Решение № 8173 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М. Ц. и Д. В. П., чрез адв. Н. Бошнакова като процесуален представител, против решение 14895 от 16.08.2024 г., постановено по адм. дело 6746/2021 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу заповед РА50-162/19.03.2021 г. на главния архитект на Столична община /СО/. Релевирани са касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че одобреният проект за ПУП - ПР и ПЗ не съответства на посоченото правно основание по чл.17, ал.1 ЗУТ и на приетия ОУП, като не са спазени и изискванията на чл.108, ал.5 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът главният архитект на Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Централна кооперативна банка АД, чрез пълномощника си адв. В. Вангелов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Ответниците М. М. А., Б. А., А. Д. Д. и Д. Й. Д., не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното: С решение 14895 от 16.08.2024 г. по адм. дело 6746/2021 г., Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Н. М. Ц. и Д. В. П., както и жалбата на М. М. А., Б. А., А. Д. Д. и Д. Й. Д., двете подадени срещу заповед РА50-162/19.03.2021 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 3 и ал. 4, чл. 17, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 115, ал. 1 и 2, чл. 108, ал. 5, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ и чл.19, ал.4 от ЗУЗСО, е одобрен: 1. Проект за план за регулация за урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.1503.944 по КККР и създаване на нов УПИ IV-944 "за логистика, офиси, магазини и обществено обслужване", по червени и сини линии, цифри и текст, съгласно приложения проект. 2. Проект за план за застрояване за УПИ IV-944 "за логистика, офиси, магазини и обществено обслужване", кв.10, м. "НПЗ Искър-север-ІІ част, район "Искър", без допускане на намалени разстояния към вътрешнорегулационни граници, съседни имоти и/или сгради, включително през дъно и през улица, съгласно приложения проект. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма, с посочване на фактическите и правни основания съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Като се позовава на приетите по делото заключения на СТЕ, достига до извод, че в случая границите на имота на жалбоподателите не се засягат по никакъв начин с одобрения проект. Излага съображения за съответствие на оспорената заповед с правното основание по чл.17, ал.1 ЗУТ. Сочи, че с плана за регулация се предвижда първоначално урегулиране на ПИ 68134.1503.944 по КККР, собственост на заявителя в административното производство и настоящ ответник "Централна кооперативна банка" АД, за създаване на нов УПИ IV-944 "за логистика, офиси, магазини и обществено обслужване", като вътрешните регулационни линии към ПИ 68134.1503.933 и 68134.1503.939, за които жалбоподателите притежават права на собственост, са съобразени с имотните граници по КККР одобрена през 2012г., с изключение на западната граница, която е проектирана да съвпада с уличната регулационна линия на улица о.т.143-о.т.141 от действащия регулационен план от 2016г., съгласно който част от ПИ 68134.1503.944 се отнема за улица. Приема, че са спазени изискванията на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, тъй като за УПИ IV-944, с вътрешни регулационни линии са определени границите със съседните имоти и има лице към улица. По отношение на одобрения по т. 2 от оспорената заповед ПУП-ПЗ посочва, че за новообразувания УПИ се предвижда нова нежилищна сграда с преход в етажността, разположена свободно като начин на застрояване и висока - до 18,0м. като характер на застрояване, с устройствени параметри в съответствие с устройствената зона "Пс по ОУП на СО, в която попадат имотите, предмет на разработката и съседните такива. Излага съображения за спазване на изискванията на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. По тези съображения обосновава извод за процесуална и материална законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля подадените срещу нея жалби като неоснователни. Видно от касационната жалба, предмет на оспорване пред настоящата инстанция е решението по делото само в частта, с която е отхвърлена жалбата на касаторите Н. М. Ц. и Д. В. П. срещу заповед РА50-162/19.03.2021 г., издадена от главния архитект на Столична община. С оглед на горното, Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт в оспорената му част е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на първоначалната и повторната съдебно-технически експертизи. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от приетите доказателства. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид приложената по делото заповед за делегиране на правомощия. Спазени са изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Административният акт е придружен от изискуемите графични части съгласно Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържането на устройствените планове и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно е, че със заповед РА50-791/30.10.2019 г. на главния архитект на Столична община е разрешено изработването на ПУП ПРЗ за процесния ПИ; че одобреният проектът е съгласуван с операторите на обществени услуги и с РИОСВ. Неоснователни са доводите на касаторите за неспазени изисквания на чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Нормата е обща и изброява неизчерпателно различните видове планове и схеми, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. Конкретните изисквания към обема и съдържанието на различните видове устройствени планове се различават с оглед спецификите на всеки план и са разписани в Наредба 8/14.06.2001 г., като не е необходимо всички изброени в чл. 108, ал. 2 ЗУТ планове и схеми да придружават всеки един подробен устройствен план. Правилата на разпоредбата се прилагат според спецификата на самия ПУП. В случая с приетия ПУП се обособява нов УПИ за поземления имот на ЦКБ АД, а уличната мрежа е проектирана с преходен ПУП, което изключва изискуемостта на изброените в чл.108, ал.2 ЗУТ придружаващи планове. От друга страна, липсата на доказателства за наличие на правила и нормативи за прилагането на процесния план, които органът да е одобрил като неразделна част от него, не е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед по см. на чл.146, т.2 АПК. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредба 7/ 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, при създаване, одобряване и прилагане на устройствените планове и инвестиционните проекти правилата и нормативите, определени в тази наредба, се спазват чрез конкретните стойности, определени от съответния план или проект, а когато не са определени такива, се спазват правилата и нормативите в установената стойност или диапазон съгласно тази наредба, какъвто е настоящият случай. Предвид горното, наведените от касаторите доводи за неспазени изисквания на чл.108, ал.2 и ал.4 ЗУТ, са неоснователни. Правилен е и изводът на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че ПИ с идентификатор 68134.1503.944 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район Искър, м. Крайното, е неурегулиран и с оспорената заповед е одобрен ПУП ПР по имотните му граници, с изключение на западната регулационна линия, която е проектирана да съвпада с уличната регулационна линия по действащия регулационен план, което съответства на приложеното правно основание по чл.17, ал.1 ЗУТ. Възраженията в касационната жалба за приложимост на хипотезите на чл.17, ал.2 ЗУТ са неоснователни. Планът за регулация е изработен върху вярна кадастрална основа, което се установява от приложената по делото комбинирана скица за пълна или частична идентичност между кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-27/03.04.2012 г. и действащите планове за регулация за кв.10, м. НПЗ Искър-север - І,ІІ, ІІІ част район Искър, СО, одобрени с решение 387/10.07.2008 г. на СОС и заповед РД50-701/30.11.2016г. на главния архитект на СО. Достъпът до новия УПИ ІV-944, кв.10 е осигурен по действащата улична регулация, без промяна на същата, с което е спазено изискването на чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ. Тъй като не е налице производство по изменение на действащата улична регулация, ирелевантен е фактът, че планът за улична регулация не е приложен, както и обстоятелството, че за площта от процесния имот, която е отнета за улица, не е обособен самостоятелен УПИ. Законосъобразни са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед и в частта относно одобрения план за застрояване. Съобразно действащия ОУП на Столична община, имота, предмет на разработката и съседните, вкл. този, в който жалбоподателите притежават вещни права, попадат в устройствена зона "Пс" (Смесена производствена зона), в която съгласно т. 20 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, е допустимо предвиденото конкретно предназначение на УПИ ІV "за логистика, офиси, магазини и обществено обслужване". Видно от доказателствата по делото, устройствените параметри по одобрения ПУП - ПЗ съответстват на тези за зоната, а именно: максимална плътност на застрояване 55%; максимален Кинт 1,5; минимална озеленена площ 30% и без ограничения за височината на застрояването. В случая за УПИ IV--944 се предвижда нова нежилищна сграда с преход в етажността, разположена свободно и висока до 18,0 м, с ограничителни линии на застрояване. Според вещото лице, при извършените от него изчисления по графични данни, параметрите за Кинт по ОУП са надвишени с одобрения ПЗ. Горната констатация не съответства на данните в одобрения проект за ПЗ, но и евентуалното несъответствие с ОУП по този показател, би могло да се отстрани в процеса на инвестиционно проектиране, поради което в случая не е допуснато нарушение на правилото на чл.103, ал.4 ЗУТ, както неоснователно се поддържа от касаторите. От друга страна, във връзка с ПЗ, одобрен с процесната заповед, правилно съдът е извършил преценката за необходимите разстояния по правилото на чл. 35, ал. 2 ЗУТ в хипотезата на нежилищни сгради. Съобразно графиката към оспорената заповед и заключението на вещото лице, новопредвиденото строителство е на разстояние от 6 м. до вътрешните регулационни граници с имота на жалбоподателите, при нормативно изискуемо разстояние от 3м. Доводите на последните за намалени разстояния при проектираното строителство са неоснователни и в противоречие със събраните доказателства. Не се установява нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, която изисква предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. С одобрения проект се урегулира за първи път имотът на ЦКБ АД и не се предвижда отнемане на площи за изграждане на улици. Не е налице промяна в устройствения статут на имота на жалбоподателите, както и няма да бъде възпрепятствано или ограничено тяхното ползване и застрояване, което също е аргумент за съответствие на плана с изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. От изложеното следва, че оспорената заповед е съобразена с чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 104, ал. 1, изр. 2, чл. 115, ал. 1 и 2, чл. 14, ал. 3 и ал. 4, чл. 35, ал.2, чл.108 ЗУТ, както и с чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен. С оглед на изложеното, обжалваното решение в оспорената му част е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. В останалата част, съдебният акт е влязъл в сила като необжалван. При този изход на делото, касаторите нямат право на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,