Решение № 6513 от 19.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на МИБ - Трейдинг ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника адвокат Г. Николов, против решение 1/14.02.2023 г., постановено по адм. дело 180/2022 г. по описа на Административен съд Габрово, с което отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) Р-04000721003232-091-001/17.12.2021 на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Велико Търново, в частта потвърдена с решение 42/03.05.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Велико Търново при ЦУ на НАП, с която на дружеството са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периода от 24.07.2018 г. до 31.07.2019 г. в размер на 9232,83 лв. и лихви в размер на 2727,79 лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено. Счита, че РА е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В него, както и в ревизионния доклад (РД), фактите са изложени лаконично, без анализ на събраните документи. Намира нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС за неприложима, тъй като в разглеждания двумесечен срок е била извършена само една доставка. Счита, че възраженията му са подкрепени от извършената по дело съдебно-счетоводна експертиза, а първоинстанционният съд се е позовал на практика на ВАС в противовест на неговите твърдения. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, чрез юрисконсулт Т. Лазаров, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира същата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С ревизионния акт в частта му, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са установени задължения за ДДС за периода 24.07.2018 г. 31.07.2019 г. в размер на 9232,83 лв. и лихви в размер на 2727,79 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел установеното в хода на ревизията, че основната дейност на МИБ - Трейдинг ЕООД е търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Тя е извършвана в три магазина под наем в [населено място], [населено място] и [населено място] и два в [населено място] с регистрирани 8 бр. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП). За 2018 г. дружеството подало годишна данъчна декларация (ГДД) с посочени нетни приходи от продажби в размер на 49 156,93 лв., при отчетени с ЕКАФП и регистрирани в НАП продажби в размер на 71 156,93 лв. Недекларираната сума на приходите от продажби възлиза в размер на 22 000,00 лв. За 2019 г. с ГДД са декларирани нетни приходи от продажби в размер на 41 247,66 лв., при отчетени с ЕКАФП и регистрирани в НАП продажби в размер на 42372,82 лв. Недекларираната сума на приходите от продажби за тази година възлиза на 1125,16 лв. След покана МИБ - Трейдинг ЕООД подало коригиращи декларации. Органите установили, че към 30.06.2018 г. ревизираното дружество е достигнало изискуемия облагаем оборот от 51 103,42 лв., в резултат на което за него е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС. През м.август 2019 г. оборотът за последните 12 последователни месеца намалял на 49 153,22 лв. и за дружеството е отпаднало основанието за задължителна регистрация. Констатирано е още, че съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС в приложимата редакция, МИБ - Трейдинг ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 09.07.2018 г., заради установеното от решаващия орган, че 07.07.2018 г. е събота и тази дата погрешно е приета в РА. Въз основа на разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, органите по приходите са установили, че търговецът е следвало да начислява ДДС за извършените от него доставки, въз основа на което са определили дължимия ДДС за периода от 24.07.2018 г. деня след изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, във връзка с установената от директора на ОДОП грешка, до 31.07.2019 г., когато са отпаднали основанията за регистрация по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице след собствен анализ на приложените по преписката счетоводни документи също е установило дължимост на вменените данъчни задължения на дружеството. Заключението на в.л. И. Цонева в нито една своя част не подкрепя направените от МИБ - Трейдинг ЕООД възражения, обратно на твърденията в касационната жалба. След анализ на събраните доказателства и заключението на експерта, първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят изводите на ревизиращия екип. Отчел е, че жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи констатациите в РА. Съдът е направил преглед на приложимата нормативна уредба, обсъдил е възраженията на МИБ - Трейдинг ЕООД и в обобщение е извел заключението, че РА в оспорената му част е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е постановено след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Подробно са разгледани и обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. По делото липсва спор относно фактите, същите правилно са установени и възпроизведени от първоинстанционния съд в съответствие със събрания доказателствен материал, противно на бланкетно посоченото в касационната жалба. По делото е безспорно установено, че ревизираното лице е достигнало изискуемия тогава облагаем оборот от 50 000 лв. за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, към 30.06.2018 г. в размер на 51 103,42 лв., поради което МИБ - Трейдинг ЕООД е следвано за подаде заявление за регистрация в 7 - дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, т. е. до 09.07.2018 г. Предвид обстоятелството, че дружеството не е подало заявление за регистрация по чл. 96 ЗДДС, правилно е приложена разпоредбата на чл.102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, а не сочената от касатора норма на чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Последната действително е неотносима, тъй като касае определяне на данъчните задължения в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС оборотът да е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, какъвто не е настоящият случай. Първоинстанционният съд правилно е приел, че елементите от фактическия състав на приложимата хипотеза на чл. 96, ал. 1 ЗДДС (ред. ДВ, бр. 96 от 2019 г.), са безспорно установени в хода на ревизията. Съгласно нея всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Предвид съдържанието на цитираната разпоредба и безспорно установените факти между страните, правилно в обжалваното съдебно решение е прието, че законосъобразно с РА на дружеството е определено задължение за ДДС за периода след изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до момента, когато са отпаднали основанията за регистрация. Този извод следва от несъмнено установеното, че към 30.06.2018 г. дружеството е реализирало облагаем оборот над 50 000 лева и за него е възникнало задължение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 09.07.2018 г. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация е дължим ДДС, чийто размер се определя по правилата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и се установява с РА. Приложимите материалноправни норми са тълкувани стриктно от приходните органи, като в съответствие с тях дължимият данък е определен от датата, на която е надвишен оборотът, до датата на която дружеството е дерегистрирано от органа по приходите. Противно на възраженията на касатора, при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав не установи допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство. Няма установени в РА и РД допуснати нарушения на материалния закон. Единствената допусната неточност досежно датата на която е трябвало да се подаде заявлението за регистрация 09.07.2018 г. вместо 07.07.2018 г., е коригирана от директора на ОДОП. Не може да бъде споделено възражението, че фактите в РА и РД са изложени лаконично и без анализ на доказателствата. Не само ревизиращите органи, но и съдът са извършили проверка на доказателствата. Въз основа на техния анализ и заключението по съдебно-счетоводната експертиза решаващият състав мотивирано е приел установената фактическа обстановка. В решението си той не се е позовавал на практика на ВАС, а и касаторът също не е основавал възраженията си на такава. Като е достигнал до извода, че РА в потвърдената част, с която са установени задължения по ЗДДС е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1200 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и аналогия с чл. 9, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като юрисконсулт Т. Лазаров е изготвил само отговор по касационна жалба без да осъществи процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение