Решение № 372 от 05.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 559/2026 г.

Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия К. Н. М., чрез защитника адвокат С. И., против въззивно решение № 73/22.05.2026 г., постановено по ВНОХД № 20263000600088/2026 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата на подсъдимия К. М. са заявени касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК - съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Основният довод е за липса на собствени и безпротиворечиви мотиви на първоинстанционния съд относно индивидуализацията на наказанието, която не е преодоляна при въззивната проверка, в хода на която са допуснати допълнителни противоречия. Изложено е, че спецификата на производството по чл. 371, т. 2 от НПК освобождава съда от подробен самостоятелен доказателствен анализ на признатите факти, но не и от задължението по чл. 305, ал. 3 НПК да изложи собствени мотиви относно обстоятелствата, които има предвид при определяне на наказанието. Според жалбоподателя, въззивният съд е задълбочил претендирания порок на първоинстанционната присъда, приемайки за годни изложените в нея мотиви, които в частта за наказанието не разкриват действителната воля на съда относно баланса на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и конкретно за размера на изходното наказание от седем години лишаване от свобода, определено преди редукцията с една трета по чл.58а, ал.1 от НК. Явна несправедливост на наказанието се заявява с доводи за неправилна индивидуализация поради неправомерно отчитане като отегчаващо отговорността обстоятелство на недоказано поведение за манипулиране на свидетели в нарушение на презумпцията за невиновност, двойно отчитане на съдебното минало на дееца в нарушение на чл.56 от НК и подценяване на смекчаващи отговорността обстоятелства. Така първата група доводи засяга процесуалната годност и пълнотата на мотивите на първоинстанционния и на въззивния съдебен акт относно наложените наказания, а втората - материалната правилност на извършената индивидуализация и справедливостта на наложените наказания. При условията на алтернативност се моли ВКС да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или да намали наказанието на три години и четири месеца лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, както и да намали размера на глобата. В съдебно заседание подсъдимият М. и защитникът му адвокат И., не се явяват, редовно призовани. Явява се преупълномощен защитник – адвокат Е. Й. от САК, който поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна поради липса на касационни основания. Аргументирайки се главно с обремененото съдебно минало на подсъдимия, прокурорът предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В производство по реда на чл.371, т.2 от НПК („Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“) с Присъда № 3/04.02.2026 г., постановена по НОХД № 20263600200022 по описа за 2026 г. на Окръжен съд - Шумен, подсъдимият К. М. е признат за виновен в това, че без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), при условията на опасен рецидив, на 28.05.2025 г. придобил в гр. Варна и държал с цел разпространение в гр. Шумен високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нето тегло 24.57 грама с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин в него - 60.6%, на стойност 879,37 евро (1719.90 лева) и при условията на продължавано престъпление в периода от началото на месец януари 2025 г. до 28.05.2025 г. в гр. Шумен, разпространявал високорисково наркотично вещество - метамфетамин, на лицата: В. Н. К. от [населено място] - непълнолетна, от м.януари 2025г. до 28.05.2025г., многократно (ежедневно) безплатно; Н. Н. К. от [населено място] - непълнолетна, от началото на месец януари 2025г. до 28.05.2025г. многократно безплатно и два пъти за по 10.00 лв. (5,11 евро); С. И. Д. от [населено място] - през месец април 2025г. четири пъти, за различни суми - по 10.00 лв. (5,11 евро), по 20.00 лв. (10,22 евро) и по 50.00 лв. (25,56 евро); С. Д. Н. от [населено място] - от началото на месец януари 2025г. до 28.05.2025г. многократно (ежедневно), за по 20.00 лв. (10,22 евро) или 50.00 лв. (25,56 евро) и на Д. П. С. от [населено място] - на 28.05.2025г., безплатно за еднократна употреба, поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.4, вр. чл.354а, ал.1, предложения трето, четвърто и пето, алтернатива първа от НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК и чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на осемнадесет хиляди евро. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК съдът е постановил при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се зачете времето, през което подсъдимият е бил задържан. На основание чл.70, ал.7 от НК е постановено остатъкът от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 208/2022г. на ОС-Шумен, за срок от четири месеца, за което подсъдимият е бил условно предсрочно освободен с Определение №1227/11.12.2024г. по ЧНД №1487/2024г. на ОС – Варна да бъде приведен в изпълнение изцяло при същия режим на изтърпяване - строг. С присъдата съдът се е разпоредил за веществените доказателства и разноските по делото. По въззивна жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 20263000600088/2026 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК първоинстанционната присъда е потвърдена. Наведените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушения на закона при индивидуализацията на наказанията подлежат на съвместно обсъждане предвид, че са свързани с претендираната явна несправедливост и акцентират върху мотивите на предходните съдилища за наложеното наказание лишаване от свобода. При преценката за основателността на релевираните възражения следва да се има предвид, че в касационното производство предмет на проверка е въззивното съдебно решение (чл.346, т.1 от НПК), което ВКС проверява единствено в частта и във връзка със заявените в жалбата касационни основания и данните, които ги подкрепят. На тази основа, оплакванията на защитата, че първоинстанционният съд е изброил смекчаващи и отегчаващи обстоятелства без да извърши действителна преценка за тяхното съотношение, съответно без да мотивира размера на определеното преди редукцията по чл.58а от НК наказание седем години лишаване от свобода, очевидно не са съобразени със спецификите на касационното производство, които възпрепятстват възможността да се даде очаквания обстоен отговор за качеството на мотивите на първоинстанционната присъда. Доколкото такива са изложени към присъдата на ОС-Шумен, включително относно наложените наказания (стр.65-67 от НОХД № 22/2026 г. на ОС – Шумен), не е налице процесуален повод касационната инстанция да упражни правомощието си по чл.354, ал.3, т.2 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане от първата инстанция. Вън от горното, въззивният съд също не е имал основание да констатира абсолютно процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК (липса на мотиви към проверяваната от него присъда на ОС - Шумен), както несъстоятелно счита касационният жалбоподател, тъй като първоинстанционният съд правилно и коректно е отграничил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на тази база е изложил съображения за отмереното изходно наказание лишаване от свобода преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. Що се касае до оплакването за нарушение на чл.305, ал.3 от НПК, нито една от предходните инстанции не може основателно да бъде упрекната, че не е изпълнила установеното в посочената разпоредба задължение да посочи в мотивите установените обстоятелства и правните съображения за взетото решение относно наказанието. Липсват противоречия в доказателствените материали по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, които да предпоставят излагане на допълнителни мотиви за тяхното преодоляване. Освен това контролираният съд не е постановил нова въззивна присъда, поради което и съгласно чл.339, ал.3 от НПК той не дължи приложение в пълнота на изискванията в чл.305 от НПК. Всички относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства са намерили отражение в мотивите на въззивното решение, в това число опитите на подсъдимия от ареста да манипулира свидетели по делото. В тази връзка не е налице нарушение на презумпцията за невиновност, както счита жалбоподателят – подсъдим. Това обстоятелство е посочено в обвинителния акт (стр. 11 от НОХД №22/2026 г. на ОС – Шумен), съответно е обхванато от направеното от него самопризнание в хода на проведеното съкратено съдебно следствие, поради което и доколкото касае укоримо поведение, правилно е прието като отегчаващо отговорността на дееца. Налице са и други, също адекватно отчетени на стр.8 от обжалваното въззивно решение отегчаващи отговорността обстоятелства, между които отрицателни личностни данни за дееца, липса на желание за трудова ангажираност, употреба на забранени субстанции и предоставяне на наркотични вещества на непълнолетни момичета. Наличието им, съгласно чл.54, ал.2 от НК, изключва определяне на изходното наказание в предвидения от закона минимум от пет години лишаване от свобода, съответно на три години и четири месеца след редукцията с една трета и намаляване на глобата, поради което алтернативното искане в касационната жалба в тази насока не може да бъде уважено. Впрочем съдилищата са проявили достатъчно снизхождение, като не са отчели като допълнително отегчаващо вината обстоятелството, че предходните осъждания на подсъдимия също са за общоопасни престъпления против народното здраве. Действително разпоредбата на чл. 56 НК не допуска обстоятелствата, които законът е взел предвид при определяне на съответното престъпление като извършено при условията на опасен рецидив, да бъдат повторно отчитани при индивидуализацията на наказанието. Забраната обаче се отнася до самия факт и правното значение на предходните осъждания като предпоставка за квалифициране на деянието като опасен рецидив, но не обхваща конкретните особености на предходната престъпна дейност на дееца. Поради това извън приложното поле на забраната по чл. 56 НК остават такива характеристики на предходните осъждания като еднородността на извършените престъпления с настоящата престъпна деятелност, времевата им последователност и устойчивостта на проявеното престъпно поведение, доколкото тези обстоятелства не са елементи от законовите предпоставки за квалифицирането й като „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29 от НК. Когато предходните осъждания разкриват трайна насоченост към извършване на едни и същи или сходни по характер престъпни посегателства, какъвто е случаят с подсъдимия М., това обстоятелство има самостоятелно значение за оценката на степента на обществена опасност на дееца, ерго за индивидуализацията на наказанието в неблагоприятна за него посока. Ето защо, съдилищата са били длъжни, без да отчитат повторно самите осъждания, което действително би било нарушение на чл. 56 НК, да съобразят техните отличителни характеристики в съдържателен план и най-вече обстоятелството, че те се отнасят до еднородни посегателства против здравето на различни лица, което представлява релевантно отегчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест. В този смисъл, претенцията на касатора за подценяване на влошеното здравословно състояние на подсъдимия и процесуалното му поведение, спомогнало за разглеждане на делото в разумен срок, като смекчаващи отговорността обстоятелства, не държи сметка, че спрямо тях с много по-значителна тежест противостои и друго отегчаващо вината обстоятелство, а именно, че М. е извършил процесното продължавано престъпление в изпитателния срок, определен в производството за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което му е било наложено по НОХД №208/2022 г. на ОС – Шумен за държане с цел разпространение на същото високо рисково наркотично вещество (метамфетамин) при идентично квалифициращо обстоятелство - опасен рецидив, при това в двете хипотези на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК (стр.131-136, т.3 от ДП). На следващо място, макар да се отчели като отегчаващо вината обстоятелството, че част от жертвите на извършеното от подсъдимия разпространение на наркотичните вещества са „непълнолетни момичета“, съдилищата не са завишили допълнително наказанието на това основание въпреки значителната тежест на това обстоятелство спрямо смекчаващите такива. Случаят не просто касае засегнати от инкриминираното разпространение на високорискови наркотични вещества лица в детска възраст по смисъла на чл.2 от Закона за закрила на детето („ Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години “.), а такива, които са били далеч от навършване на пълнолетие – съответно Н. Н. К. е била на 16 години, а сестра й В. Н. К. - на 15 години според признатите от подсъдимия факти. В обобщение, независимо, че първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК и подсъдимият в присъствието на професионален защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти и с това е допринесъл за разглеждане на делото в разумен срок, това не позволява при определяне на наказанията да се игнорират правилата за индивидуализация по чл.54 от НК, съответно обективно установените отегчаващи вината обстоятелства с оглед фиксиране на отговорността на дееца в предложените в касационната жалба минимални размери. При отсъствието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при така заявените касационни основания, за да упражни правомощията си в желаната в жалбата насока е необходимо касационната инстанция да констатира, че наложените наказания не съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. В случая нито една от посочените хипотези, съобразно изложените в касационната жалба доводи, не е налице. По отношение на кумулативното наказание глоба в жалбата не са изложени каквито да било данни, подкрепящи оспорването й, поради което същото не следва да се коментира. Всяко от определените на подсъдимия М. наказания (лишаване от свобода и глоба) е значително под предвидения среден размер в закона, поради което не се разкриват признаците за явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5 от НПК. Правилно е преценено от съдилищата, че отсъстват формалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане, а именно - продължителността на наложеното дори след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода надхвърля определения от закона максимум от три години по чл.66 от НК. Отделно от това, предходните осъждания на дееца самостоятелно изключват приложението на посочената разпоредба. По изложените съображения, ВКС приема, че така определените и наложени на подсъдимия наказания лишаване от свобода и глоба, не търпят намеса в желаната от защитата и от подсъдимия посока, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение