Решение № 3991 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13362/2009 г.

Решение № 3991 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13362/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е жалба на Тракийски университет, гр. Стара Загора, Студентски град, ул. "Армейска" 11 срещу решение № 151 от 1.09.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата и с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Комисията неправилно е приела, че длъжностите "шофьор" и "шофьор на микробус" са идентични. Изпълняваните от заемащите ги лица трудови функции са различни, което личи и от разликата в наименованията на длъжностите. За да приеме обратното Комисията неправилно се е позовала на длъжностната характеристика, връчена на Петьо Петков на 20.05.2004 г. Тя не е отчела разликата в задълженията на Петков и на лицата, заемащи длъжностите "шофьор на бус" и "шофьор на товарен автомобил". Различните трудови задължения обосновават и разликата в заплащането. С оглед на това неправилен е изводът на Комисията, за неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗдискр.) за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд. Необоснован е и изводът, че неувеличаването на индивидуалното трудово възнаграждение на Петков се дължи на личното му положение, резултат от воденето на трудово дело срещу работодателя. Моли съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита жалбата за неоснователна. Твърденията на жалбоподателя са обсъдени подробно в оспорения акт. Наред с това сочи, че в хода на производството пред Комисията Петьо Петков е възстановен на длъжност "шофьор на микробус" и всички дискриминационни действия са преустановени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Петьо Славов Петков и Динко Недев Динев, не вземат становище по жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на Петьо Славов Петков срещу Тракийския университет. Петьо Петков е работил като шофьор във Ветеринарно-медицинския факултет на Тракийския университет от 1.04.1999 г. и е уволнен със заповед № 754 от 6.12.2005 г. Уволнението е признато от съда за незаконосъобразно и лицето е възстановено на работа на длъжност "шофьор" на 19.03.2008 г. Длъжността "шофьор" е съществувала в разписанието на длъжностите за времето от 1.01.2006 г. до 23.01.2008 г., когато е била заемана от друго лице. От 23.01.2008 г. до 2.04.2008 г. длъжността не е съществувала в длъжностното разписание. Създаването й от 2.04.2008 г. е с цел изпълнение на съдебното решение за възстановяване на работа на заинтересованата страна Петков. При възстановяването на Петков на работа длъжностна характеристика за длъжността "шофьор" не му е връчвана и такава липсва в трудовото му досие. На 20.05.2004 г., повече от година преди уволнението, на Петков е била връчена длъжностна характеристика на длъжността "шофьор на микробус/автобус". В длъжностното разписание на университета освен длъжността "шофьор" съществуват и длъжностите "шофьор на микробус" и "шофьор на товарен автомобил". Последните две длъжности са заети от Георги Атанасов Георгиев и Апостол Апостолов. Възнагражденията за тези три длъжности като начална основна заплата са еднакви, но индивидуалните заплати са различни - за "шофьор на микробус" 329 лв., за "шофьор на товарен автомобил" 335 лв. и за "шофьор" 220 лв. Лицата, заемащи длъжностите "шофьор на микробус" и "шофьор на товарен автомобил" получават по 10 лв. допълнителни възнаграждения. На 23.01.2009 г. е сключено допълнително трудово споразумение между жалбоподателя и Петков, с което основното му трудово възнаграждение става 240 лв. Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж от 30 години е 42 %, т. е. 100, 80 лв., с което общото трудово възнаграждение на Петков става 340, 80 лв. Това възнаграждение е по-ниско от възнаграждението на другите две лица, шофьори на товарен автомобил и на микробус. Длъжностната характеристика на "шофьор на микробус/автобус", връчена на Петков на 20.05.2004 г. е идентична с длъжностната характеристика на длъжността "шофьор на микробус", задълженията по която сега се изпълняват от Георги Атанасов Георгиев. На Петков не е зачислен автомобил поради липсата на такъв в управление на университета. Въз основа на горното Комисията е приела, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд. Нарушението на това задължение е приела, че е административно нарушение по чл. 80 от ЗЗДискр. Приела е, че е налице пряка дискриминация на основата на лично положение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., тъй като е уговорено и изплатено по-малко по размер индивидуално основно трудово възнаграждение в сравнение с друго лице. Личното положение на Петков е формирано от факта на водене на трудово дело срещу работодателя. При така констатираното нарушение Комисията е наложила на жалбоподателя на основание чл. 80, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. имуществена санкция в размер на 250 лв. Постановила е преустановяване на нарушението и е предписала на университета да изравни трудовите възнаграждения за длъжностите "шофьор" и "шофьор на микробус" при осигуряване на равностоен интензитет на трудовите функции и да изравни индивидуалното възнаграждение на Петков за заеманата от него длъжност "шофьор" с това на длъжността "шофьор на микробус" за времето от 13.03.2008 г. до датата на връчване на решението, както и да му начисли и изплати дължимите възнаграждения в резултат на изравняването. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът счита, че жалбата на Тракийския университет е основателна. По делото няма спор за факти. Спорен е изводът на административния орган направен въз основа на установените факти. По нарушението на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр.: За да е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. е необходимо за еднакъв или равностоен труд да не се престира равно възнаграждение. Видно от мотивите на оспорваното решение Комисията е приела, че в случая е налице равен труд. За да направи този извод тя е сравнила длъжностната характеристика на длъжността "шофьор на микробус/автобус", която Петков има от 2004 г., и длъжностната характеристика на колегата му Георгиев, който от 2.04.2008 г. заема длъжността "шофьор на микробус". За да е релевантно сравнението трябва да е между относими факти. Длъжностната характеристика, която Петков има от 2004 г. не отговаря на длъжността, която той заема след възстановяването му на работа. Тя не е за длъжността "шофьор", на която той е възстановен, а е за длъжност "шофьор на микробус/автобус". Видно от приложеното по делото поименно разписание на длъжностите в университета към 2.04.2008 г., когато Петков е възстановен, такава длъжност няма. Следователно Комисията неправилно приема, че длъжностната характеристика от 2004 г. е такава на длъжността, която Петков заема след възстановяването на трудовото му правоотношение. Или казано по друг начин - сравнява характеристика на длъжност, която не съществува в длъжностното разписание, с характеристиката на длъжността, която се заема от лицето, спрямо което приема, че е налице неравно третиране. За да се установи дали е налице еднакъв труд е необходимо да се сравнят обстоятелствата, които определят действителния характер, естеството на труда. Само по себе си дори еднаквото наименование на длъжностите не е абсолютно основание, за да се приеме еднаквостта на труда. Необходимо е да се извърши оценка на действително възложените дейности на всяко от лицата и условията, в които всяко от тях реално изпълнява работата (дело С-381/99 на Съда на Европейския съюз). С оглед на това Комисията, за да обоснове нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., е следвало да съпостави действително извършваното от Петков и от Георгиев. С оглед на това ирелевантен за установяване на дискриминационното поведение е фактът, че на Петков не е връчена при възстановяването му длъжностна характеристика. Това е нарушение на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, но то няма отношение към задължението за равно третиране. От доказателствата по делото, които не се оспорват от страните, е безспорно, че на Петков не е зачислен специален автомобил, не защото работодателят не е искал, а защото Ветеринарно-медицинският факултет не разполага с такъв. Единственият лек автомобил се управлява от декана. Служебните задължения на Петков, така, както са представени от жалбоподателя, включват грижа за автомобила, управляван от декана на факултета; при нужда, пътуване до централните части на града със снабдителката или служители на деканата; пътуване до летище София при командировки в чужбина на декана. Тези задължения се различават от задълженията, посочени в длъжностната характеристика на водача на микробус. Но както бе посочено по-горе, за да може да се прецени еднакъв труд ли полагат двете лица е необходимо да се извърши съпоставка на действителните им задължения. По делото, Петков, с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., не е ангажирал доказателства досежно еднаквостта на полагания труд, въз основа на които да може да се направи извод, че е налице дискриминация. С оглед на това основният, решаващ за наличието или не на дискриминация, въпрос е останал недоказан. Органът, като е постановил акта си, позовавайки се на доказателства, които са неотносими към предмета на спора е постановил в тази част незаконосъобразно решение. По нарушението на чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр.: Недоказването на факта равен труд ли полагат сравняваните лица не дава възможност да се приеме, че е налице неравно възнаграждение. С оглед на това не може да се твърди, че е налице дискриминационно третиране. Видно от изложеното оспорваният акт е постановен при противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за защита от дискриминация. Поради това същият следва да бъде отменен. С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на ответника за присъждане на направените разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,