Решение № 4837 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14232/2011 г.

Решение № 4837 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14232/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на началник сектор София при РДНСК Югозападен район против решение № 3699/22.07.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 780/2011 г., с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЗР-102/29.12.2010 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: Едноетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ № 405, к. л. № Б-15-4-В, извън регулация, землището на кв. Гниляне, гр. Нови искър, ул. Бачо киро № 30 и РДНСК ЮЗР е осъдена да заплати на Антонина Лорант сумата от 1860 лв-разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а присъдените разноски като прекомерни съобразно фактическата и правна сложност на делото. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответницата Антонина Димитрова Лорант оспорва жалбата. Ответниците Даниела Димитрова Димитрова и Костадин Димитров Александров писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна-издадена при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на задълженията за изясняване обстоятелството за законността и търпимостта на строежа и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат, при следните мотиви: Нормата на § 16 ПР на ЗУТ е императивна. Както административният орган, така и съдът имат задължение да установят дали незаконният строеж е търпим по силата на посочената норма поради забраната за премахването му, ако има такова качество. След като административният орган не е установил посоченото обстоятелство, това е следвало да направи съда. Последният не може да приеме в мотивите си, че спорното обстоятелство е останало неизяснено и поради това административният акт подлежи на отмяна. Съдът има служебно задължение да изясни всички обстоятелства и факти, които имат значение за правилното решаване на делото- чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. По делото е установено, че процесната сграда е извършена през 1954-1955 г. без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, поради което е незаконна- чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Липсва акт за узаконяване, поради което следва да се приеме, че процедурата за такова започнала през 1974 г. и въз основа на проект за заснемване на жилищната сграда, одобрен от компетентните органи, е приключила с влязъл в сила мълчалив отказ. Одобряването на проект-заснемване за узаконяване обаче е индиция, че строежът е допустим по разпоредбите, които са действали по времето на извършването му. Това дава основание строежът да се определи като търпим според § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и неподлежащ на премахване, а заповедта, която разпорежда такова за незаконосъобразна и подлежаща на отмяна. Правилното като резултат решение следва да остане в сила. Решението е правилно и в частта за разноските, тъй като до съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, няма направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за намаляването им като прекомерни съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а съдът може да присъди по-нисък размер на разноските само по искане на страната в тежест на която се възлагат, не и служебно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,