Решение № 5054 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13420/2020 г.

Решение № 5054 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13420/2020 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" В., подадена от процесуалния си представител Д. О. срещу Решение № 1419/06.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1754/2020 г. на Административен съд - В., с което Дирекция "Инспекция по труда" В. е осъдена да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването пред съда на Наказателно постановление (НП) № 03-008169/21.07.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" В. и процесуално представителство по НАХД № 4988/2018 г. по описа на Районен съд - В. и по КАНХД № 1077/2019 г. по описа на Административен съд - В.. В жалбата изразява доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. Счита, че в случая не е налице отменен административен акт по АПК, а такъв по ЗАНН, поради което не са налице кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество на спора. Ответникът – "Дио Трейд" ЕООД, със седалище и адрес гр. В., в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. М. изразява становище за нейната неоснователност и моли решението като правилно да се потвърди. Претендира заплащане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е уважил предявения от "Дио Трейд" ЕООД против Дирекция "Инспекция по труда" В. иск за сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, а именно - извършени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването пред съда на Наказателно постановление (НП) № 03-008169/21.07.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" В. и процесуално представителство по НАХД № 4988/2018 г. по описа на Районен съд (РС) - В. и по КАНХД № 1077/2019 г. по описа на Административен съд (АС) - В.. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 325 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 445/11.03.2019 г. по НАХД № 4988/2018 г. по описа на РС – В. е отменено процесното наказателно постановление. Решението на РС - В. е потвърдено с Решение № 1175/13.06.2019 г. по КНАХД № 1077/2019 г. по описа на АС - В.. Установено също от съда е, че за осъществената в производството пред РС - В. и АС - В. адвокатска защита, ищеца е заплатил в брой адвокатско възнаграждение на адв. Д. М., сумата в размер на 600 лева, общо за двете съдебни инстанции, съгласно представен в производството пред административния съд бланков Договор за правна защита и съдействие, (л. 17 от КНАХД № 1077/2019 г. на АС - В.) на 13.05.2019 г., като същата е изплатена изцяло в брой. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, поради което е приел иска за основателен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение на РС – В. е отменено НП № 03-008169/21.07.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" В., с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на ответника по касационната жалба е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност на държавен орган. В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред АС - В. е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, пред двете съдебни инстанции и подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Неоснователни са направените от касационния жалбоподател доводи за липса на задължителните предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд не споделя тези доводи, поради следното: Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. В този смисъл доказателствата сочат, че ответникът по касационната жалба е представил изискуемият договор за правна защита и съдействие, с пореден бланков номер на него за заплащане на адвокатското възнаграждение, (заплатено изцяло в брой в деня на подписването на договора) относно воденото съдебно производство за отмяната на административния акт - наказателно постановление. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените съдебни разноски, но доказателства за извършването им (списък на разноските по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие) не са представени пред настоящата касационна инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1419/06.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1754/2020 г. по описа на Административен съд – В.. Решението е окончателно.