Решение № 488 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10351/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. против решение 974 от 22.07.2024г. по адм. дело 181 /2023 г. на Административен съд Габрово, с което жалбата му против заповед рег. 1983к-1492/04.08.2023 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и делото да се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав, или евентуално след отмяната да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът директор на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Габрово е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР орган, в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал.1 ЗМВР и при спазване на административнопризводствените правила. Заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал.1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство, в което в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. В изпълнение на чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материалите са предоставени на Д. за запознаване, като са служителя е осигурена възможност да направи възражения и да посочи доказателства (протоколи от 19.06. 2023г. и 20.06.2023г., искане от 19.06.2023г., възражения и обяснения). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал.1 и ал. 2 от закона, като е взето предвид, че обобщената справка с резултатите от дисциплинарното разследване е представена на дисциплинарно наказващия орган на 15.06.2023г. Приети са и писмените обяснения на служителя. Поради изложеното следва да се приеме, че заповедта е издадена след изпълнение на процесуалните изисквания на закона и правото на защита на служителя не е нарушено, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. При правилно тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че са налице основания по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР за санкциониране на служителя с най- тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно цитирания текст в тази категория попадат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата. В конкретния случай съставът на административния съд правилно приема, че след като управлява лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 %о, установена по съответния ред, жалбоподателят, младши инспектор, старши пожарникар в група Пожарогасителна и спасителна дейност на Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Габрово към Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Габрово при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР извършва тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, л. 1, т. 13 ЗМВР. В съответствие с доказателствата решаващият съд правилно приема, че завишената концентрация на алкохол в кръвта на Д. се дължи на съзнателна консумация на алкохол преди шофиране, а не на лечение с билков екстракт, за чието алкохолно съдържание служителят не е бил уведомен. В този смисъл е заключението на вещото лице Мечкарска по изслушаната съдебна химикотексикологична експертиза, което правилно е кредитирано от съда като подробно и пълно, а също и поради факта,че не се опровергава от останалите доказателства и не е оспорено от страните. Установените по делото факти формират законосъобразното заключение, че поведението на Д. е в противоречие с правилата на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. а и б. б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това и като участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България и на забраната за да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, включително и по времето на ползване на отпуск. Извършеното от служителя е несъвместимо с цитираните правила за етично поведение и представлява деяние, уронващо престижа службата. Деянието на Д. би могло да стане известно на широк кръг лица и създава предпоставки за намаляване на доверието в органите на Министерство на вътрешните работи, част от които е Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението с оглед обществената чувствителност към този род нарушения на правилата за движение, които могат да имат тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората. В този смисъл е тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело 4/ 2007г. на Върховния административен съд. Това е основание извършеното от Д. да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а не като нарушение по чл. 200, ал.1, т. 12 ЗМВР в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Възражението, че извършеното от служителя не може да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, тъй като разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР има предвид множество деяния, е неоснователно. Смисълът на цитирания текст е да санкционира поведение, което е в противоречие с морални норми и предизвиква негативна нравствена оценка. Поради това всяко поведение, което не съответства на етични правила и е уронващо престижа на службата може да бъде квалифицирано съгласно цитирания текст. Негативната морално- етична оценка се свързва с характера на извършеното от служителя, поради което без значение за правната квалификация е обстоятелството дали деянието е извършено по време на служба и дали служителят на МВР се е представил в това качество, с което е уронил престижа на службата. В случая извършеното от Д. би могло да стане широко известно и е от такова естество, че реално застрашава със загуба на доверие и накърнява авторитета на структурните звена в състава на МВР, поради обществената нетърпимост към тези нарушения. Ето защо изискванията на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР са изпълнени, а съображенията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Доводът, че наказанието е наложено без да е извършена преценка на цялостното поведение на служителя, също е неоснователен. При преценката на вида на наказанието е съобразена законовата регламентация и обстоятелството, че извършеното от Д. е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР. При издаване на заповедта са обсъдени вредните последици от деянието, изразяващи се в увреждане на доброто име на Главната дирекция Пожарна безопасност и защита на населението и на МВР и формата на вината, като съобразено, че служителят е шофирал, съзнавайки че преди това е употребил алкохол и възможните негативни последици от това. Отчетена е и цялостната служебна дейност на Д.. С това изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР са изпълнени, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства, а направените от страна на жалбоподателя доказателствени искания са уважени. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съдебния състав правни изводи. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението юридическото лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, в чиято структура е административният орган, сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,