Решение № 15580 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2011 г.

Решение № 15580 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Доктор Яким Якимов" гр. Левски, действащ чрез пълномощника адв. Димова, против решение № 37 от 31.01.2011 г., постановено по административно дело № 814 по описа за 2010 г. на Административен съд - Плевен, с което е: 1) отхвърлена жалбата на ЕТ "Доктор Яким Якимов" срещу писмена покана за възстановяване на суми изх. № 29-05-3263/20.08.2010 г. по описа на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Плевен; 2) ЕТ "Доктор Яким Якимов" е осъден да заплати на РЗОК - Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението и на писмената покана и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Плевен, чрез процесуалния си представител юрк. Владинска оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли тя да се отхвърли. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, чието отхвърляне предлага, и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от повереника на касатора пороци, наличието на които би обусловило касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от ЕТ "Доктор Яким Якимов" гр. Левски писмена покана с изх. № 29-02-3263/20.08.2010 г. на директора на РЗОК - Плевен за възстановяване от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ на неоснователно получени от него суми в размер на 769.43 лв. вследствие на превишение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2010 г. Решението на Плевенския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в мотивите на проверяваното решение е прието, че процесната писмена покана е материално законосъобразна, издадена в предписаната от закона форма (в това число е мотивирана) от компетентен административен орган в кръга на правомощията му, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по договор с НЗОК, са определени с протокол към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти (РС) за първото тримесечие на 2010 г. От данните по делото е видно, че лечебното заведение с назначените медико-диагностични изследвания бл. МЗ-НЗОК № 4 е превишило определените му РС за процесния период извън допустимото превишение от 15 %, като стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е в размер на 769.34 лв., който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми (чиято формална доказателствена сила не е опровергана), послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което тези суми подлежат на връщане от касатора. Винаги когато изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените превишения, следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК по реда на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, при спазване на предвидената процедура в чл. 76а от същия закон. Не може да бъде споделено възражението на касаторовия повереник, че доверителят му не следва да съобразява поведението си с определения му регулативен стандарт. Неотносими към предмета на делото са развитите в касационната жалба съображения, релевиращи незаконосъобразност на решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК за приемане на правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Цитираните правила, както и определените по техния ред регулативни стандарти за всеки изпълнител на медицинска помощ, не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производството по оспорване на писмена покана, издадена за събиране на неоснователно изплатени суми от бюджета на НЗОК. В тази връзка, предвид уредбата на § 6 от ПЗР на визираното решение на УС на НЗОК, неоснователно се явява и касаторовото възражение, за несвоевременно узнаване на регулативните стандарти от изпълнителя на медицинска помощ. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба, няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,