Решение № 5822 от 2.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014 - 2020 г. (Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България/Програмата), чрез процесуален представител главен юрисконсулт Л. Любенов, срещу Решение 2/03.01.2023 г., постановено по адм. дело 242/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Плевен, с което е отменено негово Решение РД-02-14-143/03.02.2022 г. за определяне на финансова корекция в размер на 235 411,12 евро с ДДС от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор 153/28.03.2019 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Райкомерс Конструкшън" ЕАД, на стойност 1 730 778,66 евро без ДДС, респ. 2 076 934,39 евро с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че формулираните в атакувания индивидуален административен акт фактически констатации не са били надлежно проверени от решаващия състав на първоинстанционния съд, който без да изложи мотиви, е възприел изводите, обективирани в заключението по назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза (КСТЕ), и е отхвърлил противоречащите им такива по извършеното в административното производство изследване. Аргументира становище, че при подобна разлика в установяванията по едни и същи въпроси е било необходимо назначаването на тройна съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на спорния въпрос относно количеството на вложения натрошен камък в проверявания обект. Поддържа, че съдът не е проявил необходимата процесуална активност да изясни релевантните факти и обстоятелства, а се е позовал на данни, които не се съдържат в събраната по делото доказателствена съвкупност. Тезата си за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила допълва с твърдение, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не е бил запознат по надлежния начин с изготвеното заключение по КСТЕ, въпреки предоставения електронен адрес за кореспондеция. По същество твърди, че обективираният в решението за определяне на финансова корекция извод за нарушение на принципите по чл. 4, §8 от (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), и по-специално на имплементираните в чл. 33, §1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) правила, е верен, доколкото докладваното от бенефициера количество натрошен камък, за което са получени и съответните средства, е с 6 992,59 куб.м. повече от действително вложеното в строежа, което е установено по безспорен начин от извършеното в административното производство изследване. По изложените съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспореното решение на ръководителя на НО (РНО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014 - 2020 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за образуване на производството пред Върховния административен съд. Ответникът община Никопол, с БУЛСТАТ 000413885, със седалище в гр. Никопол, ул. "Александър Стамболийски" 2, чрез упълномощен процесуален представител - адв. С. Петранов и АК - Плевен, депозира писмено становище с доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира съдебни разноски, за установявяне на чиито размер представя писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено Решение РД-02-14-143/03.02.2022 г. на РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България за определяне на финансова корекция в размер на 235 411,12 евро с ДДС от допустимите разходи, представляващи БФП от ЕСИФ по Договор 153/28.03.2019 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Райкомерс Конструкшън" ЕАД, на стойност 1 730 778,66 евро без ДДС, респ. 2 076 934,39 евро с ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че община Никопол е бенефициер по сключен с МРРБ договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014 - 2020 г. с РД-02-29-204/05.07.2017 г., реф. номер на проекта 15.1.1.013, наименование на проекта: "I-TEN: Improved tertiary nodes Turnu Megurele Nikopole for sustainable development of the region, for a better connection to TEN-T infrastructure". Общата стойност на бюджета на проекта е 7 191 797,49 евро, а този на партньора 2 501 341,42 евро, от които 2 126 140,21 евро предоставяна от ЕФРР БФП, и 325 174,38 евро национално съфинансиране. Собственият принос е 2% и възлиза на 50 026,83 евро. За разходване на средствата по така сключения договор община Никопол е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция и рехабилитация на общински път PVN 3123-III-304, Трънчовица - Новачене/Бацова Махала - Граница общ. (Никопол - Плевен) - Славяново /PVN 2145/", без обособени позиции. В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник "Райкомерс Конструкшън" ЕАД, е сключен Договор 153/28.03.2019 г., на стойност 1 730 778,66 евро без ДДС, респ. 2 076 934,39 евро с ДДС. Във връзка с одитен доклад, съдържащ препоръка за проверка на количествата вложени материали в изпълнението на строителния обект, и по-специално за вложеното количество несортиран трошен камък (НТК), е извършен последващ административен контрол на изпълнението на сключения договор. За целта Съвместният секретариат е възложил на "СК Билд Лаб" ЕООД да извърши необходимите изследвания. С Доклад 5225/22.04.2021 г., изготвен от "СК Билд Лаб" ЕООД, са представени резултатите от извършените лабораторни изследвания на взетите проби посредством осем пътни сонди (седем бр. сондажи средно на 657 м. от пътното платно и една тип сондаж от банкета), според чиито данни вложеният материал е с количество 16 985 куб. м (24 546 куб. м. в насипно състояние), както следва: 1) натрошен камък по пътното платно 10 439 куб. м. с плътност 2,226 mg/куб. м. (15 287 куб. м. при плътност в насипно състояние 1,520 mg/куб. м.; 2) натрошен камък по банкет 6 546 куб. м. с плътност 2,15 mg/куб. м. (9 259 куб. м. при плътност в насипно състояние 1,520 mg/куб. м. Същевременно, от приложените отчети към докладите на партньорите с номера 6.1/28.08.2019 г., 6.2./13.09.2019 г., 7.1./6.11.2019 г. и 7.2./05.03.2020 г. се установява, че общото количество НТК, декларирано от бенефициера, е 23 977,59 куб.м, както следва: 1) за пътя: 12 948,50 куб.м. + 8 341,50 куб. м. + 885, 19 куб. м. = 22 175,19 куб. м.; 2) за тротоара: 240 куб. м. + 1562,40 куб. м. = 1802,40 куб. м. Съгласно техническия проект 2018 г. количеството НТК е 21 530 куб.м., а според съставените актове за действително извършени работи на строежа 23 977,59 куб. м. Следователно проверката е установила разлика от 6 992,59 куб.м. между актуваното и декларирано количество НТК и това, което е действително вложено в пътното платно и банкета. При единична цена от 55,99 лева на кубичен метър, стойността на неустановеното количество НТК е изчислена на 200 181,57 евро. Тази сума, равняваща се на 391 515,11 лева, според контролните органи е изплатена неправомерно на бенефициера, т.к. разходването й е засегнато от нарушение на принципа на добро финансово управление, закрепен в чл. 4, §8 Регламент 1303/2013 г., което съставлява основание за определяне на финансова корекция в размер на установеното неблагоприятно влияние върху бюджета на Европейския съюз по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България, възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за констатираната нередност в размер на 235 411,12 евро с ДДС от допустимите разходи, представляващи БФП от ЕСИФ по Договор 153/28.03.2019 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Райкомерс Конструкшън" ЕАД, на стойност 1 730 778,66 евро без ДДС, респ. 2 076 934,39 евро с ДДС. За изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства първостепенният съд е назначил КСТЕ, от заключението по която се установява, че след вземането на нови седемнадесет проби (сондажи) през равномерни интервали (около 250 метра) в пътното платно и бордюрите е констатирана средна дебелина на НТК от 21 599,93 куб.м., с уточнението, че това количество е изчислено за данните, получени от измерване и изпитване на сондажните ядки, съобразявайки широчината и дължината на пътните участъци съгласно изготвения проект по Част Пътна. Експертът е изложил в заключението си още, че съгласно Акт 4/13.12.2019 г. за пътното платно са актувани 21 290 куб.м. НТК, а съобразно геодезичното заснемане количеството на реално вложения НТК е 24 162,73 куб.м. На въпроса дали "Билл Лаб" ЕООД са спазили специфичните изисквания при вземането на пробите е даден отговор, че посоченото дружество е взело седем проби, но предвид неравността на терена и дължината на участъка е необходимо да се вземат повече. В хода на проведено по делото открито съдебно заседание вещите лица, изпълнили възложените с експертизата задачи, поясняват, че според геодезичното изследване реално вложеното количество е 22 175,19 куб.м. Уточняват, че теренът не е с еднаква дебелина пластът варира от по-малка до по-голяма дебелина и затова се установява средна такава според взетите проби, като колкото повече се вземат, толкова по-точно ще е изследването, след което тази стойност (в случая 778 мм, при взети 17 проби) се умножава по площта, заложена за целия обект, и така се получава количеството в кубици. Според експертите най-прецизно е геодезичното изследване, т.к. то отразява вложените според нуждите на конкретната почва материали при открит обект. Вещото лице Младенов допълва, че геодезическият метод е точен, защото се заснемат профили и на всеки профил се отчита какво е наземното легло и вече когато е изграден насипът, се вземат двете точки (коти) и така се установява дълбочината и по този начин се изчисляват количествата. На въпроса на съда дали при влагането на НТК, същият се уплътнява и изгубва кубатура, експертът Младенов отговаря, че след лабораторен анализ е установено, че количеството НТК на обекта е 99,1% при изискване над 98%. Уточнява, че разликата между установеното чрез геодезичното изследване и експертизата е 2,59%, което е в рамките на статистическата грешка. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Формулирал е извод за липса на соченото от административния орган нарушение, като е посочил, че съгласно изследването, извършено в административното производство, количеството натрошен камък по банкета е 6 546 куб.м. при плътност 2,15 mg/куб.м., а това по пътното платно 10 439 куб.м. при плътност 2,226 mg/куб.м. Акцентирал е на обстоятелството, че съгласно Акт 4/13.12.2019 г. количеството вложен НТК е 22 175,19 куб.м. за пътното платно и 1 802,40 куб.м. за банкета, с оглед на което решаващият състав не е кредитирал КСТЕ в частта, в която е изложено, че общото количество НТК съгласно съставените актове за строителство е 21 290 куб.м. Съдът е приел, че щом съгласно изготвената КСТЕ количеството за пътното платно е 21 599,93 куб.м., то вложеният материал в платното е с 575,26 куб.м. по-малко, отколкото е декларирано, което според вещото лице е в рамките на статистическата грешка 2,59%. Отделно, щом като вложеното количество в банкета съгласно експертизата в административното производство е 6 546 куб.м., а е декларирано 1 802,40 куб.м., то материалът, който е вложен, е с 4 743,60 куб.м. повече. С оглед на тези данни съдът е приел, че не е налице възможност за увреждане бюджета на ЕС, и в частност ЕСИФ, т.к. общо за двата участъка е вложен материал с 4 168,34 куб.м. повече, отколкото е документирано. Съдът е споделил довода на жалбоподателя, че не става ясно какви стандарти и процедури са приложими при измерване на дебелината на пластовете, и особено каква разлика е допустима, но все пак, поради изложеното е достигнал до извод за липса на вмененото нарушение. По изложените съображения АС Плевен е отменил атакуваното волеизявление на РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България за определяне на финансова корекция. Решението е неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По аргумент от чл. 9 АПК съдът е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Засиленото служебно начало в административния процес е естествен резултат от спецификата на възникващите между административноправните субекти правоотношения и представлява важна гаранция за осигуряване на търсената съдебна защита. Принципът, закрепен в чл. 9 АПК, има различни проявления. Едно от тях е например задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които в противен случай ще останат неизяснени. Такова е и правомощието по служебно събиране на доказателства (Сравн.: чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро АПК), както и по конституиране на страните (Сравн.: чл. 154, ал. 1 с.з.), идентифициране на спорния въпрос и много други. Не всяко нарушение, засягащо съдопроизводствената дейност във връзка с доказателствата и движението на делото, е съществено. Според административноправната теория и съдебната практика на Върховния административен съд нарушението е съществено и в този смисъл обосновава отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК тогава, когато недопускането му хипотетично би могло да доведе до различен правен резултат по съществото на спора. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е засегнато именно от такъв порок. Спорният въпрос по делото е дали документираното в Акт 4/13.12.2019 г. количество НТК, а именно 23 977,59 куб.м. (22 175,19 куб.м. за пътното платно и 1 802,40 куб.м. за бордюрите), е действително вложено в строежа, а оттам и дали заплащането на следващата се за него сума на бенефициера е в съответствие с принципите по чл. 4, §8 Регламент 1303/2013. За да се формулира извод по отношение на така очертания дискусионен предмет, е необходимо да се изяснят няколко категории обстоятелства. На първо място, отправна точка за изясняване на всички последващи действия на участващите в процесното строителство е каква е точната уговорка между страните. В цитирания по-горе акт от 13.12.2019 г. срещу възпроизведените в оспореното волеизявление количества НТК стоят следните описания: "Доставка и полагане на несортиран трошен камък НТК за подосновен слой основа с различна широчина и дебелина на пласта (вкл. отклонения)" и "Доставка и полагане на трошен НТК за банкети средно 20 см. с всички свързани с това разходи". Аналогично е поставена задачата и в количествено-стойностните сметки (КСС). От посочените два документа обаче не става ясно дали тази кубатура обхваща единствено трошения камък, който следва да бъде положен в земните легла или е общ измерител на вложения материал и почвата, в която е поставен, а в този смисъл и дали НТК е единственият елемент, от които трябва да бъде изграден подосновният слой. В контекста на изложеното, както експертите, изготвили заключението по назначената КСТЕ, отбелязват, строителният материал, какъвто е и НТК, се "уплътнява" в почвата, което прави напълно възможно обемът, заеман от изградения подосновен слой, да не съдържа само НТК, а и други почвени елементи. Още повече, в неприложената по делото, но публично достъпна на интернет адрес: https://e-obp.eu/bp/Document/2b87c62c-775e-415f-89df-ec9799ea05e7, Техническа спецификация (ТС) по проведената обществена поръчка, завършила със сключването на договора, изпълнението по който е предмет на настоящата проверка, е посочено, че за направа на подосновeн пласт трябва да се използват пясък, чакъл, баластра, трошен камък и други материали, съответстващи на БДС EN 13242 +A1/NA или еквивалентен, които имат здрави и мразоустойчиви зърна и отговарят на техническите изисквания, дадени в таблица 4102.1 и на зърнометрията, дадена в таблица 4102.2 на Спецификацията на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Още една индикация за възможността пластът да съдържа и други елементи, освен НТК, е и общото указание на АПИ относно механизма на изграждане на насипите, съдържащо се в т. 3402.1 "Конструкция на насипа" от Спецификацията на АПИ, според което максималният размер на зърната на насипния материал не трябва да надвишава 2/3 от дебелината на положения и уплътнен пласт. От потенциално допустимата разнородна консистенция на пласта се поражда и логичната необходимост от изясняването на този въпрос. При липса на документи, от които да става ясна цялостната композиция на предвидения за изграждане подосновен слой, в това число най-малко проектната документация на пътя съгласно Глава двадесет и осма от Част Шеста от Наредба РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. за проектиране на пътища, в сила от 26.10.2018 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ. бр.79 от 25.09. 2018 г . (Наредба РД-02-20-2/2018/Наредбата), не може да бъде проследено и изпълнението, в което е и същността на повдигнатия спор. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи още, че мерните единици в строителството, както сочат експертите, са кубици в уплътнено състояние, но безспорно съществуват измервания и в неуплътнено такова, което налага изследването на волята на страните и в контекста на този въпрос. Съдът не е установил нито какво е трябвало да бъде точното съдържание на подосновният слой дали е договорено същият да се състои само от НТК, или и от други материали, допустими съгласно техническата спецификация по поръчката, нито колко от посочения материал (НТК) е вложен действително в строежа. Нещо повече изводите по първия въпрос имат пряко отношение към втория, поради което и обуславят точността на експертните заключения по него, при следните съображения: Измерител на точното изпълнение в пътното строителство е получената "степен на плътност". По аргумент от чл. 167, ал. 1 Наредба РД-02-20-2 за почвите и материалите, вграждани в земното тяло (Сравн.: чл. 149, ал. 1 Наредбата), се провежда лабораторно изпитване по метода "модифициран Proctor" и се определят параметрите максимална обемна плътност на скелета на почвата mod сd, Pr и оптимално водно съдържание mod wopt, Pr съгласно БДС EN 13 286-2 или БДС 17 146. По силата на ал. 2 с.з., плътността на почвите и материалите при вграждането им в земната основа на пътната настилка, в тялото на насипа и в основата на насипа се дефинира чрез степента на уплътняване mod kPr съгласно БДС 17 146:mod kPr = сd / mod сd, Pr (20), където сd е обемната плътност на скелета на уплътнената на място почва. Според предписанието на чл. 168, ал. 1 Наредбата плътността на вложените в земното тяло свързани почви се определя по метода "режещ пръстен", а при несвързани - чрез заместващ пясък съгласно метода за определяне на обемната плътност на строителни почви на място чрез заместващ пясък (Приложение 18). Съгласно т. 18.2. от Приложение 18 същността на метода е в установяването на стойността на отношението на претеглената маса на почвената проба към нейния обем, определен чрез заместване с еднороден материал с известна плътност (заместващ пясък) на обема на изкопаната от изпитвания пласт почвена проба. Цитираната по-горе стойност е обемната плътност на строителната почва (свързана и несвързана), вложена в уплътнения пласт, чиято плътност се определя. Тази стойност определя обемната плътност на скелета на материала, уплътнен на място, и се сравнява със стойност на плътност, получена при стандартни условия за същия материал в лаборатория, съгласно БДС 17 146. От изложеното става ясно, че степента на плътност е величина в строителството, изразяваща математическото съотношение между масата на даден материал и неговия обем, която при наличието на информация относно строежа на елементите, от които би следвало да се състои взетата проба и целия участък, би могла да създаде основателни предположения за вложения материал. Ако съотношението в пробата е такова, каквото би било ако е вложен съответният материал, с каквито данни разполагат лабораториите при изпитванията съгласно чл. 168 Наредбата например, то със сигурност използваните суровини са тези, постигащи именно този резултат, т.е. са точно тези, достигащи именно тази степен на плътност. В този смисъл и очевидно лабораторията, която е била натоварена със задача да установи плътността на вложения материал, е следвало да бъде запозната с точния строеж на предвидения за изпълнение подосновен слой, за да може да предвиди и аналогичен състав на материала, който ще даде отговор дали съотношението (степента на плътност) между претеглената маса на пробата и нейния обем е такова, каквото трябва да бъде при аналогични обстоятелства, а оттам и дали е вложен действително договореният строителен материал и дали количеството му отговаря на постигнатото споразумение. В случая единственото изследване в насока изясняване на въпроса относно предвидения строеж на подосновния слой е направено в хода на откритото съдебно заседание, в което е представено и заключението по назначената КСТЕ, но то е единствено по отношение на това дали материалът е договорен в уплътнено или неуплътнено състояние, което по изложените съображения не е достатъчно. Решаващият състав на АС Плевен не само не е изследвал описания по-горе релевантен факт, но пресъздавайки изготвеното в съдебното производство заключение, е поставил знак за равенство между обем на подосновен слой и обем на вложен НТК. Възможно е такъв да има, но това не е установено по надлежния начин, а експертизата почива на предположения, което поставя под съмнение нейната достоверност. Нещо повече - с т. 1 от Решение 959 на Министерски съвет (МС) от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища (РМС 959/2018 г.) е утвърден списък с републиканските пътища в Република България (РБ), изчерпателно изброени в Приложение 1 към посоченото решение. Процесният път, видно от документацията, е посочен в т. 304 (Гара Бяла - о.п. Плевен) - ИзгревТрънчовица - Бацова махала - Новачене Дебово и е квалифициран като "трети клас". По отношение на строителството и ремонта на автомагистрали и пътища I, II и III клас са установени специфични изисквания, посочени в утвърдената и достъпна на интернет адрес: https://api.bg/bg/tekhnicheski-spetsifikatsii, Техническа спецификация на АПИ, към която впрочем препраща и техническата спецификация по разглежданата обществена поръчка. Видно от същата, в случай че пътят попада в изброените категории, е необходимо изследването на подосновния му слой, каквото е проведено двукратно в рамките на казуса (веднъж в административното производство и веднъж в съдебното), да бъде извършено съгласно т. 4105. "Контрол при изпълнение и приемане на готовия пласт", и по-специално да бъде съобразено изискването, съдържащо се на стр. 79 от посочения документ, широчината, дебелината, нивото, равността и напречния наклон на пласта, най-малко един път на всеки 100 метра. Няма данни по делото да е проведено изследване, отговарящо на тези стандарти. Измерванията по КСТЕ са правени на отстояния от около 250,00 метра, видно от приложения на л. 264 доклад. Освен че съдът не е изяснил релевантни по делото факти и обстоятелства и не е възложил на експертите да изследват пътя съгласно предвидените нормативни изисквания спрямо неговите конкретни характеристики, е налице и противоречие във възприетите фактически положения и необоснованост на изводите за дискредитиране на иначе приети по делото доказателствени средства. Видно от мотивите на постановения съдебен акт, решаващият състав e възприел данните за вложения материал в пътното платно от изготвеното в съдебното производство заключение, но не е отхвърлил изцяло противоречащите му изводи по проведеното от административния орган изследване, а използваният метод на лабораторен анализ е аналогичен и в двата случая. Касационната инстанция не може да предполага защо съдът е кредитирал едни доказателства и най-вече защо е дискредитирал други. Неясно остава и откъде произтича заключението, че "експертизата в административното производство" не е оспорена по отношение на установеното количество НТК в банкетите, а оттам и защо предмет на изследване, при съмнение в изводите на лабораторията, извършила изследването в административното производство, не е бил и този въпрос. Отделно, съдът е споделил довода на жалбоподателя, че не е установено по какви методи са извършени лабораторните анализи, както и в какви допустими рамки е "статистическата грешка", но доколкото правилният механизъм на изследване на спорните факти и обстоятелства, и границата, която ги причислява към "статистическата грешка", гарантира и верни изводи по съществото на поставените въпроси, то този пропуск е следвало да бъде отстранен - например чрез възлагане на задачата на лице, което разполага с тези специални знания. Описаната липса на процесуална активност по изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства и неясната оценка на ангажираната доказателствена съвкупност, вкл. неизлагането на мотиви за (дис)кредитиране на конкретни доказателствени средства, са довели до соченото от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната на постановения съдебен акт на основание чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, вр. чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222 АПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което съдът да установи фактическата обстановка, като идентифицира и изясни спорните по делото факти и обстоятелства, укаже на страните доказателствената тежест за установяването на съответните факти, и реши спора, като извърши проверка на атакуваното волеизявление на всички основания по чл. 146 АПК. Необходимо е да се изясни конструкцията на подосновния слой дали същият се състои единствено от НТК или и от други примеси, дали договореното и актуваното количество е само за НТК или за целия слой, както е предвидено, и въз основа на тези констатации да се възложи проверка по реда на Спецификацията на АПИ съгласно характеристиките на пътя като път от клас III, като се съобрази, че фактическите констатации, изложени в акта и представляващи отправна точка за обема на изследваните в съдебното производство обстоятелства, обхващат както вложения материал в пътното платно, така и този в банкетите. Следва да се установи и какъв е според строителната практика процентът на статистическа грешка по отношение кубатурата на процесния обект. Останалите доводи на касатора касаят приложението на материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд и обосноваността на крайните му изводи, които предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не могат да бъдат обсъдени от касационната инстанция. Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане на община Никопол за отмяна на атакуваното волеизявление и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АС - Плевен деловодни разноски. Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение