Решение № 4708 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2019 г.

Решение № 4708 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на К. Атанасов срещу Решение № 200 от 4.02.2019 г. по адм. д. № 640 по описа на Административен съд – Благоевград за 2018 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие материалния закон и събраните по делото доказателства и необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, свързани с липсата на основания за отказ на търсеното финансиране. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната по жалбата страна - Директор на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на К. Атанасов против Заповед № 03-010-РД/ 201 от 11.07.2018 г. на Директор на областна дирекция ДФ "Земеделие" - Благоевград, с което е отказано финансиране по подаденото от касационния жалбоподател заявление с идентификационен № 01/112/ 10105 от 20.11.2013 г., УРН 611959 за подпомагане по подмярка 112. За да се произнесе, административният орган е приел, че същото е недопустимо за подпомагане, тъй като при окомплектоване на изискуемата документация не е представено ненадлежно издадено от ТД на НАП – София, офис Благоевград удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличието или липсата на задължения на лицето. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбата е отхвърлена като неоснователна и Атанасов е осъден да заплати на административния орган направените по делото разноски в размер на 150 лева. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че на 20.11.2013 г. К. Атанасов е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007- 2013 г. с УРН 611959 и с идентификационен № 01/112/ 10105. Към това заявление е приложил удостоверение изх. № 010201300289749/15.11.2013 г. за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, издадено от ТД на НАП – София. При обработване на заявлението и извършване на проверка на представените документи е установено, че това удостоверение не е издадено от агенцията по приходите. Със Заповед № 03-010-РД/ 657 от 9.06.2014 г. обработката на подаденото от касационния жалбоподател заявление за подпомагане е спряна поради наличието на съмнение за нередност, изразяваща се в липса на достоверна информация по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Изготвена е докладна записка до Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София и сигнал до Върховната касационна прокуратура. С постановление на прокурор при РП – Благоевград от 4.06.2015 г., образуваното срещу Атанасов под № 244 зм-44/2015 г. по описа на ОД на МВР - Благоевград досъдебно производство е прекратено на основание чл. 9, ал. 2 от НК, като е прието, че макар и да са налице данни за извършено от него престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от Наказателния кодекс, деянието е малозначително и от него не са настъпили вредни последици. В хода на това производство е установено, че касационния жалбоподател няма публични задължения. Производството по обработка на заявлението на лицето е възобновено със Заповед № 03-010-РД/ 92 от 11.04.2018 г., като междувременно са депозирани две молби за предприемане на действия в тази насока, входирани на 2.02.2016 г. и 19.03.2018 г. С оспорената пред първоинстанционният съд Заповед № 03-010-РД/201/11.07.2018 г., Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград е отказал финансиране по подаденото от оспорващия на 20.11.2013 г. заявление за подпомагане по подмярка 112 с идентификационен № 01/112/ 10105 с мотив, че същото е недопустимо за подпомагане, тъй като е представено ненадлежно издадено от ТД на НАП – София, офис Благоевград удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличието или липсата на задължения. Като основание за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 9, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Приложение № 3 към чл. 17, ал. 1, и във вр. с чл. 9а, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007- 2013, във вр. с чл. 94, б. "б" от Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002 на Съвета от 25.06.2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет Европейските общности. Заповедта е надлежно съобщена на Атанасов на 23.07.2018 г. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и при съобразяване с приложимите материално правни норми. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за него, подлежащ на оспорване акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните за производството факти и обстоятелства. Изводите на първоинстанционният съдебен състав за законосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо следва да бъдат изцяло споделени. В хода на съдебното дирене е установено, че при подаване на заявлението кандидата не е представил пред административния орган изискуемото по силата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 9 и описано в Приложение № 3 доказателство за липсата на публични задължения към държавата, а това изискване е изрично поставено в разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 на същата, като условие за допустимост на търсеното финансиране. Липсата на задължения от вида на гореописаните, следва да се докаже чрез представяне на нарочен документ, изходящ от компетентния за издаването му орган – в случая ТД на НАП. Информацията следва да е актуална към период, не повече от месец, преди датата на подаване на заявлението за подпомагане - т. 5 от Приложение № 3 към Наредба № 9. Първоинстанционният съдебен състав обосновано е приел, че с подаването на заявлението за кандидатстване по мярка 112, касационния жалбоподател не е представил изискуемия по закон документ. След като е безспорно установено, че представеното Удостоверение с изх. № 010201300289749/15.11.2013 г. за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК не е издадено от длъжностно лице от ТД на НАП – София, офис Благоевград, т. е. представлява неистински документ, негоден да удостовери съдържащата се него информация, то той не е бил в състояние да удовлетвори поставеното изискване за допустимост на търсеното от лицето финансиране. Първоинстанционният съдебен състав правилно е взел предвид обстоятелството, че оспорващият при подаването на заявлението е декларирал, че му е известно определението за "измама", съгл. чл. 1, § 1, б. "а" от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности или бюджети, от или от името на Европейските общности, което включва и "всяко умишлено действие или бездействие, свързано с използването или предоставянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до злоупотреба или нередно теглене или неправомерно намаляване на средства от общия бюджет на Европейските общности. Умишленото неправомерно поведение на лицето е правилно преценено от административния орган като значимо за административното производство, а от там и като основание за отказ на търсеното финансиране. Напълно несъстоятелни са доводите за допуснато от издателя на административния акт нарушение, свързано с неосигуряване на възможност на К. Атанасов да отстрани констатирана нередовност в документите за кандидатстване, както и за липса на мотиви в оспорения пред настоящата съдебна инстанция съдебен акт в тази насока. Поведение, граничещо с престъпление не може да се определи като "нередовност" в документацията, подлежаща на корекция чрез осигуряване на възможност за представяне на допълнителни доказателства за съществуването или не на релевантно за производството обстоятелство, даващо право на финансиране по конкретната програма. Както правилно е отбелязал съда в оспореното решение, в случая не е налице непълнота на изискуемата по закон документация, а представяне на неистински документ, целящ да заблуди решаващия орган за наличието на материално правните предпоставки за отпускане на търсената помощ. Фактическата липса на задължения на лицето към държавата не санира този порок. Напълно неприложима е и цитираната в касационната жалба разпоредба на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 9, тъй като тя /както е посочил и жалбоподателя/ касае изчакване на становище на друг орган "по даден проект", а не становище относно наличието или липсата на извършено от кандидат за подпомагане престъпление, т. е. становището на прокуратурата не е свързано с проекта на Атанасов, а с оценка на поведението му като кандидат по съответната мярка. При така установеното, е възможен единствено извод за поведение на кандидата, което не следва да бъде толерирано по какъвто и да е начин и при тези мотиви издателя на оспорения пред първоинстанционния съд акт, правилно и обосновано е постановил отказ за подпомагане по мярка 112. Сроковете за произнасяне на административния орган са инструктивни и неспазването им не води до незаконосъобразност на приключващия производството акт, поради което доводите на това основание също са напълно неоснователни. Касационният жалбоподател е имал възможност за оспорване на актове, действие или бездействие на администрацията във връзка с депозираното заявление за подпомагане по процесната мярка, но данни или дори твърдения за предприети в тази насока действия по делото липсват. Мотивите за непредприемането им не са предмет на обсъждане в настоящото производство. Решаващия съдебен състав е взел предвид всички събрани пред него доказателства, обсъдил е становищата на страните и е съобразил приложимото материално и процесуално право. Предвид описаното следва да се приеме, че оспорения пред настоящата съдебна инстанция акт е правилен и обоснован. Поради липсата на твърдяните в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, същата следва да се остави без уважение. С оглед изхода на настоящото производство, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната по касационната жалба страна е основателно и следва да се уважи в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховен административен съд, четвърто отделение,