Решение № 3897 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2011 г.

Решение № 3897 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Лидия Кирилова Янкова от град Русе против Решение № 854 от 11.04.2011 г. по адм. д. 376/11 г. по описа на Административен съд град Варна, с което е отхвърлена жалбата и против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 031002098 от 18.10.2010 г., издаден от главен инспектор Елена Димитрова, потвърден с решение № 988 от 10.01.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град Варна с който и е определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. за довнасяне в размер на 30 884 лв. и лихва за просрочие в размер на 21 887,49 лв. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби - касационни основания за отмяна на по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично в касационната жалба се излагат аргументи за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна Централно управление на Национална агенция за приходите не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното Решение от № 854 от 11.04.2011 г. по адм. д. 376/11 г. по описа на Административен съд град Варна е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 031002098 от 18.10.2010 г., издаден от главен инспектор Елена Димитрова, потвърден с решение № 988 от 10.01.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град Варна с който и е определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. за довнасяне в размер на 30 884 лв. и лихва за просрочие в размер на 21 887,49 лв. Решаващият съд е приел, че спорът се свежда до отговор на следните въпроси - дадени ли са заеми от Аведисиян и Швандер на жалбоподателката на твърдяните от нея дати и били ли са налични за жалбоподателката към 5.05.2004 г. средства в размер на 108 873,98 лева с които тя може да се разпореди. Приел е, че няма доказателства, че сумите са и били предоставени в заем, а дори и да се приеме, че действително са предоставени липсват доказателства да са били в наличност към 31.12.2003 г. . Констатирал е, че от приложените извлечения от банкови сметки на ревизираното лице във всеки от разглежданите месеци са постъпвали парични средства в големи размери и са теглени суми в големи размери, но няма доказателства, че те са били налични към 1.01.2004 г. Допуснал е и прел заключението по изготвената ССЕ, като в мотивите към решението не е кредитирал заключението с мотива, че вещото лице в експертизата е посочило само постъпилите средства по банковите сметки на жалбоподателката, без да проследи движението на паричните потоци впоследствие. С оглед изложеното е приел издадения ревизионен акт за правилен и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Настоящият съдебен състав намира атакуваният съдебен акт за постановен при наличие на нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на решението съдът не е обсъдил голяма част от събрани по делото доказателства. Съдът въобще не е извършил преценка на доказателствата, събрани в съдебната фаза на производството и не е установил действителния повдигнат пред него правен спор. Изводите на съда противоречат на материалния закон и не са обусловени от установени факти по делото, следствие на което решението се явява неправилно. Решаващият съд е приел, че спорът се свежда до отговор на следните въпроси- дадени ли са заеми от Аведисиян и Швандер на жалбоподателката на твърдяните от нея дати и били ли са налични за жалбоподателката към 5.05.2004 г. средства в размер на 108 873,98 лева с които тя може да се разпореди. Приел е, че няма доказателства, че сумите са и били предоставени в заем, а дори и да се приеме, че действително са предоставени липсват доказателства да са били в наличност към 31.12.2003 г. Не става ясно защо съдът е приел липсата на доказателства за предоставения от Аведисиян заем. Не е обсъдена в съдебното решение и възможността на заемодателя Аведисиян да предостави твърдяните в заем средства, както и присъствието му на територията на РБългария на дата 16.06.2003 г. с оглед твърденията на администрацията за липса на доказателства това лице да пребивавало на територията на републиката, както и за липсата на доказателства, че лицето през 2003 г. е разполагало с тези средства за да ги предостави в заем. Няма мотиви по отношение на извода за липсата на реално предоставяне на средства по отношение на заема от Швандер. Въпреки констатираната непълното в заключението по изготвената ССЕ /което е и мотив да не я кредитира/ не е извършил необходимото за изясняване на тази непълнота, като се е ограничил само да посочи, че вещото лице в експертизата е посочило само постъпилите средства по банковите сметки на жалбоподателката, без да проследи движението на паричните потоци впоследствие. Констатирал е, че за всеки от разглежданите месеци в банковите и сметки са постъпвали парични средства в големи размери и са теглени суми в големи размери без да обсъди доказателства относно твърденията на жалбоподателката за налични суми към 1.01.2004 г. Не са обсъдени в решението представените в хода на ревизионното и в съдебното производства доказателства за депозити на ревизираното лице в ОББ, от които е видно, че към 31.12.2003 г. жалбоподателката е имала налични 4 210,36 евро и 6 044,52 евро. Тези суми са били внесени отделно като депозити. Не е изяснена възникналата неяснота относно евровата сметка в ОББ с наличност 15 170,87 евро към 29.03.2004 г. и дали тя е била взета предвид от административния орган при отчитане на наличните парични средства към 31.12.2003 г. Съдът не се е произнесъл по представените писмени доказателства с приложените извлечения от банкови сметки с парични средства през 2003 г., поради което не става ясно дали те са взети в предвид при определяне на началното салдо за периода на ревизията. Като е допуснал това нарушение съдът неправилно е тълкувал закона и не е анализирал събраните по делото доказателства. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е посочил на базата на кои приети за установени факти и обстоятелства е изградил правните си изводи. Административният съд е следвало да обсъди всички събрани по делото доказателства и на базата на тях да приеме за установени или не определени обстоятелства от фактическа страна, върху които да обоснове изводите си по съществото на спора. Съдът обаче не е извършил гореописаната последователност от действия, а е придал различно значение на липсата на доказателства. Решението е постановено и в противоречие с разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съгласно която съдът действа като инстанция по същество. По този начин изложените от съда мотиви не обосновават правните му изводи по същество, а са неясни и повърхностни, което граничи с пълна липса на такива. Тези аргументи обосновават тезата и за необосноваността на решението. Без да има ясно изградени изводи от фактическа страна, които да покажат фактическата обстановка по делото, не е налице процесуална възможност за постановяване на решение по същество на спора от настоящата инстанция. По изложените в настоящите мотиви съображения тричленният състав на ВАС възприема фактическата обстановка по делото като неизяснена, поради което не се произнася по спора по същество. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждането му от друг състав на Административен съд град Варна. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани, като направените от страните бъдат взети предвид при постановяване на решение по същество. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,