Решение № 11303 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2015 г.

Решение № 11303 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф. К." ЕООД, против Решение № 2222/02.04.2015 г., постановено по адм. д. № 5688/13 г. по описа на административен съд гр. С. /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 1207374/11.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С.., в частта, в която е потвърден с Решение № 840/13.05.2013 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, при Централно управление /ЦУ/ на Н. А. за приходите /НАП/. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания пред първоинстанционния съд РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП"гр. С., при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирилов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждание, без конкретизация на размера. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 1207374/11.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С.., в частта, в която е потвърден с Решение № 840/13.05.2013 г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП", гр. С., при ЦУ на НАП, с който на "Ф. К." ЕООД, са установени задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 29 101,27 лв. и съответните лихви, вследствие на непризнати разходи за амортизация на дълготрайни активи и документално необосновани разходи, отразени в намаление на финансовия резултат като отчетна стойност на продадени стоки по доставка от "Итербилд 2003" ЕООД. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че процесиня РА е издаден в х ода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че процесните задължения са установени вследствие на намаление на финансовия резултат поради непризнати разходи за данъчни амортизации в размер на 26 235 лв., определени по реда на чл. 54, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и с които е намален декларирания финансов резултат за годината и увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО /неправилно посочена ал. 2 в мотивите на обжалваното решение, със сумата от 264 777,50 лв. представляващи отчетната стойност на продадени стоки по фактури № 134/11.06.2010 г. и № 156/01.09.2010 г., за които са отчетени разходи за покупка на скраб, като документално необосновани, на основание чл. 10, ал. 1, и чл. 26, ал. т. 1 и т. 2 ЗКПО. Относно непризнати разходи за данъчни амортизации, определени по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, съдът е приел, че сумите представляват отчетени амортизации за придобити през 2009 г. недвижими имоти - апартаменти, паркоместа, мазета, магазини, заведени в сметка 224 "Инвестиционни имоти" и закупени с цел отдаване под наем. Установено е, че посочената в амортизационния план дата на придобиване представлява дата на въвеждане на активите в експлоатация, като през 2010 г. няма сключени договори за отдаването им под наем и няма отчетени приходи за тях, т. е. липсва документална обоснованост относно начислените амортизации. При така установеното съдът е приел, за неоснователен довода на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗКПО, тъй като за да е приложим срокът от 12 месеца визиран в чл. 59, ал. 1 ЗКПО, следва актива временно да не се използва /не носи икономическа изгода/ през този период. В случая от процесните активи не са твърди и не се установява от доказателствата, да са отчетени приходи от закупуването им през 2009 г. и през целия ревизиран период, поради което съдът е приел, че посочената разпоредба е неприложима. Относно извършеното в хода на ревизията увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата от 264 777,50 лв. представляващи отчетната стойност на продадени стоки по фактури № 134/11.06.2010 г. и № 156/01.09.2010 г., за които са отчетени разходи за закупуване по фактура от 05.06.2010 г., издадена от "Интербилд 2003" ЕООД, като документално необосновани, на основание чл. 10, ал. 1, и чл. 26, т. 1 ЗКПО, съдът е приел за установено, че на 25.02.2008 г. е починал едноличния собственик на капитала на доставчика и не е установено реално прехвърляне на процесната стока-скраб. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че по делото не са представени приемо-предавателни протоколи, а представените фактура, договор и анекс, товарителници и кантарни бележки, не обективирали прехвърляне на стоката, тъй като в товарителниците за периода от 01.07.2010 г. до 30.07.2010 г. липсват индивидуализиращи данни за лицата, приели стоката. Обсъден е приетия по делото договор за доставка от 29.09.2007 г. с предмет доставка на отпадъци от черни и цветни метали и Анекс № 2/05.06.2010 г., с който продавачът се задължавал в двумесечен срок считано от датата на съставянето на анекса, да достави подробно описани отпадъци на обща стойност 273 145 лв. Предмет на процесната фактура от 05.06.2010 г. е желязо отпадък- скраб по ЗУО, железни стружки отпадък- скраб по ЗУО, алуминий отпадък- скраб по ЗУО, мед отпадък- скраб по ЗУО, олово отпадък- скраб по ЗУО, цам отпадък- скраб по ЗУО, на обща стойност 273 145,00 лв. Приети по делото са 22 товарителници и 22 кантарни бележки, като последните са оформени с печат на доставчика и подпис на неизвестно лице, а като материално отговорно лице на доставчика е посочено починалото лице Н. Т. И. Обсъдени са и показанията на свидетелката С., работила в офис на дружеството, от което жалбоподателя е наел офис, която е доставяла документите, постъпващи от различни куриери на наемателите. Документите на доставчика - фактури и товарителници, свидетелката получавала от представител на доставчика, който се казвал А. и носел пълномощно. След получаването на документите ги предоставяла на жалбоподателя. От удостоверение от Агенцията по вписванията за установено съдът е приел, че по партидата на доставчика не е подавано заявление за регистрация до 31.12.2011 г. и след тази дата се прекратява дейността на търговските дружества, на основание чл. § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за търговския регистър. От удостоверение от СГС, фирмено отделение се установява прекратяване на дейността и факта, че дружеството се управлява и представлява от Н. И. При така установеното съдът е приел за необосновани доводите на жалбоподателя за приложението на чл. 301 от Търговския закон, тъй като е невъзможно мълчаливо потвърждаване на действия без представителна власт, предвид факта, че съгласно чл. 157, ал. 1 от Търговския закон със смъртта на едноличния собственик на капитала, търговеца се прекратява. На следващо място поради смъртта на управителя и едноличен собственик на доставчика, съдът е приел, че е невъзможно да подпише лично анекса от 29.09.2007 г. и процесната фактура да съответства на действителна воля на доставчика. Приел е, че анекса е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. За неустановен съдът е приел начина на сключване на анекса към договора, тъй като дори да е установено носенето на документи от лице на име А. и предаването им в офиса на жалбоподателя, както и прочетено от свидетелката пълномощно, то поради липса на същото със свидетелски показания не се установява предмета и срока на упълномощаването. Кантарните бележки по съдържание съдът е приел, че отразяват предаване на стока, но не установяват лица, които са предали стоката, съответно приели, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводни приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 8 и 10, до размера на непризнатите разходи. Тъй като процесните разходи попадат в хипотезата на чл. 26, т. 2 от същия закон, приходите следва да бъдат признати за данъчни цели. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Относно непризнати разходи за данъчни амортизации, определени по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, не се излагат конкретни доводи в касационната жалба, но предвид служебното задължение на съда да следи за правилно прилагане на материалния закон, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционни съд е приел, че разходите не следва да се признаят за данъчни цели, тъй като придобитите имоти не са използвани и не са отчетени приходи от закупуването им през 2009 г. и през целия ревизиран период на 2010 г. Относно извършеното в хода на ревизията увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата от 264 777,50 лв. представляващи отчетната стойност на продадени стоки по фактури № 134/11.06.2010 г. и № 156/01.09.2010 г., правилно съдът е приел, че поради липса на реално предаване на процесните стоки-скраб, разходите като документално необосновани, не следва да бъдат признати за данъчни цели. Подробно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на техния съвкупен анализ е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва факта, че към момента на подписване на анекс Анекс № 2/05.06.2010 г., с който продавачът се задължава в двумесечен срок считано от датата на съставянето на анекса, да достави подробно описани отпадъци на обща стойност 273 145 лв. и към момента на издаване на процесната фактура - 05.06.2010 г., едноличния собственик на доставчика е починал. Не е спорно, че факта за настъпилата смърт на едноличния собственик, не е вписан в търговския регистър. Установява се от показанията на разпитания свидетел С., че документи от страна на доставчика са предавани на нея, чрез пълномощник по силата на пълномощно което тя е прочела. Такива документи са кантарни бележки и фактура, в които за предал е положен печат на доставчика и подпис на неустановено лице. Превоза е извършен чрез "Експромет-АС" ЕООД, като не се установява за чия сметка е, поради липса на доказателства за заплащане на транспорта. Съгласно договор от за доставка от 29.09.2007 г. с предмет доставка на отпадъци от черни и цветни метали, превоза е за сметка на купувача, но доказателства в тази насока не са представени. Други доказателства за реалното предаване на процесните стоки-скраб не са представени в хода на ревизията и в първоинстанционното производство. При тези доказателства и безспорно установената смърт на едноличния собственик на дружеството доставчик, правилно съдът е приел, че тъй като се касае за родово определни вещи, които не са индивидуализирани по друг начин, и прехвърлянето на правото на собственост може да стане единствено с предаването им, на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, то предаването им не е доказано. На следващо място правилно съдът е приел, че дори това обстоятелство да беше установено, не може да се приеме, че предаването на стоката е извършено от процесния доставчик, тъй като липсва действителна воля на доставчика, както за сключване на анекс към договора, така и за издаване на процесната фактура. В тази насока е неоснователен довода на касатора за невъзможност от негова страна да разбере за смъртта на еднолични собственик. Този довод би бил основателен, ако от касатора не се представя анекс от 05.06.2010 г. и фактура от същата дата подписани от едноличния собственик на доставчика. Поставя се въпроса с кого е договорено количеството и цената на стоката индивидуализирана в анекса и как е доставена стоката от доставчика. Ако това е станало чрез предаване на превозвача, то такива доказателства не са ангажирани и дори да са ангажирани отново се поставя въпроса от кого са изпратени. Ако е имало упълномощено лице, с когото касаторът е контактувал от името на доставчика, то копие от пълномощното не е представено, за да се установи неговия срок и обем на предоставени пълномощия. Неоснователно е и позоваването на практиката на СЕС, тъй като е неотносима в настоящия случай. Действително получателя по доставката не може да носи отговорност за действия на доставчика му извън предмета на доставката, но в случая именно действията на касатора водят до извода за наличие на счетоводно отразени разходи, които не следва да бъдат признати за данъчни цели, поради липса на тяхната документална обоснованост. Противно на установеното по делото касаторът твърди, че е налице реална доставка на стоки от търговец, чиито едноличен собственик е починал и при наличие на документи, въз основа на които са отчетени разходите предавани на касатора от лице, за което се твърди, че е пълномощник на доставчика, без представено пълномощно, за да се установи в какво качество и в какъв обем е представлявал доставчика. Други доказателства за уговаряне относно вида и количеството на процесните стоки не са представени, поради което не може да се установи действителното предаване на стоките от доставчика. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите прави изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение поради липса на конкретизиране на размера. Съгласно мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай ответната страна претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено в хода по същество от представляващия дирекцията, без да е конкретизирано по размер, а евентуално се има предвид минималния по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,