Решение № 6981 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е исково и е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Айдарова САК, в качеството й на пълномощник на И. Иванов, действащ като ЕТ ИКОС И. Иванов , [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, срещу Решение 7717 от 20.12.2021 г., постановено по адм. дело 4153/2021 г. от Административен съд София-град. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, пож същество на правния спор, с което да бъде уважен предявения, по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, иск. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна Агенция по вписванията, в писмен отговор, депозиран от пълномощника юрк. И. Консулов и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Иванов поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски по делото. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявения от И. Иванов, действащ като ЕТ ИКОС И. Иванов , иск срещу Агенция по вписванията, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 5 025 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -27.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразни действия на служител на Агенция по вписванията при вписване адреса на търговеца и го е осъдил да заплати разноски в размер на 200 лева. С иска за обезщетение е съединено и искане да се установи незаконосъобразността на действието на длъжностно лице на Агенция по вписванията /АгВп/, изразяващи се в неточно изпълнение на задълженията по чл. 21 и 22 от ЗТРРЮЛНЦ при вписване на определени обстоятелства, което при въвеждане на информацията е вписало адрес, на който не се намира седалището на търговеца. За да постанови решението АССГ е приел, че на 25.09.2009 г. ищецът депозирал пред АгВп Заявление А1 с вх. 20090925163140 за пререгистрация на търговеца. В същото е посочил седалище и адрес на управление, който адрес, при обработване на заявлението, е бил неправилно вписан от длъжностните лица по регистрация на Агенция по вписванията. Това търговецът установил на 29.12.2020 г. по повод заведено пред ЧСИ изпълнително дело 254И/2020 г., по което била издадена Заповед за изпълнение и въз основа на нея - изпълнителен лист, за образуването на което И. Иванов, в качеството му на ЕТ не бил уведомен, поради допуснатата, от длъжностите лица на ответника, грешка във вписването на седалището и адреса. На 04.01.2021 г. ищецът подал искане пред АгВп за отстраняване на грешки и непълноти по чл. 96б от Наредба 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до регистъра за юридическите лица с нестопанска цел. В резултат на грешно въведените данни търговецът претърпял имуществена вреда общо в размер на 5 025 лв., включваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до изплащането му; 395. 26 лв. разноски по изп. дело - държавна такса и възнаграждение за адвокат; др. разходи в размер на 425 лв., които претендира да му бъдат възстановени от ответната страна. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приел за установено от правна страна, че в случая е налице незаконосъобразно действие от страна на длъжностни лица на ответника при изпълнение на законово вменените им по чл. 21 и чл. 22 от ЗТРРЮЛНЦ задължения. Приел е също, че ищецът е претърпял имуществена вреда, равняваща се на заплатените по изпълнителното дело суми. За недоказан е приел третият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и вредата, при което искът е бил отхвърлен. Решението, като краен резултат е правилно. Фактическата обстановка е изяснена, събрани са ралевантните за правилното решаване на спора доказателства. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 01.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително (каквото беше до този момент) в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган Агенция по вписванията, която е администрация към Министъра на правосъдието (чл. 2 от Устройствения й правилник). Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чиито правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. Затова и чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обаче отговорността на държавата може да се реализира след като ищецът докаже, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства наличието на комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на нормата. Отсъствието на който и да е от елементите води до отхвърляне на иска. Доказателствената тежест е изцяло на ищеца. В случая е доказано безспорно, че през 2009 г. в информационната система на АгВп неправилно са въведени данни за адреса на търговеца. Доказано е също, че по изпълнително дело ЕТ е заплатил суми, т.е. търпял е имуществени вреди. Не е доказана обаче пряката и непосредствена причинна връзка между това записване през 2009 г. и възникналите по изпълнително дело, образувано 2020 г., имуществени вреди. От анализа на доказателствата, приложени по делото, се налага извод, че ЧСИ неправилно е процедирал при връчване на съобщение чрез залепване на уведомление , установени в чл. 47 ГПК. Именно тези действия на връчителя са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия за търговеца неблагоприятен резултат. Това е така, тъй като причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт, действието или бездействието претендираните вреди не биха настъпили. В този смисъл не вписаната в Търговския регистър информация за адрес на ЕТ, а неправилно връченото съобщение на ЧСИ е причинило имуществените вреди на ищеца. Както се посочи по-горе отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма прави иска неоснователен, в който смисъл обосновано и правилно се е произнесъл решаващия съд. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение