Решение № 672 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2152/2008 г.

Решение № 672 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2152/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). З. и п. к. "Л" АД гр. С. е обжалвала решението на Апелативния съд в гр. П. от 04.01.2008 г. по гр.д. № 979/2007 г. с което е оставено в сила решението на Кърджалийския окръжен съд от 06.03.2007 г. в "обжалваната част". А тази част е била следната: С решението си от 06.03.2007 г. по гр.д. № 398/2006 г. Кърджалийският окръжен съд осъдил Ф. Ф. С. да заплати на Т. К. Ю. и на И. Х. Ю., двамата от с. Ж. община К. по 10 000 лева представляващи обезщетение за претърпени от непозволено увреждане неимуществени вреди и направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете им в размер на 80 лева. По това дело Застрахователната и п. к. "Л" АД гр. С. е участвала като трето лице-помагач на ответника Ф. Ф. С. и в това си качество обжалва въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. В касационната си жалба твърд, че решението на Апелативния съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение при следното: Оплакванията са неоснователни. В касационната жалба пространно са развити оплаквания за това, че решаващият съд не се съобразявал с исканията по т.н. "задочна" защита на третото лице-помагач. Негов представител не се е явявал нито при първоначалното разглеждане на спора пред Кърджалийския окръжен съд, нито пред Пловдивския апелативен съд. Кореспонденцията от София е била по факс и изпратена по пощата писмена защита. По направените искания за допускане на нови авто-техническа и съдебно медицинска експертизи въззивният съд се е произнесъл с отделно определение-не ги е допуснал, като е приел, че механизмът на станалото автотранспортно произшествие е бил изяснен по н.о.х.д. № 49/2006 г. на Кърджалийския окръжен съд. По това дело е била приета и причината за смъртта на И. Т. Касим - в резултат на автомобилната катастрофа станала на 22.10.2002 г. в гр. К. при която водачът Ф. Ф. С. на лек автомобил марка "Форд-Сиера" сд.к.н. К *, собственост на Ф. Ф. С., нарушавайки правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДП и чл. 21, ал. 1 ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на И. Т. Касим-т..е. всички елементи на непозволеното увреждане са били изяснени и установени с влязла в законна сила присъда - в случай със споразумение от 15.02.2006 г. Законосъобразно - чл. 222, ал. 1 ГПК - както Кърджалийският окръжен, така и Пловдивския апелативен са, са приели че по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, гражданският съд, разглеждащ последиците от непозволеното увреждане, не може да се произнася повторно- по тези въпроси е налице т. нар. "ре сю диката"- пресъдено нещо" и тази присъда или споразумение са задължителни за него. Следователно, излишно е било назначаването и изслушването на техническа и медицинска експертизи. Съгласно чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.) пред въззивния съд са били допустими само нови доказателства. Върховният касационен съд в Т. Р. № 1/2000 г. - т. 6, ал. 2 е посочил че "Нови доказателства са тези, които са релевантни за изхода на делото и за пръв път се иска тяхното допускане пред въззивната инстанция. Те могат да бъдат за твърдени, но недоказани от страната факти пред първоинстанционния съд, както и за нови обстоятелства. Нови доказателства ще бъдат и поисканите пред първата инстанция, но недопуснати от съда макар, че са били допустими и относими към изхода на делото, а така също допуснати, но несъбрани от него не по вина на поискалата ги страна." В конкретния случай, нито техническата експертиза, нито медицинската са били допустими, тъй като механизмът на станалото автопроизшествие и причините за смъртта на наследодателя на ищците са били установени и като елементи от фактическия състав на наказателно правната норма, не могат да се преразглеждат от гражданския съд. Несъстоятелно е оплакването за допуснато процесуално нарушение, водещо до отмяна на съдебния акт, за това че въззивният съд не "предоставил копия от протоколите на проведените съдебни заседания". Такова задължение съдът няма-да изпраща служебно или по искане на някоя от страните по пощата препис от протокола на съдебното заседание. Несъстоятелни са оплакванията и за завишени размери на присъдените обезщетения от родителите за претърпените от смъртта на сина им, неимуществени вреди. Той е починал на 49 годишна възраст и те като възрастни хора са имали най-голяма нужда от него именно в този период от живота си - над 79 г. и над 70 години. Определените обезщетения от по 10 000 лева са съобразени с конкретния случай и с общо приетите критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не отговаря на данните по делото твърдението, че без писмени доказателства Кърджалийският окръжен съд конституирал като трето лице- помагач застрахователя ЗК "Л". На стр. 24 по гр.д. № 398/2006 г. на Кърджалийския окръжен съд е приложен договор за сключване на застраховка "гражданска отговорност"именно със ЗК "Л" АД гр. С. и срокът на действие е бил до 24 часа на 29.11.2005 г. (застрахователното събитие е настъпило както се посочи по-горе на 22.10.2005 г., а следващото наименование на Акционерното дружество "Л" вече е било "З. и п. к. "Л" със седалище гр. С.. удостоверението на СГС от 15.12.2006 г.) Вярно е че е имало твърдения за съпричиняване от страна на починалия И. Т. К., но след като по делото не е имало никакви доказателства за това, правилно Пловдивският апелативен съд не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В заключение, не са налице основанията за отменяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. Като правилно постановен съдебен акт, то следва да остане в сила. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд