Решение № 740 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6047/2016 г.

Решение № 740 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6047/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "У. Б." АД против решение № 2088 от 28.03.2016 г. по адм. дело № 11107/2015 г. на Административен съд - С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - Л. А. С., лично и като представляващ "Ветоника" ЕООД, чрез пълномощника си по делото, изразява становище, че същата е неоснователна, обжалваното решение - правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.

Комисията за защита от дискриминация, също ответник по касационната жалба, заявява, че не оспорва касационната жалба и счита, че следва да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество, като се отхвърли първоначалната жалба срещу оспорения административен акт.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Л. А. С. лично и в качеството му на представляващ "Ветоника" ЕООД гр. Б. против решение № 381/29.09.2015 г. по преписка № 101/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация.

По делото са установени следните фактически и правни обстоятелства:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на Л. А. С., лично и като представляващ "Ветоника" ЕООД, в която се поддържа, че Л. С. и представляваното от него дружество са подложени на дискриминация от "У. Б." АД по признаци "лично и обществено положение" и "имуществено състояние".

В жалбата са описани обстоятелства, свързани с финансовите отношения между "У. Б." АД и "Ветоника" ЕООД, развилите се в този контекст лични и търговски взаимоотношения между управителя на дружеството и служители на "У. Б." АД, през периода 2011 - 2012 г. и до м. юни 2013 г.

В диспозитивната част на жалбата Л. С. е заявил следното:

1. Той и фирмата му са били подложени на пряка дискриминация. Намира, че изложените обстоятелства в същата подкрепят и установяват по безспорен начин, че са били по-неблагоприятно третирани от страна на банката по повод искане за отпускане на банков кредит, което се изразява в поставяне в привилегировано положение на фирмите "Агровин" ООД и ЕТ "Л. ес-З. В." сравнение с представляваното от него дружество "Ветоника".

1. Посоченото по-неблагоприятно третиране се е осъществило по следните признаци, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.:

• лично положение: личностният характер на дискриминацията се изразява чрез негативното отношение към него в качеството му на управител на "Ветоника" ЕООД, защото пише жалби срещу "У. Б." и нейните служители;

• обществено положение: Банката не желае и не допуска "Ветоника" ЕООД да работи и печели;

• имуществено състояние: "У. Б." АД осигурява кредитиране на предприятия, които са с по-лоши финансови показатели и отказва кредитиране на представляваното от жалбоподателя дружество, което е било с добри финансови резултати към момента на подаване искане за кредит, през 2011 - 2012 г.

Към жалбата до административния орган са представени писмени документи, подробно описани в решението на Комисията.

С обжалваното пред административния съд решение Комисията за защита от дискриминация е приела, че инициативният документ (жалбата на С., лично и като представляващ "Ветоника" ЕООД) съдържа оплаквания за дискриминация при осъществяване на стопанска дейност от жалбоподателя чрез "Ветоника" ЕООД. Изложените обстоятелства навеждат сравнение между субекти, ползващи се с определена търговска, конкретно корпоративна правоспособност. Оплакванията на С. са свързани с условията и осъществяването на корпоративното кредитиране от страна на "У. Б.", намеса от страна на банката при реализиране на инвестиционните проекти на "Ветоника" ЕООД.

В обобщение, Комисията е приела, че оплакванията в жалбата за неравно третиране е във връзка с дейността на търговци, което е извън нейната компетентност. Изтъкнала е, че не разполага с правомощия да се намесва в договарянето между търговски банки и стопански субекти, които са юридически лица. Произнасянето й по същество на жалбата би довело до своеобразни усложнения на последващите отношения, което би било нарушение на чл. 1 и 2 от ЗЗДискр., т. к. случаят не попада в хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр.

При тези съображения Комисията е приела, че не е компетентна да се произнесе по оплакванията за неравно третиране на Л. А. С.

С обжалваното пред административния съд решение № 381 от 29.09.2015 г. по преписка № 101/2015 г. Комисията за защита от дискриминация е прекратила производството делото и оставила без разглеждане жалбата му.

Административният съд е приел, че Комисията неправилно е прекратила производството и оставила жалбата на С. без разглеждане.

Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДискр, съгласно която основанията за прекратяване на производството пред комисията са:

1. когато са изтекли три години от извършване на нарушението;

1. когато се установи, че по същия спор има заведено дело пред съд;

1. когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията.

Съдът е констатирал, че в обсъждания казус не е налице нито една от посочените предпоставки за прекратяване на производството пред комисията, поради което производството е прекратено неправилно.

В тази насока е приел също за неоснователно възражението на "У. Б." АД, че към момента на сезиране на комисията са изтекли преклузивните срокове за образуване на производството пред КЗД. Жалбата е подадена в КЗД на 27.02.2015 г., а описаните в нея събития са се състояли през периода 2011-2012 г. и към датата 14.06.2013 г., поради което тригодишният срок не е изтекъл.

Съдът, след преценка на данните в жалбата, е достигнал до извод, че твърденията на жалбоподателя - лично и в качеството му на управител на "Ветоника" ЕООД за проява на пряка дискриминация и неравно третиране от страна на конкретни лица, служители в банката, по отношение на него в качеството му на заето в дружеството лице - управител, обосновават извод за допустимост на производството пред КЗД като специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Посочил е, че допустимостта на образуваното производство е обусловена единствено от фактическите твърдения в жалбата и отправените към органа искания, а не от фактите, които ще се установяват посредством събраните в производството доказателства.

Съдът е изложил съображения, че комисията е длъжна да прецени дали е осъществено нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци, посочени в жалбата, дали действително е осъществена дискриминация и налице ли е хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр. по отношение на представляваното от жалбоподателя дружество и това са въпроси по съществото на спора. Изтъкнал е, че мотивите в оспореното решение на комисията имат отношение към решаването на спора по същество и установяване на релевантните факти при разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл. 9 ЗЗДискр., т. е. към основателността, а не редовността и допустимостта на жалбата.

С оглед тези фактически и правни изводи, съдът е отменил обжалваното решение на Комисията за защита от дискриминация и върнал административната преписка за продължаване на производствените действия по нея, съобразно указанията в мотивите на съдебния акт.

Недоволен от постановения резултат, касационният жалбоподател поддържа, че съдът е извършил неточна преценка на фактическите обстоятелства и е достигнал до погрешни правни изводи.

Счита, че комисията правилно е приела, че обсъжданите фактически и правни отношения между страните по делото не са предмет на регулиране от антидискриминационния закон. В тази връзка излага доводи, че взаимоотношенията между банките и корпоративните клиенти, каквото е "Ветоника" ЕООД, се основават на договорни отношения, при които се прилага правилото на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите за свобода на договарянето. Намира, че комисията правилно е прекратила производството и не е разгледала по същество оплакванията на ответника по касация поради липса на компетентност да се произнесе по същите и се аргументира с чл. 8, ал. 2 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация. Изразява несъгласие с изводите на съда относно правомощието на комисията да прекрати производството само в хипотезите на чл. 52 от ЗЗДискр., т. к. това разбиране означава административният орган да се произнася по въпроси, които са извън обхвата на неговата компетентност, при което издадените административни актове биха били нищожни.

На следващо място, твърди, че противно на приетото от съда, преклузивните срокове за образуване на административно производство пред КЗД по жалбата на ответника по касация са изтекли.

Касационният жалбоподател се позовава на влязлото в сила решение от 17.11.2014 г. по н. о. х. д. № 116/2014 г. на Апелативен съд гр. Б., с което е потвърдена присъда № 101/19.06.2014 г. на Бургаския окръжен съд по н. о. х. д. № 364/2014 г., в които изрично е прието, че причините да бъде отказан инвестиционен кредит на "Ветоника" ЕООД били лошите финансови показатели и непредлагане на адекватно обезпечение и непосилност, т. е. причините са финансови и не са свързани с личността на управителя. Поддържа, че мотивите на съдебните решения по цитираните наказателни дела се ползват със задължителна доказателствена сила и същите са в потвърждение на верността на решението на комисията.

Върховният административен съд, като обсъди доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

1. По основанията за прекратяване на производството пред Комисията за защита от дискриминация:

Съдът правилно е посочил, че в нормата на чл. 52 ЗЗД няма изрично предвидено основание некомпетентност, за да откаже комисията да образува или да прекрати образуваното производство. Не може да бъде споделен обаче изводът, че това обстоятелство лишава комисията от възможност да откаже да се произнесе по съществото на искане, което излиза извън нейната материална компетентност.

Всеки един орган в държавата притежава определена в закон компетентност. Именно в тези рамки той може законосъобразно да действа, в това число да постановява актове. Преценката дали поставения с жалбата предмет попада в кръга на компетентност на административния орган е предоставена на органа. Когато прецени, че не е компетентен да се произнесе по искането, с което е сезиран, органът разполага с правомощието да откаже да го разгледа по същество, независимо че в съответната приложима нормативна уредба не се съдържа нарочно правило в този смисъл.

Поради това, ако прецени, че искането, с което е сезирана, е извън пределите на материалната й компетентност, комисията следва да откаже да се произнесе по същество, съгласно общите административнопроцесуални правила. Това решение на административния орган, по определение на чл. 68, ал. 1 ЗЗДискр. подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по същината си решението на Комисията представлява отказ да се произнесе по същество на искането, с което е сезирана, който е следвало да се разгледа по процесуалния ред на Глава десета, Раздел IV. В случая, това обстоятелство обаче не намира отражение върху законосъобразността на съдебния акт.

1. По компетентността на Комисията за защита от дискриминация да се произнесе по жалбата на С., лично и в качеството му на управител на "Ветоника" ЕООД:

Съдът, след като е обсъдил данните по делото правилно и обосновано е приел, че изложените с жалбата на С. оплаквания пред Комисията за защита от дискриминация попадат в обхвата на нейната материална компетентност и дължи произнасяне по съществото им.

Законът за защита от дискриминация урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване - чл. 1 ЗЗДискр.

Законът защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Р. Б., а сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица - чл. 3, ал. 1 и 2 с. з.

За постигане на прокламираната цел на закона, законодателят е предоставил на комисията широки правомощия и достатъчно нормативен инструментариум за упражняването им. След като комисията е била сезирана с жалба от засегнато лице, в която се съдържат оплаквания за неравно третиране, в кръга на предоставената й компетентност е да разгледа сигнала и прецени имат ли дискриминационен характер действията на юридическото лице, сочено като нарушител на антидискриминационното законодателство - арг. чл. 47 от ЗЗДискр. В тази насока следва да се споделят изцяло изводите на първоинстанционния съд, че преценката дали оплакванията съдържат признаците на чл. 4, ал. 1 и налице ли е неравно третиране въз основа на някои от тях в някоя от проявните форми, предвидени в закона, е по основателността на искането за издаване на административен акт, а не по неговата допустимост.

Съдът правилно е анализирал твърденията на ответника по касация и е приел, че оплакванията му за неравно третиране се основават на възприятията му за дискриминирането му лично като управител и заето лице във "Ветоника" ЕООД и съответно - на представляваното от него дружество. При това положение, комисията дължи произнасяне по същество на заявлението за дискриминация на ответника по касация.

Върховният административен съд е имал възможност да посочи в практиката си, че в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр. ясно са обозначени субектите, попадащи в тази хипотеза и регламентира, че юридическите лица могат да бъдат дискриминирани, но само по определени признаци по отношение на техните членове или заетите лица в него. Тези признаци са установени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и неправомерният диференциран подход към съответното юридическо лице или лица трябва, чрез персоналния му състав, да е обвързан от някои от тях - в тази насока са решение № 11851 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6881/2009 г., VII о., решение № 10293 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 592/2014 г., VII о.

При положение, че редакцията на чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр. не оставя съмнение, че обект на неравно третиране могат да бъдат всички видове юридически лица, предмет на доказване и решение по същество е да се прецени налице ли са дискриминационни действия, насочени към юридическото лице, поради това, че негов чл. е носител на защитен признак по чл. 4 ЗЗДискр. Тоест, по-неблагоприятното третиране на юридическото лице следва да бъде в причинно-следствена връзка с обстоятелството, че някой от персоналния му състав притежава някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр.

Тук след да се посочи, че изводите на комисията, че поставените в жалбата въпроси засягат финансовите отношения между юридически лица, свързани със спор за икономическите условията за кредитиране, които няма основание да се разглеждат на плоскостта на антидискриминационното законодателство, са всъщност релевантни към съществото на спора. Дали същите са фактически верни и правно обосновани може да се прецени едва след анализ на фактите, събрани при разпределена доказателствена тежест, съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. и излагане на съображения по същество на жалбата от комисията.

1. По отношение на периода на осъществяване на твърдените дискриминационни практики:

В жалбата до комисията са описани конкретни събития и дати, съответно - периоди, през които са се случили. Най-общо, значимата за решаване на спора комуникация между страните, визирана в жалбата до органа, е през периода 2011 - 2012 г. и през 2013 г. Комисията, в хода на производството и при разглеждане на жалбата следва да прецени кои са меродавните моменти и към кои от тях е приложима разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр., с оглед датата на сезирането й - 27.02.2015 г. Както правилно е отбелязал съдът, видно е, че някои от описаните събития индицират, че не е изтекъл преклузивният срок по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. за произнасяне по същество по оплакванията на ответника по касация. Доколкото този въпрос не е обсъждан в оспореното решение на комисията, съдът не разполага с възможност да прецени как е отчетено действието на преклузивния срок по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр спрямо изложените данни в жалбата на ответника по касация.

1. По релевантността на влезлите в сила съдебни актове - решението от 17.11.2014 г. по н. о. х. д. № 116/2014 г. на Апелативен съд гр. Б., с което е потвърдена присъда № 101/19.06.2014 г. на Бургаския окръжен съд по н. о. х. д. № 364/2014 г., към настоящия административноправен спор.

Направените доводи от касационния жалбоподател относно обвързваща сила на мотивите на цитираните съдебни актове в настоящото производство са насочени към преценката по същество има ли неравно третиране на дружеството, свързано с лице от персоналния му състав, за който е установено, че е носител на защитен признак и наличие на причинно-следствена връзка между тези юридически факти или причините за отказ да бъде кредитирано са финасовите и икономически показатели на предприятието. Поради това, тези обстоятелства не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, което е ограничено до решаване на въпроса правилно ли съдът е отменил решението на административния орган, с което последният е отказал да се произнесе по същество на жалбата на ответника по касация. При разглеждане на въпросите по същество, административният орган дължи произнасяне и по този довод на касационния жалбоподател.

Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд - С.-град е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация лично и в качеството му на представляващ "Ветоника" ЕООД гр. Б. направените разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,