Решение № 887 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10719/2008 г.

Решение № 887 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10719/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Кулата срещу решение от 22.02.2008 г. по ахд № 2810/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "з" състав, с което по жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) е прогласена нищожността на решение № А -131/14.06.2006 г. на Регионалния митнически директор, гр. София и е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 75/19.10.2005 г. на началника на митница Кулата. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу ППСПДВ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - АЕБТРИ, чрез процесуален представител, иска в писмена защита оставяне в сила на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директор на РМД София, не взима становище. Заинтересованата страна - директорът на дирекция ОУИ, гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел за установено, че e извършен внос на "замразен пилешки врат" през 2001 година под покритието на карнет ТИР през митница Кулата. Съдът е приел, че съобразеният с доказателствата по преписката тарифен номер е 0207 14 70 0 "други разфасовки и карантии, годни за консумация, от домашни птици, пресни и охладени", тъй като при последващата проверка се е установило, че стоката е годна за консумация от човек и размерът на митото и ДДС по обжалваното ППСПДВ е съобразен с така посочената тарифна позиция и количеството на стоката. Стоката по процесният ТИР карнет не е представяна в митническо бюро Варна - получаващото митническо учреждение, а на отрязък 2 от ТИР карнета и на служебна бележка № 187 са положени неистински подпис и печат - тоест ТИР карнетът е приключен чрез измама по смисъла на чл. 10, т. 2 от Конвенцията ТИР. Съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР отговорността на гарантиращата асоциация - в случая АЕБТРИ е солидарна с тази на лицата, които дължат митните сборове - превозвач и получател, като с т. 7 е предвидена поредност на търсене на отговорността. Вземанията могат да се предявят срещу гарантиращата асоциация съгласно ТР № 3/2003 на ОС на ВАС само след изчерпване на възможността за изпълнение на задълженията на осъществяващите вноса лица. В случая обжалваното ППСПДВ е издадено преди изчерпване на тези възможности - срещу превозвача е образувано изпълнително производство, по което има частично събиране на дължимите суми и същото е все още висящо, а получателят на стоката, който е удостоверил получаването и върху ЧМР, изобщо не е търсен. Предвид изложеното ППСПДВ срещу АЕБТРИ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Решението на директора на РМД е постановено след като мълчаливо потвърденото ППСПДВ е било обжалвано пред съда - в нарушение на чл. 121, ал. 6 ДПК (отм.) вр. чл. 211к от ЗМ, поради което е нищожно. Единствените относими към мотивите на решението оплаквания на касатора са тези, свързани с поредността по чл. 8, т. 7 от КТИР. Издаването на ППСПДВ срещу превозвача, образуване на изпълнително производство срещу него и събиране на част от сумите, не представлява изчерпване на възможностите за изпълнение. При изчерпване на тези възможности публичният изпълнител прекратява производство на основание чл. 187, ал. 1, т. 4 от ДПК (отм.), което в случая не е направено. Касаторът не излага и никакви доводи срещу извода на съда, че в случая са налице доказателства за получаване на стоката от получателя, който не е търсен и отговорността му не е ангажирана. При така установените факти правилно е приложена нормата на чл. 8, т. 7 от КТИР, като е съобразено и ТР № 3/2003 на ОС на ВАС - последното задължително за съдилищата. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора. ответникът по касационна жалба - АЕБТРИ не е представил доказателства за направени разноски за касационната инстанция, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение