Решение № 189 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2013 г.

Решение № 189 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП) против Решение № 502/4.03.2013 г., постановено по адм. д. № 3024/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, II-ри състав. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Атра Експорт" ООД чрез адв. Мариянка Лулчева оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание, в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на настоящето обжалване е Решение № 502/4.03.2013 г., постановено по адм. д. № 3024/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, II-ри състав, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161107084/31.05.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 1133/31.08.2012 г. на Зам. Директора на Д "ОУИ"- Пловдив, с който на "Атра Експорт" ООД в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 05.2010 г. - м. 11.2011 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на общо 8 447.98 лева, ведно с лихвите за просрочие в размер на 1 583.13 лева. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 746.85 лева по фактури № 44508/28.05.2010 г. и № 44558/31.05.2010 г., издадени от "Лизингова къща София лизинг" ЕАД във връзка със закупен на лизинг лек автомобил и платен аванс за него и в размер на 701.13 лева по фактури, издадени от "Лукойл България" във връзка със закупено гориво, ведно с лихви за просрочие в размер на 1 583.13 лева. За да отмени РА, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора законосъобразно е приел позоваването на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС от страна на приходната администрация, за да откаже право на данъчен кредит, за неправилно. Съдът е приел РА за незаконосъобразен, поради наличието на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът оспорва обосноваността на направените от съда правни изводи относно наличието на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Касационните оплаквания са неоснователни. Правилни и обосновани са изводите на съда относно действителността на издадения РА, липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка по спора въз основа на която е направил фактически изводи, които не са спорни между страните. Спорни са правните изводи относно това налице ли е пречката по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във вр. с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. "Атра Експорт" ООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 25.01.2010 г. В ревизионното производство е представен договор за доставка № 20424/26.05.2010 г., сключен между "Лизингова къща София Лизинг" ЕАД-изпълнител и "Атра Експорт" ООД- възложител с предмет на договора доставка на товарен автомобил "Пежо 3008, REMIUM", 2.0 HDI/150FAP 86 5PL N1. Представен е и договор за лизинг № 20447/27.05.2010 г., сключен между "Лизингова къща София Лизинг" ЕАД-лизингодател и "Атра Експорт" ООД- лизингополучател, по силата на който страните констатират, че в изпълнение задълженията си по договора за доставка, лизингодателят е придобил от производителя или неговият официален представител за България лизинговото имущество-автомобил "Пежо 3008, REMIUM", 2.0 HDI/150FAP 86 5PL N1 на стойност 25 143.83 EUR. Издадени са 2 бр. фактури № 44508/28.05.2010 г. и № 44558/31.05.2010 г. от "Лизингова къща София лизинг" ЕАД е за покупка на нов автомобил и платен аванс за него. За периода м. 05.2010 г. - м. 11.2011 г. "Лукойл България" и издало фактури за закупено гориво с начислен по тях ДДС общо в размер на 701.13 лева. Представено е свидетелство за регистрация на товарен автомобил Пежо 3008, брой места 4+1, с рег. № СА 1278 РН, категория N1. Според обясненията на ревизираното лице, автомобилът е закупен за да се използва в дейността на дружеството. Според ревизиращите органи съгласно легалното определение по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС процесният автомобил е лек, тъй като е с брой места 4+1 и не е предназначен за превоз на товари. Позовал се е на разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. При определяне типа на автомобила се е позовал на Комбинираната номенклатура на ЕС, съгласно която превозните следства, които са предназначени за превоз на пътници и на товари се квалифицират в позиция 8703-пътнически и товаропътнически. Приел е, че процесния автомобил не може да се класифицира по позиция 8704 - автомобили за превоз на стоки. Поради това е прието, че ревизираното лице неправомерно е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 8 447.98 лева, от които 7 746.85 лева, за покупка на автомобил и платен аванс за него и 701.13 лева за закупено гориво с процесните фактури, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС е отказано на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно и обосновано, постановено е при изяснена фактическа обстановка, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Правилно административният съд е приел, че процесният автомобил не е лек, а е товарен автомобил. Понятието лек автомобил има легално определение § 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно което "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е съобразил, че случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата - легално определение. Видно от свидетелството за регистрация процесният автомобил е регистриран, като товарен от категория N1. Това доказателство е съобразено от съда, още повече, че талонът за регистрация на автомобила съставлява официален документ, който не е оспорен от ответника по делото. Настоящият състав намира, че неоснователно е позоваването от страна на Д "ОУИ" Пловдив на обстоятелството, че автомобилът не отговаря на критериите на "Комбинирана номенклатура" на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаро-пътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Според настоящият състав процесното МПС е от категория N1-моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари и същото е закупено в България и следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. Поради така изложените съображения, правилен е извода на административния съд, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради това че е придобит лек автомобил. Първоинстанционното решение, с която е отменен РА, досежно непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 8 447.98 лева, ведно с прилежащи лихви е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 650 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение