Решение № 49 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2021 г.

Решение № 49 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. С решение № 9 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 767/2020 г. на Сливенски окръжен съд е потвърдено решение № 260110 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 5225/2019 г. на Сливенски районен съд, с което е постановено: 1 отхвърляне на предявения от жалбоподателката против Е. Г. К. установителен иск за собственост по завещание и наследство върху девет недвижими имота, подробно описани в исковата молба; 2 отхвърляне на предявения от Е. Г. К. против Е. П. Б. инцидентен установителен иск за неистинност на документ - саморъчно завещание, представено от ищцата; 3 обявено е за нищожно на основание чл. 42, б. "б" във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчно завещание на И. П. Д. в полза на Е. П. Б. относно цялото му имущество, като неотговарящо на изискванията на закона за форма поради наличие на две дати в него - 05.07.2007 г. и 07.07.2007 г. С решение № 260134 от 30.06.2021 г. по същото дело Сливенски окръжен съд е оставил без уважение молбата на Е. П. Б. за допълване на решението от 20.01.2021 г. чрез произнасяне по предявения от нея евентуален иск за установяване правото й на собственост върху същите имоти на основание наследяване по закон. Срещу двете решения са подадени касационни жалби от ищцата Е. П. Б. С определение № 45 от 09.02.2022 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на решението от 20.01.2021 г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на решението от 30.06.2021 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, по правния въпрос: налице ли е непълнота на решението когато в исковата молба са изложени фактически обстоятелства, че ищцата е собственик на основание наследяване по закон като преживяла съпруга и въз основа на универсално саморъчно завещание, и е формулиран петитум за установяване правото на собственост "по завещание и наследство"; в диспозитива на първата инстанция е посочено, че отхвърля иска на основание "завещание и наследство", а въззивният съд се е произнесъл само по претенция за собственост, основана на универсално саморъчно завещание. Жалбоподателката Е. П. Б. моли за отмяна на решението. Счита, че в исковата й молба са заявени твърдения и за собственост по наследство по закон, по които съдът не се е произнесъл. Ответникът по жалбата Е. Г. К. я намира за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявен от Е. Б. установителен иск за собственост на девет подробно описани недвижими имоти в землището на [населено място] и [населено място], които ищцата счита, че притежава по "завещание и наследство" от И. П. Д., неин съпруг, починал на 16.09.2015 г. Изложено е в исковата молба, че ищцата е наследник като преживяла съпруга и от брака нямат деца, както и че в нейна полза е съставено саморъчно завещание от 07.07.2007 г. за цялото имущество на наследодателя. Ответникът, който е племенник на наследодателя, се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на спорните имоти въз основа на съставено в негова полза саморъчно завещание от 17.02.2007 г., което също има универсален характер. При тези твърдения е поискано признаване, че ищцата е собственик "по завещание и наследство" на описаните недвижими имоти. От страна на ответника е предявен инцидентен установителен иск за установяване неавтентичност на саморъчното завещание в полза на ищцата и втори инцидентен установителен иск за нищожност на саморъчното завещание поради неспазване на предвидената в закона форма поради наличие на две дати - 05.07.2007 г. и 07.07.2007 г. В отговора на исковата молба ответникът приема, че ищцата основава правото си на собственост на наследяване по закон като преживяла съпруга и на саморъчно завещание; счита, че предвид продължителността на брака делът й като наследник по закон е 1/2 от имуществото. С отговора си на предявените инцидентни искове ищцата предявява възражение за нищожност на завещанието, от което се ползва ответника, поради неспазване на законовата форма предвид наличието на две дати в него - 17.02.2007 г. и 117.02.2007 г. Автентичността на двете завещания е безспорно установена в първоинстанционното производство. Спорът е съсредоточен върху това дали завещанията отговарят на изискванията на закона за форма, като наведеният порок и за двете завещания касае датата. Първоинстанционният съд е приел, че завещанието в полза на ищцата е нищожно поради наличие на две дати в него. По отношение на завещанието, от което се ползва ответника, е приел, че то отговаря на законовите изисквания за форма в чл. 25, ал. 1 ЗН, както и че ищцата не е доказала възраженията си нищожност и унищожаемост на това завещание. Поради това и е отхвърлил предявения от нея установителен иск за собственост и е отказал да отмени констативния нотариален акт, издаден на ответника. В постановения диспозитив е посочил, че отхвърля предявеният от ищцата иск за собственост "по завещание и наследство". Въззивният съд е приел, че предявеният от ищцата иск се основава на наследствено правоприемство с източник универсално саморъчно завещание. Потвърдил е изводите на първата инстанция, че саморъчното завещание с бенифициент ищцата съдържа две дати, при което е нарушена формата за действителност и завещателното разпореждане е нищожно. По-нататък съдът е разгледал възражението на ищцата за нищожност на по-рано съставеното завещателно разпореждане в полза на ответника, също поради неспазване на предвидената в закона форма относно датата. За разлика от първоинстанционния съд е приел, че това завещание също е нищожно поради наличие на две дати в него. При тези съображения Сливенски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като отново е посочил, че ищцата претендира признаването си за собственик само по завещание и тази претенция е неоснователна. Допълнил е, че ако се претендира евентуално признаване на права на основание наследяване по закон, то нищожността на завещанието в полза на ответника, макар и призната само в мотивите на съдебния акт, би могла да й осигури защита до размера на квотата й по ЗН, но такъв иск не е предявен. В отговор на поисканото от ищцата допълване на съдебния акт в решението от 30.06.2021 г. Сливенски окръжен съд е приел, че в исковата молба липсва претенция за признаване право на собственост на основание наследяване по закон; такова произнасяне не е направено от първоинстанционния съд, нито от въззивния. Ако е налице пропуск, то той не е на въззивния съд, който не може да осъществи контрол на липсващ диспозитив, а на първоинстанционния съд, който би следвало да допълни решението си и едва след това окръжният съд да осъществи функциите си като въззив. По тези съображения съдът е счел, че не е налице пропуск да се произнесе по предмет, включен в рамките на въззивното обжалване. По основанието за касационно обжалване. Поставеният за тълкуване правен въпрос е: налице ли е непълнота на решението когато в исковата молба са изложени фактически обстоятелства, че ищцата е собственик на основание наследяване по закон като преживяла съпруга и въз основа на универсално саморъчно завещание, и е формулиран петитум за установяване правото на собственост "по завещание и наследство"; в диспозитива на първата инстанция е посочено, че отхвърля иска на основание "завещание и наследство", а въззивният съд се е произнесъл само по претенция за собственост, основана на универсално саморъчно завещание. Въпросът следва да получи положителен отговор. Съдебното решение е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК когато не обхваща целия спорен предмет - когато не е формирана воля на съда по част от спорното право (ако то е делимо), по някой от съединените искове или по допълнителните искания, каквито са тези за лихви и плодове. При изложени в исковата молба твърдения за собственост въз основа на универсално саморъчно завещание, както и за собственост по наследяване по закон - като преживял съпруг, то следва да се приеме, че са предявени две основания за собственост - главно и евентуално. В тази хипотеза съдът, ако отхвърли главното основание, е длъжен да разгледа и да се произнесе по евентуалното такова. След като първоинстанционното решение съдържа произнасяне по двата иска, а във въззивното решение е разгледано само главното основание за собственост, като е потвърдено отхвърлянето му, то въззивният акт е непълен и подлежи на допълване. По касационната жалба. При горното разрешение допуснатото до касационно обжалване решение на Сливенски окръжен съд, постановено по реда на чл. 250 ГПК, се явява неправилно. Както бе посочено по-горе, въпреки известната непрецизност в изразяването, исковата молба на ищцата съдържа твърдения за собственост на две основания - едното главно, другото евентуално. Наличието на тези две основания е възприето от ответника по иска в дадения отговор, където той изрично е посочил полагащата й се квота като наследник по закон според продължителността на брака. Второто основание е възприето и от първоинстанционния съд, който след като е счел, че ищцата не е собственик по завещание, е достигнал до извод, че не е собственик и като наследник по закон, предвид валидното завещание в полза на ответника. В тази хипотеза за въззивния съд след потвърждаване на изхода по главния иск /за наследяването по завещание/ е възникнало задължение да се произнесе по евентуалния иск, което той не е сторил. Още повече, че при формирания от него различен извод - за нищожност и на саморъчното завещание, от което се ползва ответника, то са променени предпоставките, релевантни за основателността на евентуалния иск, основан на наследяване по закон. Поради това решението от 20.01.2021 г. е непълно и следвало да бъде допълнено чрез произнасяне и по второто наведено основание за собственост. При тези изводи решението от 30.06.2021 г., с което е оставено без уважение искането за допълване на решението от 20.02.2021 г., следва да бъде отменено. Тъй като се касае до евентуален иск, който изобщо не е разгледан от въззивната инстанция, то спорът не би могъл да бъде решен по същество от настоящия съд, а делото следва да се върне въззивния съд за ново разглеждане чрез произнасяне по евентуалния иск за собственост, основан на наследяване по закон. Разноските за настоящето производство следва да се присъдят с въззивния акт в зависимост от изхода на спора и по двата иска. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 260134 от 30.06.2021 г. по гр. д. № 767/2020 г. на Сливенски окръжен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане на искането по чл. 250 ГПК за допълване на решението от 20.01.2021 г. Решението е окончателно.