Решение № 1447 от 9.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мега Монтажи ММ ЕООД представлявано от управителя Д. Димитрова чрез процесуален представител срещу решение 1694/15.03.2022г., на Административен съд София град, постановено по адм. дело 11693/2021г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С609-0458539/21.08.2020г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено запечатването на обект представляващ магазин-шоурумврати, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от Мега Монтажи ММ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните норми и необосновано Според касатора, заповедта е издадена за нарушение, което не е пряко установено от поверяващите лица. В нея е посочено, че при проверка е установено авансово плащане в брой в размер на 500лв. за което не е издаден фискален бон и като доказателство за това е посочен изготвения протокол по реда на чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Този протокол обаче описва факти и обстоятелства различни от тези изложени в оспорената заповед, като по този начин последната остава недоказана. На второ място се сочи, че заповедта не съдържа и мотиви относно продължителността на наложената мярка и също така тя не отговоря на нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на наложената ПАМ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а по същество и основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна, предвид следното: За да наложи ПАМ с посочената заповед, административния орган е приел, че на 18.07.2020г. в 15.00ч. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин-шоурум за врати, находящ се в гр. София, [улица], e извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство за извършено авансово плащане в брой в размер на 500лв. от 09.04.2020г. по сключен договор от същата дата за изработка и монтаж на врата. Обстоятелството от проверката е отразено в протокол за извършена проверка сер. АА 0458539/18.07.2020г. АССГ е приел от доказателствата по делото, че на посочената в заповедта дата 09.04.2020г. в стопанисвания от дружеството обект е извършено плащане по договор от 09.04.2020г. за поръчка на торта на стойност 500лв., за което не е издаден касов бон и това е потвърдено от разпечатка на КЛЕН с дата от 08.04.-10.04.2020г. посочено е, че въз основа на тези факти се установява безспорно извършване на нарушение на чл. 118 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Това нарушение попада в обхвата на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС и на дружеството се следва налагане на ПАМ на проверявания търговски обект. Прието е, че издадената заповед съдържа мотиви относно срока на наложената ПАМ в достатъчна степен за да може съда да извърши контрол върху нея, като определения срок е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на мярката. Предвид горното жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е неправилно. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Процесната заповед представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В противовес на изложените от АССГ мотиви, че нарушението е установено по безспорен начин, настоящата инстанция приема, че не се доказва именно факта на извършено нарушение на чл. 118 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. В издадената ЗПАМ като доказателство установяващо извършеното нарушение се сочи протокол за извършена проверка сер. АА 0458539/18.07.2020г., но последния обективира различни факти и обстоятелства от тези изложени в заповедта. В последната е посочено неиздаване на касов бон за заплатена авансова сума от 500лв. по договор за изработка на врата, а в протокола се сочи заплащане в брой на 34лв. за закупуване на брава за врата, за която обаче е издаден фискален касов бон от ФУ в обекта. Вярно е, че съставените протоколи по реда на чл. 50 от ДОПК са официални свидетелстващи документи, съставени по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, и са годни доказателствени средство за извършените от тези органи действия и за установените факти и обстоятелства. Но издаденият ПИП от извършената в обекта проверка от 18.07.2020г., описва факти и обстоятелства различни от тези залегнали в оспорената заповед и с него не се констатира извършено нарушение по чл. 118 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, тъй като при извършената покупка е издаден фискален касов бон т.е. изпълнено е императивно залегналото правило за отчитане на извършената продажба чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. В тежест на административният орган, съгласно чл. 35 от АПК е да установи фактите и обстоятелствата въз основа на които се издава административния акт. В настоящият случай е издадена ЗПАМ без при осъществената проверка в търговският обект да е констатирано нарушение извършено на 09.04.2020г. Твърденията на проверяващите, въз основа на които се обосновава налагането на ПАМ за извършено нарушение на 09.04.2020г., чрез неиздаване на касов бон и не отчитане на извършена продажба, не са доказани. В тази връзка АССГ не е извършил обективен и задълбочен анализ на представените доказателства и при неустановена правилно фактическа обстановка е достигнал до неправилни изводи за законосъобразност на оспорената ЗПАМ. На второ място изводите на АССГ за мотивираност на определения срок за налагане на мярката също са неправилни и в тази връзка основателно е твърдението в тази насока в касационната жалба. В случая, в оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, то изложените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Напълно необоснован е изводът на приходните органи, че продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършването на деянието и индиректно със степента на неговата обществена опасност. В случая не е установено, че в провереният обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби, няма установена касова разлика, която да е индиция за неиздаване на касови бележки. От представените доказателства се установява, че извършеното нарушение е първо за търговеца и няма данни за друго такова. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Административният орган е издал индивидуален административен акт бз да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. По изложените по-горе съображения, като е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна АССГ е постановил неправилно съдебно решение което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да бъде отменена заповед ФК-С609-0458539/21.08.2020г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София при Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП. На касатора не се присъждат разноски, въпреки изхода на спора, поради липса на представени доказателства за извършени такива вкл. и на списък по реда на чл. 80 от ГПК. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение