оспорва се и изводът на съда, че описаното от свидетеля емоционално състояние на ищеца, противоречи на поведението му, тъй като същият не е направил нищо, за да установи какви конкретно данни са разкрити и да предприеме действия за ограничаване на възможните злоупотреби, а и вредите не са в пряка причинна връзка с изтичането на личните данни, тъй като са опосредени от неговата работа. Посочените доводи са несъстоятелни и не намират опора в данните по делото. Допуснатият свидетел е заличен, поради което свидетелски показания не са обсъждани, не са кредитирани, тъй като липсват такива и не са извеждани каквито и да са изводи от фактическа и правна страна въз основа на същите от страна на решаващия съд. Възражението е неоснователно. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същото следва да се определи в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,