Решение № 1871 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2017 г.

Решение № 1871 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на "МУЛТИКОМЕРС-97" ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Ив. Митева, за отмяна на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2, чл. 239, т. 4 АПК на Определение № 12499 от 18.10.2017 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 3561/2017 г. в частта, с която търговското дружество е осъдено да плати на Дирекция "ОДОП" - П., при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 969 лева. Молителят, чрез пълномощника си адв. Митева твърди, че определението противоречи на влязло в сила Решение № 158 от 09.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1495/2016 г. от Административен съд П. и излага доводи. В съдебно заседание, по време на устните състезания молителят въвежда и друго основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. П. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. П. Бонева, депозира писмено становище по искането за отмяна. В него развива съображения за неоснователност на молбата. В съдебно заседание процесуалния представител - юрк. Р. Стоянов, поддържа становището. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 690 лева в полза на страната. Върховният административен съд - Петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна за процесуално допустимо. Разгледано по същество, на въведеното основание за отмяна, е неоснователно. Следва да бъдат разгледани единствено доводите за наличие на хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК. Основанието по т. 5 на посочения текст не следва да бъде разглеждано, тъй като е въведено за първи път по време на устните състезания в съдебното заседание, проведено на 18.01.2018 г. За да е допустимо искането следва да е подадено в срок и да отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 150 вр. чл. 249 АПК, което в случая не е изпълнено. Отделно от това е недопустимо "да се допълва" основанието на искането за отмяна след приключване на съдебното дирене и след даване ход на устните състезания. На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната по глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Соченото от молителя правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. В конкретния случай хипотезата на сочената правна норма не е налице. Атакуваното с настоящото искане определение № 12499 от 18.10.2017 г. е постановено от касационната инстанция в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК по подадени молби от двете страни по адм. дело № 3561/2017 г. по описа на Върховния административен съд, I отделение, за допълване на съдебния акт - решение № 10402 от 08.08.2017 г. С това решение ВАС е отменил обжалваното пред него Решение № 158 от 09.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1495/2016 г. от АС - П. в частта, с която са присъдени разноски в полза на "МУЛТИКОМЕРС-97" ЕООД в размер на 122 478. 68 лева и е оставил в сила решението в частта, с която е отменен РА. Това определение е допълващ съдебното решение акт на съда, който не се е произнесъл по целия предмет на спора, в случая по въпроса за присъждане на разноски. Едва след постановяването на допълнителното решение се слага окончателно край на съдебния спор, тъй като основното и допълнителното решение са единен акт на съда. С определението, чиято отмяна се иска Решение № 10402 от 08.08.2017 г., постановено по адм. дело № 3561/2017 г. е допълнено в частта за разноските като "МУЛТИКОМЕРС-97" ЕООД е осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 969 лв.; Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на търговското дружество разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лв. и е оставено без уважение искането на търговското дружество за изменение на Решение № 10402 от 08.08.2017 г., постановено по адм. дело № 3561/2017 г. от ВАС, I отд., в останалата част, като неоснователно. Противопоставеното Решение № 158 от 09.02.2017 г., по адм. дело № 1495/2016 г. е постановено от първоинстанционния съд - Административен съд П., който е бил сезиран с жалбата на "МУЛТИКОМЕРС-97" ЕООД срещу РА № 161201010 от 31.05.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. П. в частите му потвърдени с Решение № 923 от 27.02.2012 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП. Жалбата е била частично уважена и затова съдът е осъдил административния орган да заплати понесените от жалбоподателя разноски в размер на 122 478. 68 лева (съразмерно с уважената част на жалбата). Следователно, предмет на адм. дело № 3561/2017 г. по описа на Върховния административен съд е законосъобразността на съдебното решение, постановено по адм. дело № 1495/2016 г. по описа на АС - П.. Определението, чиято отмяна се иска е постановено допълнително, но в същото касационно производство и е неделима част от касационния съдебен акт. Очевидна е липсата на обективно сходство между двата съдебни акта, които са постановени от различни по степен съдилища. Налице са две производства - едното се е развило пред първостепенния, а другото - пред касационния съд. Атакуваното съдебно определение, постановено от контролно-отменителната съдебна инстанция не е обективно тъждествено на решението, постановено в първоинстанционното производство, нито противоречи на силата на присъдено нещо, с която се ползва необжалваемото решение, защото е част от него Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че искането за отмяна на влязло в сила Определение № 12499 от 18.10.2017 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 3561/2017 г. в частта, с която търговското дружество е осъдено да плати на Дирекция "ОДОП" - П., при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 969 лева е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,