Решение № 3527 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15887/2014 г.

Решение № 3527 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15887/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Балос" ЕООД, със седалище в гр. Левски, чрез процесуален представител адв. Гено Генов срещу Решение № 490 от 1.12.2014 г., постановено от Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 584 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 151400263 от 7.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 300/24.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03. и м. 04.2013 г. по фактури, издадени от "Главболгарстрой Груп" ЕООД, общо в размер на 79 600 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени твърдения за фактите и обстоятелствата по спора, се твърди, че извода на съда за законосъобразност на издадения ревизионен акт, в частта на отказаното му право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Главболгарстрой Груп" ЕООД е неправилен. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт, в обжалваната му част бъде отменен. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Претендира направените в касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд (АС) - Велико Търново е бил Ревизионен акт (РА) № 151400263 от 7.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 300/24.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Балос" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03. и м. 04.2013 г. по фактури, издадени от "Главбулгарстрой Груп" ЕООД, общо в размер на 79 600 лева, ведно със съответните лихви. Органа по приходите е мотивирал отказа за признаване на право на данъчен кредит със съображения, че по процесните фактури не са осъществени реални доставки на стоки, тъй като стоката няма установен произход и няма безспорни доказателства за извършен транспорт, предвид, че в представените товарителници като изпращач е посочен "Балкан" АД, а не прекия доставчик. В допълнение на това, в решението на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново е посочено, че ако се приеме, че процесните фактури са с предмет - частично плащане по договор, то след като липсва плащане на стойността към момента на издаване на фактурата, за ревизираното лице не възниква право на данъчен кредит. А ако се приеме, че фактурите са с предмет доставка на стоки, то не са налице доказателства за предаване на стоките от доставчика на получателя и убедителни доказателства за транспортирането на същите, поради което е направен извод, че намиращите се при ревизираното лице стоки не са получени от доставчика. С обжалваното решение, АС - Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Балос" ЕООД срещу РА, в посочената част и е осъдил "Балос" ЕООД да заплати разноски на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново в размер на 3 212,30 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата материална законосъобразност, съдът е приел за установена фактическата обстановка, изложена в ревизионния акт, цитирал е съдържанието на приложимите правни норми и направил краен извод, че ревизираното лице не е доказало наличието на предпоставките за признаване право на данъчен кредит. Наред с това, съдът е обосновал неприложимост на Писмо № 24-00-47/8.11.2007 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, като е посочил и Решение на СЕС по дело С-419/02, където се приемало, че правните условия, които са необходими, за да стане данъкът изискуем са такива в същия момент или след настъпване на данъчното събитие, но не и преди него. От тези разсъждения може да се направи извод, че съдът, макар и да не сочи изрично в решението си, приема за установено, че процесните фактури са издадени преди настъпването на данъчното събитие. С обжалваното решение, АС - Велико Търново не е изложил конкретни правни изводи релевантни към правото на признаване на данъчен кредит, но доколкото липсва твърдение в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, касационната инстанция следва да провери само валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че съдът неправилно е игнорирал събраните в хода на ревизионното производство доказателства, установяващи реално извършени доставки по издадените от "Главболгарстрой Груп" ЕООД фактури с получател ревизираното лице. По делото е безспорно установено, че в ревизионното производство, както от доставчика "Главболгарстрой Груп" ЕООД, така и от ревизираното лице, е представен договор за покупко-продажба от 30.01.2013 г., сключен между "Главболгарстрой Груп" ЕООД, като продавач и "Балос" ЕООД, като купувач, по силата на който продавача продава на купувача следното: метално хале 102 х (2х18) 11=3672 кв. м.; метално хале с посочен кадастрален и инвентарен номер; 4 броя кранове - 5, т.; подкранови греди-408 м; 54 броя колони 11 м.; 72 броя ригел; 500 броя столици "П" 20; и противоветрови връзки, срещу цена от 398 000 лева, без ДДС. В договора е уговорено, че плащането на цената ще стане по посочена банкова сметка в срок до 16.03.2013 г., купувача става собственик с подписване на договора, а транспорта е за сметка на купувача. На основание този договор, "Главболгарстрой Груп" ЕООД е издало три броя фактури с получател "Балос" ЕООД, както следва № 0000000034/8.02.2013 г., № 0000000701/16.04.2013 г. и № 0000000702/18.04.2013 г. с предмет частично и окончателно плащане по договор № 1/30.01.2013 г. за метално хале - комплект по опис. Към всяка фактура е приложен, подписан от двете страни опис на елементите, доставени от "Главболгарстрой Груп" ЕООД с цитиран номер на фактурата и изброени брой колони, ригели, столици и връзки. В хода на ревизията е установено, че плащането по фактурите е извършено по банков път, като са представени извлечения от сметки на "Главболгарстрой Груп" ЕООД за получени преводи от "Балос" ЕООД, както и ревизираното лице е представило платежно нареждане от 19.04.2013 г. и от 7.05.2013 г. за частично и окончателно плащане по фактура № 0000000701/16.04.2013 г., платежно нареждане от 3.06.2013 г. за плащане по фактура 0000000702/18.04.2013 г., както и два броя платежни нареждания от 11.02.2013 г. по фактура 0000000034/8.02.2013 г. Също така, още в хода на ревизията е установено, че стойността на фактурите е отразена в СД и дневници за продажба за съответните периоди от доставчика "Главболгарстрой Груп" ЕООД, представени са хронологии на счетоводни сметки. Наред с това е установено, че металното хале и крановете, доставчика "Главболгарстрой Груп" ЕООД е закупил от "Бипа" ЕООД, за което е представен договор от 29.01.2013 г. за закупуване на металното хале и крановете, както и фактура № 000000154/5.02.2013 г., издадена от "Бипа" ЕООД. Установено е по делото от клаузите на договора и от обясненията на представителите на дружествата - доставчик и получател, че транспорта на стоките е осъществен за сметка на получателя "Балос" ЕООД от ЕТ "Риом - Евгени Тинев" и "Милениум М" ЕООД. В хода на ревизията при извършена проверка на превозвачите е установено, че същите представят товарителници с пътни листове, фактури за извършени транспортни услуги с получател ревизираното лице, касови бонове за извършено плащане на услугите, както и обяснения на представителите на превозвачите за извършени транспортни услуги от гр. Ловеч до гр. Левски в полза на получател "Балос" ЕООД. В хода на ревизията също така е било безспорно установено, че стоката по опис към процесните фактури е получена от ревизираното лице и в последствие след преработка използвана за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки към "Агрополихим" АД - Девня. При тази фактическа обстановка, съдът е следвало да направи извод, че е налице реална доставка на стоки по процесните фактури, издадени от доставчика "Главболгарстрой Груп" ЕООД . Основателно е твърдението в касационната жалба, че прекия доставчик "Главболгарстрой Груп" ЕООД е разполагал със стоките, предмет на доставка по силата на договор от 29.01.2013 г. за закупуване на металното хале и крановете, сключен с "Бипа" ЕООД, както и фактура № 000000154/5.02.2013 г., издадена от доставчика "Бипа" ЕООД. Същото се установява и от счетоводното и отчитане по сметките на прекия доставчик, като закупена от "Бипа" ЕООД, а в последствие продадена на "Балос" ЕООД. В тази връзка направените изводи на приходните органи за неустановен произход на стоката, са неоснователни. Основателно е твърдението в касационната жалба, че са налице безспорни доказателства за предаване и транспортиране на стоката, тъй като приложените към фактурите описи на доставени стоки, двустранно подписани от доставчика и получателя, установяват предаването на стоката в деня на фактурирането, а транспортирането и за сметка на получателя от местонахождението и територията на завод "Балкан", гр. Ловеч до гр. Левски се установява от представените товарителници с пътни листове, фактури за извършени транспортни услуги с получател ревизираното лице, касови бонове за извършено плащане на услугите, както и обяснения на представителите на превозвачите за извършени транспортни услуги от гр. Ловеч до гр. Левски в полза на получател "Балос" ЕООД. Само от факта, че в товарителниците, като изпращач е посочен "Балкан" ЕАД не може да се направи извод, че стоката не е доставена от доставчика "Главболгарстрой Груп" ЕООД, след като в хода на ревизионното производство е установено, чрез обясненията, дадени от представителите на доставчика, предходния доставчик и получателя, че стоката - метално хале макар и да е била предмет на няколко облагаеми доставки през цялото време не е променила местоположението си от територията на завод "Балкан" в гр. Ловеч, от където след продажбата и на ревизираното лице е транспортирана до гр. Левски в демонтиран вид. Настоящата инстанция не споделя и изложените от АС - Велико Търново съображения за законосъобразност на отказа за признаване на правото на данъчен кредит по съображения, че процесните фактури са издадени преди настъпването на данъчното събитие - плащане. В случая, данъчното събитие не е авансово плащане, а доставка на стоки по договор за продажба от 30.01.2013 г. - комплект по опис, като към всяка от фактурите е приложен опис на доставените стоки. Данъчното събитие настъпва на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, по аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Стоките са предадени в деня на съставянето на фактурите и са предадени по опис от доставчика на ревизираното лице, а плащането на тези доставки е станало по банков път в по-късен момент. Това съответства и на клаузите в договора за продажба на метално хале и други елементи, посочени по вид и брой. Плащането на фактурираните доставки е само едно от доказателствата за реалност на извършените доставки, а не основание за признаване на право на данъчен кредит. Затова датата на издаването на фактурите съответства на датата, на която е станало предаването на стоките по опис, подписан от двете страни, поради което неправилно съдът счита и излага прави съображения за приложимо право при фактурирани доставки преди настъпване на данъчно събитие. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че решението на АС - Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата на "Балос" ЕООД срещу Ревизионния акт е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него, при решаване на спора по същество следва да се отмени издадения Ревизионен акт, в обжалваната му част, с която на "Балос" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03. и м. 04.2013 г. по фактури, издадени от "Главболгарстрой Груп" ЕООД, общо в размер на 79 600 лева, ведно със съответните лихви. С оглед изхода на спора, решението на АС - Велико Търново следва да се отмени и в частта, в която "Балос" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 212,30 лева. Като вместо това и с оглед наличието на претенция за разноски от страна на касатора, настоящата инстанция счита, че на основание чл. 161 от ДОПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на "Балос" ЕООД, направените разноски по делото в размер на 4 050 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства за реалното им извършване пред първоинстанционния съд. Разноски за касационната инстанция не се дължат, тъй като такива не са доказани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение