Решение № 12678 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Костадинов с постоянен адрес в гр. Костинброд, чрез представител по пълномощие адв. Г. Вълканов от Адвокатска колегия Кюстендил. Заявеното искане е с правно основание чл. 239, т. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила Решение 421/16.01.2023 год., постановено по адм. дело 7339/2022 год. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение, с което е оставено в сила Решение 607/16.06.2022 год., постановено по адм. дело 95/2022 год. по описа на Административен съд София-област. Фактическото основание за така формулираното искане е твърдение за откриване на нови обстоятелства от съществено значение за делото, свързани с невъзможността от лично изслушване на уволнения служител на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 год. на министъра на вътрешните работи от страна на административния орган, поради поставянето му в самоизолация в домашна среда за периода от 11.01.2022 год. до 21.01.2022 год. Твърди се, че въпросните нови обстоятелства са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на В. Костадинов като страна по делото (касационен жалбоподател) по обективни причини. Заявено е също, че с Решение рег. 8121104-256/26.07.2023 год. по описа на дирекция Правно-нормативна дейност при МВР е предоставен достъп до обществена информация. От съдържанието на това решение се установява, че за периода от 01.01.2022 год. до 31.01.2022 год. в МВР няма регистрирана заповед за заместване на министъра на вътрешните работи Б. Рашков от негов заместник-министър С. Темелакиев или друго подчинено лице. По мнение на искателя, така предоставената обществена информация пряко противоречи на събрани по делото доказателства, в т.ч. писмени бележки на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи и приложени по делото медийни публикации, съгласно които, министърът на вътрешните работи Б. Рашков за периода от 11.01.2022 год. до 21.01.2022 год. се е намирал в домашна среда, като се е самоизолирал, поради участието му в проведен Консултативен съвет по национална сигурност, проведен при Президента на Република България на 10.01.2022 год. Твърди се, че това обстоятелство е поставило министъра на вътрешните работи в обективна невъзможност да се яви на работното си място и да уважи направеното искане за изслушване на В. Костадинов преди да бъде издадена заповед за дисциплинарно наказание. В заключение, в искането са развити аргументи, че в решението за предоставен достъп до обществена информация се съдържат нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на Костадинов, като страна в съдебното производство. Формиран е извод, че административният орган е представил фактически доводи за невъзможност за лично изслушване на уволнения служител в нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция 8121з-877/06.07.2021 год., поради поставяне на министъра в самоизолация в периода 11.01.2022 год. до 21.01.2022 год., които фактически доводи се оборват от съдържанието на решението за достъп обществена информация, че няма заповед за заместване на министъра от негов заместник-министър или друго подчинено лице, т.е. административният орган е можел да изслуша служителя, преди да се издаде заповедта за дисциплинарно наказание. В съдебно заседание, искателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Г. Вълканов поддържа искането по изложените доводи и аргументи. Формулира искане за отмяна на влязлото в сила Решение 421/16.01.2023 год., постановено по административно дело 7339/2022 год. по описа на ВАС, Пето отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Пето отделение на ВАС. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Р. Михайлова в съдебно заседание и в нарочна писмена защита оспорва искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Развива доводи, че в случая не е налице нормативната предпоставка по чл. 239, ал. 1 от АПК, доколкото информацията, съдържаща се в писменото доказателство (Решение рег. 8121104-256/26.07.2023 год. за достъп до обществена информация) не съставлява ново обстоятелство и същото е било известно както на В. Костадинов, така и на съдебния състав на ВАС при разглеждане на делото пред втората инстанция. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано становище за отхвърляне на искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Производството пред ВАС, Пето отделение е образувано по касационна жалба от В. Костадинов срещу Решение 607/16.06.2022 год., постановено по административно дело 95/2022 год. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена негова жалба против Заповед 8121К-287 от 20.01.2022 год. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание Уволнение. С Решение 421/16.01.2023 год., постановено по адм. дело 7339/2022 год., тричленен състав на Пето отделение на ВАС е оставил в сила оспореното решение на първоинстанционния административен съд. При постановяване на този правен резултат, касационната инстанция е споделила доводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена от материално компетентен административен орган, като в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание. Касационната инстанция е приела за неоснователни възраженията на касатора по отношение извода на първоинстанционния административен съд относно материалната законосъобразност на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи. В подкрепа на това си становище, касационният състав е посочил, че в съответствие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел за доказано, че с действията си в гр. Костинброд и в гр. София, обстоятелствено описани в съдебния акт, инспектор Костадинов е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съответно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В този смисъл е формиран извод, че установените и доказани като извършени действия правилно са приети като такива несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, като за доказан е приет и квалифициращия признак уронване престижа на службата. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е формирал извод за доказаност на извършените от Костадинов деяния, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание Уволнение, които деяния потвърждават извода на дисциплинарно наказващия орган за нарушаване на етичните правила и норми, което води и до уронване авторитета на службата. В съответствие с тези мотиви, касационната инстанция е приела жалбата за неоснователна, поради което е оставила в сила оспореното първоинстанционно съдебно решение. Иницииралото настоящото производство искане е с посочено правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. В разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК е указано, че влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Анализът на така цитираната разпоредба обосновава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, които биха довели до различно разрешение на правния спор. Важно и съществено условие на разпоредбата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В настоящия случай, от страна на искателя като ново писмено доказателство се сочи Решение рег. 8121104-256/26.07.2023 год. по описа на дирекция Правно-нормативна дейност при МВР, с което е предоставен достъп до обществена информация по заявление от процесуалния представител на искателя адв. Г. Вълканов, в което по мнение на искателя се съдържат нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на Костадинов по обективни причини. Видно от цитираното решение, предоставената обществена информация (съдържаща се в обстоятелствената част на решението) удостоверява обстоятелството, че за периода от 01.01.2022 год. до 31.01.2022 год. няма регистрирана заповед за заместване на министъра на вътрешните работи г-н Б. Рашков от заместник-министър С. Темелакиев или друго лице. Анализът на информацията, съдържащата се в приложеното към искането решение обосновава извод, че същата не съставлява нови обстоятелства от значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая, както правилно е посочил процесуалния представител на ответника, за искателя е съществувала процесуалната възможност да се снабди с въпросното ново писмено доказателства още в хода на съдебното производство, а не след като същото е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Видно от самото решение за достъп до обществена информация, заявлението с което е бил сезиран органа е с дата 17.07.2023 год., т.е. шест месеца след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Нещо повече, подаденото на 17.07.2023 год. заявление своевременно е било разгледано от административния орган, който е постановил решението си на 26.07.2023 год. В този смисъл и при проявена процесуална активност от страната, твърдяното ново писмено доказателство би могло да бъде изготвено и представено още в хода на съдебното производство. На следващо място, по мнение на настоящия състав, съдържащата се в решението информация не съставлява ново обстоятелство, което не е било известно на страната и което би довело до различно разрешаване на правния спор. Обстоятелството, че министърът на вътрешните работи в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган не е упълномощил друго лице да го замества в периода от 01.01.2022 год. до 31.01.2022 год. е част от доводите на касационния жалбоподател, обективирани в касационната жалба. От друга страна, видно от мотивите на съдебното решение, чиято отмяна се иска, касационният състав е обсъдил това възражение на касатора. В този смисъл, извода на съда, че: Липсват каквито и да е доказателства, че министър Рашков е преустановил изцяло изпълнението на служебните си задължения и че друго лице е изпълнявало функциите на ДНО, изцяло съответства на информацията, съдържаща се в решението за достъп до обществена информация, че за периода от 01.01.2022 год. до 31.01.2022 год. няма регистрирана заповед за заместване на министъра на вътрешните работи г-н Б. Рашков от заместник-министър С. Темелакиев или друго лице. С оглед на това, дори и новото писмено доказателства да бе представено в хода на касационното оспорване, същото не би обосновало друг краен резултат на правния спор. В съответствие с горното следва извода, че Решение рег. 8121104-256/26.07.2023 год. по описа на дирекция Правно-нормативна дейност при МВР не разкрива нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С оглед така развитите мотиви, в случая не е налице заявената в искането хипотеза на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав ІІ колегия,