Решение № 3076 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14508/2009 г.

Решение № 3076 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14508/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Васил Димитров Василев от гр. Дупница, против решение № 294/29.09.2009 г., постановено по адм. дело № 196/2009 г. на Административен съд гр. Кюстендил - с него е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-10-06 от 9.05.2008 г. на Началника на РДНСК - гр. Кюстендил, с която е отхвърлено оспорването му, против отказ от 7.04.2008 г., на Главния архитект на община Дупница, за узаконяване на строеж: "Удължаване на тераса към I жилищен етаж от жилищна сграда", находящ се в УПИ ХVIII-5551, кв. 185 по плана на гр. Дупница, ул. "Искър" № 19. С доводи за неправилност, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което отказът за узаконяване да бъде отменен. В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирани са писмени бележки от адв. Даниела Занева, пълномощник на касационния жалбоподател и възражения, с доводи за неоснователност на касационната жалба, от ответните страни - Началник на РДНСК - Кюстендил и Фидана Димитрова Гаветска. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Решението на първоинстанционния административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на процесната заповед, издадена въз основа на цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително и неоспореното заключение на вещото лице по делото, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна, единственото навеждано с касационната жалба оплакване е досежно необсъдената декларация от 15.06.2002 г. на Димитър Василев Апостолов (баща на касатора), че строежът е реализиран през м. октомври 1996 г. Това е така, но фактът не рефлектира върху правилността на решението, тъй като съдът не е длъжен да коментира всички доводи на страните, а само тези, които прецени за релевантни - в случая твърденията в декларацията за времето на извършването на строежа, са оборени от данните на саморъчно попълненото от същото лице искане за узаконяване от 9.12.1997 г. (л. 16 в кориците на ахд № 322/2008 г.), в което е заявено, че строежът е изграден именно през 1997 г., както са посочили и възразяващите тогавашни собственици на втория жилищен етаж. Сградата представлява етажна собственост, находяща се в съсобствен имот, а изграденото без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж удължаване на терасата, при безспорно заявеното несъгласие, по смисъла на чл. 226, ал. 5 ЗУТ на праводателите на Фидана Гаветска, (а понастоящем - на нейното) за изпълнението й, правилно е преценено като неузаконяемо. В случая не се касае и за търпим строеж, т. к. не са изпълнени изискванията на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ - строежът не е допустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му и съгласно този закон, т. к. не е налице изискуемото по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.), действал по време на извършване на строежа, съгласие по чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ, на останалите собственици в сградата и съсобственици в имота. Основателно е и възражението за неприложимост на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, (нова, ДВ, бр. 17/2009 г.), която не е действала към момента на постановяването на преценявания за законосъобразност отказ на Главния архитект. Поради това жалбата с основание е била отхвърлена от решаващия съд, твърдяните касационни основания за отмяна на решението не са налице. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,